Атанас Буров е единственият действащ депутат, записал се доброволец в Балканската война

Исторически изследвания и документални книги: • Българска история от древността до наши дни • Световна история и цивилизации • Исторически личности • Документални разкази • Археологически открития • Културно-историческо наследство Научете уроците на миналото за по-добро бъдеще! Атанас Буров е български държавник с ниво на европейски политик. Участвал в битката при Чаталджа и спасил се по чудо. Русофил. Животът и делото на Атанас Буров са неразривно свързани със съдбата и историята на България. Днешните политици има от какво да научат от живота и делото на този голям държавник, финансист, политик, демократ, хуманист и патриот, вложил огромна работа за защита на българския национален интерес. Буров е финансист, дипломат и политик от Народната партия; по-късно става член на умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на промишлеността и труда през 1913, 1919-1920 г., и министър на външните работи и изповеданията през 1936-1931 г. Неслучайно Атанас Буров е смятан за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на ХХ век и един от най-образованите и мъдри държавници, работил за българския национален интерес. Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 12 февруари (31 януари стар стил) през 1875 г. Баща му – Димитър Буров е банкер, който през 1895 основава в Русе – „Българската търговска банка“; банката и свързаните с нея предприятия са в основата на една от най-влиятелните политически сили в страната – Народната партия. Майка му по баща е сестра на възрожденеца Иларион Макариополски, чийто род води корените си от Грузия. Негов роднина е писателят общественик Стоян Михайловски. Атанас Буров завършва Априловската гимназия в Габрово; оттам е изключен заради организираната от социалисти стачка. Буров взема изпитите си от матурата като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да учи в престижни висши училища в чужбина. Той завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж. След като се връща в България, Атанас Буров ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на много предприятия – минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, Българската търговска банка, Застрахователното дружество „България“, Акционерното дружество „Бяло море“ и др. В Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) получава титлата „професор“; заради заслугите си за развитието на университета става негов „почетен деец“. Още от младини Атанас Буров се включва в дейността на Народната партия; от 1899 г. много пъти е избиран за народен представител, а от 1911 до 1912 г. е подпредседател на Народното събрание. Политическите си възгледи Буров излага във вестник „Мир“. Речите му в парламента са пример за ерудиция и проникновеност, далновидност и аргументираност. След обявяването на Балканската война през 1912 г. Буров ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, който се записва за доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда войниците си в атака „на нож“ и едва не го улучва турски куршум, който засяда в металната запалка в горния му джоб. Впоследствие Буров е награден с Орден за храброст. През 1913 г. А. Буров е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. През 1919-1920 г. заема същия пост в кабинета на Александър Стамболийски. През ноември 1920 г. А. Буров е в опозиция и е избран за секретар на Обединената Народнопрогресивна партия, в която се вливат Народната и Народнопрогресивната партия. Буров работи всеотдайно за обединяване на десните сили, които са встрани от БКП и БЗНС. Привлича видни личности от други политически групи в Народния сговор. Целта му е да свали земеделското правителство с избори. През 1923 г. се оформят две крила – едното настоява за парламентарна демокрация; то е начело с А. Ляпчев и А. Буров; другото е за използване на заговорнически насилствени методи, начело с А. Цанков и генерал Иван Вълков. След преврата на 9 юни 1923 г. Буров се включва в Демократическия сговор и наред с Андрей Ляпчев оглавява неговото умерено крило. В трите правителства на Ляпчев той е министър на външните работи и изповеданията в периода 1926-1931 г. В правителството на Ляпчев, в сложната вътрешна и външна политическа обстановка, Буров влага много сили и постига редица успехи: отпускането на „Стабилизационния“ заем за укрепване на националната валута, развитие на транспорта и съобщенията, но най-трудни са преговорите за предоговарянето на клаузите на Ньойския мирен договор от 1919 г. Буров и финансовият министър В. Моллов успяват да договорят намаляване на главницата на репарациите, възлизащи на 680 милиона златни франка. Буров предвижда избухването на Втората световна война. По времето на Втората световна война той е против съюза на България с Германия; на 2 септември 1944 г. става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев. След Девети септември 1944 г. Буров е осъден от Народния съд. През 1945 г. е освободен и се присъединява към опозицията срещу правителството на Отечествения фронт. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. Интернират го в Дряново. През 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер в Дулово. През 1950 г. е арестуван и през 1952 г. е осъден на 20 години затвор, признат за виновен по три обвинения: че е работил за „събарянето и отслабването“ на правителството, че през 1946 г. е обещавал създаването на чужда военна база във Варна и че е подбуждал „други държави и обществени групи в чужбина“ към враждебни действия срещу България. Буров излежава присъдата в Шуменския и Пазарджишкия затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 г. Атанас Буров умира на 15 май 1954 в затвора в Пазарджик. През 1912 г. Буров се жени Смарайда Салабашева, дъщеря на Стефан Салабашев и внучка на търновския фабрикант Стефан Карагьозов. През 1915 г. се ражда синът му Стефан, през 1917 г. – дъщеря му Недялка. Децата на Буров през 60-те години напускат страната с помощта на френския премиер Жан-Жак Делмаз, съратник на генерал Де Гол и един от ръководителите на френската съпротива срещу нацистите във Франция. Делмаз е преследван от гестапо и намира укритие във вилата на Буров във Варна. Стефан Буров има дъщеря - Елена Бурова, което живее в Сан Франциско. Недялка има дъщеря – Магдалена Каблешкова, омъжена за потомък на рода на Тодор Каблешков. Живее в Шотландия. 16 знаменити цитата на Атанас Буров Назаем от списание „Мениджър“ "Усмихвай се, бъди любезен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай вид, че си богат, силен и нямаш неспокоен сън. Това е много важно. У нас, в България, само поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. Бъди и предпазлив, когато те ласкаят, и засмян, когато те ругаят”, Буров не си прави никакви илюзии – нито по отношение на народа си, нито по отношение на властта. Макар да обича България, е наясно с всичките пороци на българите. Негови са думите, че нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество – да не си плаща и да се опитва винаги да мине метър. Следват още силни прозрения на Буров. „Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица.” *** „Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал.” *** „Всяко удоволствие се заплаща. И колкото по-честно плащаш, повече ще те търсят за партньор. Така е и в търговията.” *** „Защото мъж без жена пет пари не струва. Мъжът е жалък като вдовец и самотник. Жената го крепи и го поддържа. Без жена светът би пропаднал. Ето защо, аз съм щастлив, че е жива и здрава жена ми.” *** „Пазарът е равенство за всички. Там няма права, няма привилегии. Там има един закон, законът на високото качество.” *** „Аз не се боя от голтаци. Дадеш му шепа злато и го купуваш. Той се продава, но богатият не се купува, не се продава. Той сам те купува. И те продава.” *** „Търговията е преди всичко психология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които „я карат през пръсти". Затова тя се предава по наследство.” *** „Не знаеш ли като мене арабски, турски, не четеш ли поверителните доклади ти не знаеш нищо.” *** „В историята влизат само тези, които не са на заплата.” *** „Който залага на утре, свършено е с него. Важното е да пипнеш властта сега и да я доиш за себе си, но и за народа си. Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре.” *** „Няма богат човек хайлазин, няма богат човек готованец.” *** „Пари не се дават никъде. Пари се изкарват. Пари се печелят. Пари се задигат. Пари се получават чрез зестра, но пари не се дикисват никъде. Как аз ще давам пари без нищо? Кой дава пари без нищо? За да дам, първо трябва да ми дадат.” *** „В парата, в бизнеса се влиза с три неща - с взлом, с ум или с женитба.” *** „При мене - в банката или в министерството - всеки работи за двама и за трима, не само за един. Ако човек на мене не ми работи двойно и тройно, аз го изгонвам. Ако е като писателя Йордан Йовков да носи две дини под мишница - сбогом, приятелю драг. Аз подготвям, аз обучавам хората около мене да работят двойно и тройно, защото плащам двойно и тройно. На мене писателят Йордан Йовков ми е мил като писател, но ми е враг като работник, като чиновник.” ПАТРИОТИ КАТО БУРОВ НЯМА В ДНЕШНОТО ВРЕМЕ. ТОЙ СМЯТАЛ, ЧЕ БОГАТИТЕ ХОРА С БОГАТСТВОТО СИ СЛУЖАТ ЗА ПРОЦЪФТЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ Буров се смята за капиталистическа икона на своето време. Останал е в историята като „банкера Буров”, а всъщност е бил повече политик, идеолог и философ, отколкото предприемач. Наследява богатството от баща си Димитър, семейните фирми са били по-скоро управлявани и доведени до просперитет от брат му Иван, докато Атанас е бил депутат и министър в четири правителства. Въпреки това той остава в съзнанието на нацията и достига почти култов статус. Едно от нещата, което най-много се набива на очи от живота на Буров е, че е бил изключителен патриот. Това е характерно за всички български капиталисти от онова време. Те са вярвали, че парите не са просто самоцел и средство за постигане на власт над други хора, а че със собственото си богатство се грижат за процъфтяването на родината си. Затова и са дарявали огромни количества от състоянията си за благотворителност, рядко са били засегнати от пороците на днешните новобогаташи. Атанас Буров споделя тази патриотично-консервативна философия, която толкова много липсва на съвременното ни общество. Тя е и причината да се включи толкова активно в политиката – за да служи на родината си. Списание „Мениджър“