Всички новини и статии

Модерният дебат за затлъстяването все по-малко прилича на спор за „воля“ и все повече – на спор за биология, среда и лечение. Причината е проста: при много хора гладът не е „слаб характер“, а силен биологичен сигнал, който се усилва, когато тялото „усети“, че теглото пада под неговата вътрешна цел. 1) „Сет-пойнт“: защо тялото пази килограмите Представата за телесното тегло като „термостат“ описва как мозъкът защитава определен диапазон: при спад под него апетитът расте, а разходът на енергия може да се понижи. Това помага да се обясни йо-йо ефектът – след агресивна диета тялото реагира като при недостиг на храна: търси калории, „подсилва“ мислите за храна и прави отслабването трудно за поддържане. 2) Лептин: „батерията е пълна“, но мозъкът не чува Лептинът е хормон, произвеждан от мастните клетки, който по принцип информира хипоталамуса колко енергия (мазнини) има налична и би трябвало да намали апетита, когато запасите са достатъчни. При много хора със затлъстяване се развива лептинова резистентност: лептинът е висок, но сигналът не води до очакваното намаляване на глада – системата е „заглушена“. Практическият извод: ако лептиновият сигнал не работи добре, човек може да има достатъчно/повече мазнини, но пак да изпитва глад и трудно да усеща ситост след хранене. 3) Инсулин: когато „хормонът на складирането“ става постоянен фон Инсулинът е ключов за вкарването на глюкоза в клетките и за регулирането на кръвната захар. Когато храненето често води до високи пикове на глюкоза (и инсулин), с времето може да се стигне до инсулинова резистентност – клетките реагират по-слабо и тялото „компенсира“ с още инсулин. В контекста на глада това има два важни ефекта: • Високият инсулин улеснява складирането на енергия и затруднява мобилизацията на мазнини при някои хора. • Колебанията в глюкозата (пик → спад) могат да усилят усещането за глад и cravings, особено при ултрапреработени храни. 4) Връзката инсулин–лептин: защо резистентностите „вървят в пакет“ В предоставения текст се твърди, че лептинът използва вътреклетъчни пътища, сходни с тези на инсулина, и че при високи нива на инсулин лептиновият сигнал може да отслабне, така че мозъкът да „не усеща“ колко мазнини са съхранени. Дори без да навлизаме в молекулярни детайли, клиничната логика е ясна: когато инсулиновата регулация е нарушена и гладът е хронично повишен, лептиновата обратна връзка по-често изглежда „неадекватна“ – ситостта идва късно, а апетитът се връща бързо. 5) Къде се вписва Ozempic (семаглутид) и защо ефектът често е временен без навици Семаглутид (Ozempic) е GLP‑1 рецепторен агонист, използван за лечение на диабет тип 2 и за подобряване на контрола на кръвната захар, като едновременно влияе на апетита и усещането за ситост. В „Ozempic ерата“ много хора постигат значителен спад на теглото, но в публичните анализи често се подчертава и проблемът с възстановяването на теглото след прекратяване, ако не е изградена нова система от навици (хранене, движение, сън, управление на стреса). С други думи: медикаментът може да „свали шумa“ на глада достатъчно, за да се направят реалните промени, които подобряват инсулиновата и лептиновата чувствителност—но не може сам да ги „закова“ завинаги. 6) Как реално се подобрява инсулиновата и лептиновата чувствителност (устойчиво) • Силови тренировки + повече мускул: подобрява използването на глюкоза от мускулите и често подпомага инсулиновата чувствителност. • Храна, която дава ситост: достатъчно протеин, фибри, минимално течни калории и по-малко ултрапреработени продукти. • Сън и стрес: хроничното недоспиване и стресът повишават глада и правят самоконтрола „по-скъп“ психически, което в текста също е засегнато. • Постепенни промени (не „ударни“ диети): идеята за „пренастройване на термостата“ чрез бавни, последователни навици е по-реалистична от бързо сваляне с последващ rebound.

Романът е връх не само в испанската литература, но е и най-великото произведение в световната литература Крилати мисли от Мигел де Сервантес: "Не наричай нищо друго "свое" освен душата си." "Няма нищо по-нищожно от доминацията на голямото самочувствие." "Свободата е на върха на копието!" "Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат. Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш..." "Свободата е най-висшето благо!" "Мъката не е създадена за чудовищата, а за хората. Но когато хората я чувстват прекалено дълго, се превръщат в чудовища." "Ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и си струва сама по себе си много повече от кръвта." "По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа." "Да мислим, чe всичко в този живот ще остане неизменно, в същото състояние, е най-голяма заблуда." "В природата на жената е да не обича когато е обичана, както и да обича когато не е." "В душата на страхливите няма място за щастие." " За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното." "Предателството може и да се харесва на някои, но предателите са омразни на всички." "Който не умее да се възползва от щастието, когато то дойде, не трябва да се оплаква, когато си отиде." "Жестокостта не може да бъде спътница на мъжествеността." "В нещастието съдбата винаги оставя вратичка за изход." "Да правиш добро на глупака е все едно да наливаш вода в морето." "Всички глупости в света се случват заради празен стомах и празна глава." "Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето." "Колелото на съдбата се върти по-бързо от крилата на вятърната мелница и тези, които вчера са били на върха, днес вече се валят победени в праха." "Който се приготвя за битка, той вече я е спечелил наполовина." "Шегите и остроумията са привилегия за великите умове. Не се прави на шут, ако нямаш достатъчно ум за това." "Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват." Назаем от ЛЕНТАТА

За разлика от аптечните лекарства куркумата не разрушава черния дроб и не уврежда микрофлората на стомашно-чревния тракт. При грип: половин чаена лъжичка куркума се залива с половин литър вряла вода; престоява пет минути. Употребява се 2-3 пъти на ден. Може да се добави мед, но когато напитката вече е изстинала. Куркумата подпомага лечението на черния дроб. Пречиства го след продължителна употреба на лекарства. Куркуминът стимулира работата на ферментите, отговорни за извеждане на канцерогените от организма. Приемането на куркума започва с половин чаена лъжичка, разтворена в една чаша вода. Куркумата засилва секрецията на стомаха, повишава активността на чревната флора и така подобрява храносмилането. Помага на организма да усвои тежка храна; очиства стомашно-чревния тракт от паразити. За стомаха една чаена лъжичка куркума се залива с една чаша вряла вода. Приема се по половин чаша преди ядене. Куркумата е подходяща за гаргара при възпалено гърло. Една щипка куркума се разтваря в половин чаша вода; може да се добави щипка сол. Куркумата помага в лечението на кашлица. Действа отхрачващо, извежда слузта от бронхите. Куркумата помага в заздравяването на рани и изгаряния. Тя не само дезинфикцира, но спира кръвотечения и помага за бързо оздравяване. Куркуминът неутрализира веществата, които провокират възпаление на ставите. Намалява болката при артроза, артрит, ревматизъм. Смесват се една чаена лъжичка куркума, половин чаена лъжичка червен пипер, две чаени лъжички джинджифил и в сместа се добавя загрято синапено масло. Получената паста се нанася на марля и се оформя компрес на болната става. Куркумата помага за заздравяване на венците. Устата се жабури с разтвор от една щипка куркума на една чаша вода. Куркумата очиства кръвта, стимулира образуването на нови кръвни клетки, намалява вредния холестерин, разрежда кръвта, намалява кръвната захар. При диабет преди всяко хранене се употребява по една трета чаена лъжичка куркума, като се запива с много вода. Куркумата е полезна за очите. Приготвя се отвара от една чаена лъжичка куркума и една чаша вода. В очите се капват по 1-2 капки, 2-3 пъти на ден. Куркумата извежда токсините от организма. Помага при отравяне с химикали. Куркумата е полезна анемия, тъй като е богата на желязо. От една четвърт до половин чаена лъжичка куркума се смесва с мед. Куркумата влиза в много индийски кремове и маски. Придава гладкост на кожата, премахва възпаленията, зарежда кожата с витамини. Благодарение на бактерицидните си свойства, куркумата удължава срока на годност на храната. В Индия я използват за маринати. Куркумата придава на храната наситен жълт цвят, обогатява я с витамини, минерали, антиоксиданти – калций, фосфор, йод, витамините С, К, В2, В3. При топлинна обработка на ястията куркумата не губи ценните си свойства.

По улицата вървеше старица. На пръв поглед обикновена много стара жена. Тя бавно вървеше по снега, отпуснала ниско главата си, самотна и изоставена. Случайни минувачи избягваха да гледат към нея; бедното облекло напомняше, че дори в празничните Рождественски дни в света, както и преди, има страдание и болка. Край нея мина двойка влюбени; в ръцете си държаха пакети с подаръци и храна. Те весело разговаряха и се смееха. Бедната малка фигурка се оказа извън тяхното полезрение. Прибяга жена две малки деца. Те бързаха при своята баба на гости и не обърнаха внимание на старицата. Край нея мина свещеник в расо. Той размишляваше за високи материи и не задържа погледа си на сивия сгърбен гръб на старицата. Ако тези хора бяха малко по-внимателни, щяха да забележат, че старицата е без обувки. Тя с мъка движеше краката си, оставяйки върху снега следи от босите си крака. Палтото й беше без копчета и явно беше чуждо; тя го придържаше с двете си ръце около шията. На главата си имаше стара кърпа. Тя стигна до спирката и седна на пейката, очаквайки автобуса. На спирката имаше няколко души. Господинът със скъпо кожено куфарче се отдалечи от старицата. Девойката, вероятно студентка, с изумление гледаше босите й крака, но дума не каза. Дойде автобусът. Старицата с мъка се качи и влезе в салона през предната врата. Седна зад гърба на шофьора вляво. Солиден мъж и една девица бързо-бързо минаха край нея… Един от пътниците от десния ред нервно пукаше кокалчетата на пръстите си, гледайки краката й. „Старческа склероза и деменция…“ – тихо промърмори под нос. Шофьорът забеляза босите крака и помисли: „Този район все повече изпада в бедност. Ще помоля да ме преместят на друг маршрут, по-близо до центъра.“ Едно малко момче посочи старицата с пръст: „Мамо, виж, тази баба е дошла боса!“. Майката сърдито го шляпна по ръката: „Не сочи хората с пръст! Това не е вежливо.“ „Тя сигурно има възрастни деца. Срам и позор за тях!“ – каза жената в кожена шуба с чувството на вътрешно удовлетворение (видиш ли, тя сама се грижела за възрастната си майка). Учителката в средата на автобуса поправи пакетите, които бяха в краката й: „Нима малко данъци плащаме, за да осигурим на хората достойна старост?“ – попита тя приятелката си, която седеше до нея. „За всичко са виновни десните - отговори приятелката й. – Богатите стават по-богати, а бедните – още по-бедни.“ „Не, виновни са левите - влезе в дискусията сивокос мъж. – Заради социалните програми хората ги мързи да работят и повече обедняват.“ „Хората трябва да се научат да икономисват и да отделят за черни дни - каза интелигентен мъж в очила. – Ако тази бабичка спестяваше от младостта си, нямаше сега да й е зле.“ Всички пътници бяха доволни от своята проницателност и способност да видят в дълбочина проблемите. Но един от пътници помисли, че всичките тези забележки са възмутителни. Той извади от портфейла си 20 евро. Мина по коридора напред и остави банкнотата в треперещата ръка на старицата: „Вземи паричките, бабо, и си купи някакви обувки…“ Той работеше в сферата на търговията и беше свикнал да решава въпросите с пари. Старицата топло благодари за пожертвуванието му и той се върна на мястото си с лице, което изразяваше щастие. Всичко това забеляза добре облечена жена в средата на автобуса. Тя започна да се моли на Бог. Разбира се, не на глас, а в себе си, за да не чуят другите: „Господи, аз нямам нищо. Но зная, че Ти ме чуваш и можеш да помогнеш. Ти даваш всичките блага, земни и небесни. Някога ти изпрати на хората манна в пустинята, за да нахраниш гладните. Моля те, от цялото си сърце: изпрати сега нови обувки на тази старица, за да не мръзне…“ На следващата спирка се качи модерно облечен млад мъж. Екстравагантно манто, огромен плетен шал и наушници на ушите. Той леко извършваше ритмични движения с тялото си в такт с музиката. Момъкът се пльосна на седалката срещу старицата. Като видя босите й крака, той замръзна на място. Свали наушниците, прекара поглед от краката на старицата на своите, на които имаше нови скъпи боти. Той дълго беше събирал пари, за да си купи страхотния модел, от прочута фирма. Момъкът се наведе и започна да развързва шнуровете им. Свали първо ботите, след това – чорапите. Застана на колене пред старицата: „Бабуля, гледам, че си съвсем боса. А аз вкъщи имам още едни боти…“ Нежно и грижливо той повдигна замръзналите й стъпала и надяна на тях първо чорапите, след това – ботите. Старицата му благодари със сълзи в очите. Автобусът спря и момъкът слезе. Всички пътници гледаха как той върви бос по снега. Автобусът потегли и вече не го виждаха. „Кой е този?“ – попита един от пътниците. „Вероятно е някой светец...“ – отговори друг. „Това сигурно беше ангел…“ – каза трети. „Видях нимб над главата му…“ провикна се някой в салона. „Това беше самият Христос!“ – прекръсти се благочестивата дама. А момченцето, което сочеше старицата с пръст, каза на майка си: „Не, мамо, аз го разгледах добре. Той беше… ЧОВЕК…“ Е. Маковский

Една от причините за напълняването е задържането на течност в организма, по-точно в мастните клетки. Мастната тъкан има свойството да всмуква и задържа водата като гъба. Което не само увеличава килограмите и обемите, но и забавя обменните процеси. Когато бъде изхвърлена течността от тялото, започва изгарянето на мазнините. Заедно с излишната течност се изхвърлят токсини и продуктите от разлагането на мазнините. В мастните клетки се нормализират обменните процеси, което означава изгаряне на мазнините. Шест рецепти за дренажни напитки, които се приготвят в домашни условия 1. Счукват се листа от подбел – две супени лъжици, и се заливат с 200 мл вряла вода. Сместа престоява един час в термос. Пие се по една супена лъжица вечер и сутрин. 2. Една чаена лъжичка счукани листа от бреза се залива с една чаша вряла вода; добавя се половин чаена лъжичка мед. Пие се половин час преди хранене, два пъти на ден. 3. 25-30 грама листа от черна боровинка се запарват с 500 мл вряла вода. Изстиналата настойка се употребява по половин чаша три пъти на ден. 4. Две супени лъжици сухи плодове и листа от горска ягода се заливат с една чаша вряла вода. Сместа престоява два часа. Пие се по една супена лъжица, четири пъти на ден, преди ядене. 5. Две чаени лъжички цветове невен се заливат с 500 мл вряла вода. Сместа престоява 20 минути. Пие се по половин чаша, три пъти на ден, преди ядене. 6. Една чаени лъжичка полски хвощ се залива с една чаша вряла вода. Престоява 15 минути. Пие се три пъти на ден, по една четвърт чаша. С тези билкови напитки организмът започва да отслабва. Слава Ужегоф

На 15 януари 1895 г. е роден гениалният поет, публицист и герой от първата световна война Гео Милев Удушен зверски в дирекцията на полицията през 1925 г., само на 30 години „Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване…“ „Сцената стои винаги открита: Открита за измама на народа, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпокъсване на жизнената енергия на народа…“ „Въздухът висне тежък и задушен пред нас; няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря?“ „Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са „управлявали“ до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп – плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа...“ „„В името на народа“ – да! – но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а „властвуване“ над народа. „Властта“ е занаятът – доходният занаят на българските тъй наречени „политически дейци“. Тяхната „политическа дейност“ впрочем е била винаги само „борба за власт“. И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа…“ „Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци“ – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия. Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност.“ „Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание: ... помощ не иде, отникъде взора надежда не види... Този патетичен вик на поета би бил най-добрият израз на отчаяното мъртвило, в което е скован днес българският народ, ако да не бе угаснал в духовете всеки патос, ако да не бе задавен в гърлата всеки вик. Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря? Това чувства всеки. Това чака всеки…“ Извадка от статията „Българският народ днес“ Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е представител на експресионизма в българската литература. По времето на Априлските събития през 1925 г. заедно с други симпатизанти на комунистическата партия е задушен и умъртвен в дирекция на полицията в София. Гео Милев е роден в Радне Махле, днешния град Раднево, в семейството на учителя журналист Мильо Касабов. През 1907 г. той се премества със семейството си в Стара Загора, където основава издателство и книжарница. Като ученик Гео Милев съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Фет и др. Той учи романска филология в Софийския университет; след това продължава обучението си в Лайпциг. Там слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел – представител на германския символизъм. През 1913 г. се появяват първите публикации на Гео Милев в списание „Листопад“. След началото на Първата световна война той заминава за Лондон, където се запознава с Емил Верхарен – един от най-видните белгийски писатели. Гео Милев се връща в Германия да продължи образованието си, но е обвинен, че е английски шпионин и арестуван; поради липсата на доказателства е освободен. Скоро се налага да се прибере в България, през 1915 г. В България Гео Милев печата лирични хвърчащи листове за Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Ницше, които съдържат преведени от него стихове; всеки лист е посветен на някой от младите поети символисти – Лилиев, Дебелянов, Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. През 1915-1916 г. заедно с Никола Икономов Гео Милев организира театрална трупа в Стара Загора. През март 1916 г. той е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти Троянски полк, който е на позиция при Дойран. Там е назначен за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е подложен на артилерийски огън от англичаните. Милев е тежко ранен в главата и губи дясното си око. До март 1919 г. той се лекува в Германия. Въпреки операциите посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. В Берлин се запознава с новите явления в германската литература, свързва се с германски писатели и художници, превежда и печата в експресионистичните списания „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“. След като се връща в България, Гео Милев издава списанието „Везни“, което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. През януари 1924 г. той започва да издава списанието „Пламък“. Там публикува статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“ и началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ 7 и 8 книжка на списанието са конфискувани, а поетът е даден под съд. През януари 1925 г. списание „Пламък“ е забранено. През май 1925 г. заради „Септември“ Гео Милев е осъден на една година затвор, глоба от 20 хиляди лева и лишаване от граждански и политически права за две години. Той решава да обжалва присъдата пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. През 50-те години на миналия век в масов гроб в Илиенци са открити останките му, разпознати по изкуственото око, което му поставят по времето на лечението му в Германия. Белезите от насилие и показанията на Иван Вълков пред съда през 1954 г. доказват, че Гео Милев бил брутално удушен с тел. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ДНЕС Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание: ... помощ не иде, отникъде взора надежда не види... Този патетичен вик на поета би бил най-добрият израз на отчаяното мъртвило, в което е скован днес българският народ, ако да не бе угаснал в духовете всеки патос, ако да не бе задавен в гърлата всеки вик. Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря? Това чувства всеки. Това чака всеки. * Нещастието на българския народ произлиза от това негли, че ний започнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия. Затова обаче ония избрани синове на народа, които поемаха в ръцете си и върху съвестта си съдбините народни, имаха един върховен дълг: да организират жизнената енергия на народа, да я организират в творчество. Но: тук започва трагедията! Ръководителите на народа станаха „управници“ на народа! И не съдбините на народа бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа – народните управници – не бяха избрани синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., – които роди българският народ. И днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юздите на демагогията. Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са „управлявали“ до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп – плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа... „В името на народа“ – да! – но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а „властвуване“ над народа. „Властта“ е занаятът – доходният занаят на българските тъй наречени „политически дейци“. Тяхната „политическа дейност“ впрочем е била винаги само „борба за власт“. И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа; а дълг на тия „дейци“ беше да организират тази енергия в творчество! Уви, у нас дългът е бил винаги забравян и в най-новата история на българския народ за едно само не може да се говори: за дълг. И ето че тези „управници“ се изправят един по един пред съд; но тия, които ги съдят днес – утре и те се изправят пред съд и сядат на почивка – уморени от лъжа и кражба – в затвора. Това е постоянната развръзка на партизанската трагикомедия у нас. Но завесата никога не пада. Сцената стои винаги открита: открита за измама на народа, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпокъсване на жизнената енергия на народа. * Народът чувства това; народът знае това. Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо. Изход из безизходността на окончателното помъртвяване. И възврат към светлите завети на миналото. Копнежът към обновление, към пречистване, към разведряване, към възкресяване на жизнената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във всяка вещ – изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувствие на очакваното знамение. Но кой ще донесе желаното обновление? Нима тия, които са управлявали България, българския народ до днес? Дали от тях българският народ очаква своето обновление? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтление? От тия, които носят със себе си мерзостта на запустението! От тия, които носят на челото си знака на безчестието? Не. Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци“ – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия. Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност. Този нов лозунг – чужд на всички досегашни партии – означава техния разгром и изникването на една нова „партия“, която ще донесе желаното обновление, като обедини народа под единствения възможен в България социално-културен принцип: трудовия принцип. И тази партия ще изникне из недрата на народа и трябва да бъде не партия, а целият български народ. Така народът ще изнесе начело своите истински, най-добри синове: честните свои синове, ония, които досега са били или потулени зад шума на безчестието, или доброволно отлъчващи се от оная обществена гнъсота у нас, която се нарича „политически живот“. Трябва – време е! – народът да изнесе из своите недра своите чисти и честни – и скрити досега – синове. Само те – тия нови хора – ще донесат неговото обновление. Нови хора! И нов девиз: честност и труд! Само този нов девиз, този нов принцип – трудовият принцип – ще обедини българския народ. Защото той – българският народ – се състои преди всичко от хора на труда (в селата и градовете). Бъдещето и спасението на българския народ е прочее в обединението на народа от селото и народа от града; а то е възможно само под принципа на труда – честния културен труд. С този принцип трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия – целият народ, – на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ. Това, мисля аз, е всеобщото желание днес, което спи неизразено в душата на народа: нови хора! И само така – и само тогаз българският народ ще може да разгърне в пълен обем своята жизнена енергия и в пътя на своето културно призвание да създаде онова, което ще бъде пиедестал не само на неговото благоденствие, но и на неговото културно възвеличаване. Обаче едно е нужно преди всичко: пречистване на българския живот. Само тогаз пред българския народ ще се разтворят широко кръгозорите на култура и културно творчество в бъдещето – народа, който в миналото създаде едно от най-силните духовни течения в историята – богомилството.

Алексей Толстой е авторът на прочутия лозунг по времето на Отечествената война „За Родину! За Сталина!“ Съвременниците му го обвиняват, че се е продал на властта. Наричали го "червения граф", понякога с насмешка, понякога уважително. Алексей Толстой е роден на 10 януари 1883 г.; неговите родители са: гвардейският поручик граф Николай Александров Толстой и Александра Леонтиевна. Баща му завещал герб на бъдещия литературен класик, на който е изобразен „малък златен ключ“. Символите в него могат да се тълкуват различно. Алексей Толстой е един от най-талантливите писатели на ХХ век; той е автор на епичния роман „Ходене по мъките“, на романа „Петър Първи“, на чудесната детска приказка „Златният ключ, или приключенията на Буратино“. Освен на семейство Толстой, Алексей е роднина и на Иван С. Тургенев. Във вените му тече кръвта на двата литературни рода. По баща той е Толстой, а по майка – Тургенев. Детството си Толстой е описал в книгата "Детството на Никита". Алексей Толстой дебютира като поет със сборника „Лирика“ от 1907 г., но стихотворенията му са критикувани остро. Той заминава за Париж и се включва в кръжока на руските поети и писатели, които издават списание „Сириус“, чийто главен редактор е Николай Гумильов. В този кръжок Толстой отново получава унищожителна критика. Критикуват го за приспособленчество, безпринципност, затова, че възхвалява „кървавия тиранин“ Сталин… В годините на Първата световна война Алексей Толстой е на фронта като кореспондент на вестник „Руски ведомости“. Героите от ранните му разкази предизвикват симпатия със стремежа си към добро. Те в някаква степен предшестват някои персонажи в трилогията „Ходене по мъките“. В историческия роман „Петър Първи“ тънката психологическа характеристика на героите се съчетава с широкото възпроизвеждане на епохата. Това е първият в литературата хумористичен исторически роман. Като писател фантаст Толстой е много известен с романите „Аелита“ и „Хиперболоидът на инженер Гарин“. Някои от произведенията му са филмирани. Толстой използва в творчеството си богатството на руския фолклор, познавал устното народно творчество, песни и приказки. Той е написал голям цикъл от руски народни приказки и разкази за деца. Трилогията „Ходене по мъките“ проследява съдбата на руската интелигенция в навечерието, по времето и след революционните събития през 1917 г. Включва романите „Сестри“, „Осемнайсета година“ и „Навъсено утро“. Романът изначално бил предназначен за емигрантската публика, но след това е подложен на съществена идеологическа преработка. Това си спомня Иван Бунин в своя очерк за Толстой, посочвайки го като пример за способността му да се приспособява към най-изгодната литературна среда. Игрите с властта На критиците си Толстой отговаря по следния начин: „Аз съм циник, простосмъртен, който иска да живее добре и аз плюя на всичко останало. Трябва да се пише пропаганда? Дявол да го вземе, аз ще я напиша! Тази "гимнастика" дори ме забавлява. Но се налага се да бъда акробат. Мишка Шолохов, Сашка Фадеев са все акробати. Но те не са графове. А аз съм граф, дявол да го вземе!“ Игрите с властта графът играе виртуозно и печели. Разказват, че една от първите срещи на Сталин с писателя била по времето на купон. Между тях се провело състезание. Толстой произнасял тостове, пиел, и то много. Сталин приел предизвикателството – пиел не по-малко, внимателно наблюдавайки писателя. И Сталин победил в състезанието – Толстой се струполил мъртвопиян. Сталин придружил безчувствения писател до автомобила. Но в този момент, „победеният“ Толстой отворил очите си и с абсолютно трезвен глас казъл: „Е, това е всичко. Сега Той е мой…“ Толстой играел сложна игра и гледал на Сталин не като на вожд, а като на инструмент. През 1936 г. А. Толстой работел над пиесата „Златният ключ“ и на местата в текста, където куклите мечтаят за собствен театър, писателят рисувал на полетата отстрани характерния профил на мустакат мъж с лула… Повестта „Хляб“ е първото голямо произведение, в което действащо лице е вождът. Толстой бил предупреден, че в писателските среди се готви чистка и неговото име фигурира в списъка. Писателят задал въпроса: „Имам ли един месец?“ И като получил утвърдителен отговор, написал „Хляб“, която трябвало да стане част от епичния роман „Ходене по мъките“. По инициатива на Максим Горки през 1935 г. Алексей Толстой започнал работа над повест за борбата за хляб и за отбраната на Царицин на Южния фронт. Сред действащите лица бил Сталин и в епохата на култа към личността повестта се превърнала в едно от еталонните произведения в съветската литература, а след години то било подложено на крайно рязка критика и рядко било преиздавано. Изказвало се мнение, че Толстой се „откупил“ с повестта от заплашващия го арест и затова, че преувеличил ролята на Сталин в събитията през 1919 г. Слуга на народа Толстой постигнал своето – той получил от Сталин и съветската власт всичко, за което мечтае. И се хвалел на емигранта Иван Бунин: „Не можеш да си представиш как живея. Имам цяло имение в Царско село, три автомобила…“ През 1937 г. се провеждат избори за Върховен съвет на Съветския съюз. Трудещите се от Староруския избирателен окръг избират Толстой за свой депутат. И той доказва, че заема този пост не за лично обогатяване. Издейства построяването на мост през река Переритица, помага в изграждането на баня, клуб и кино. През 1938 г. Толстой ходатайства за невъзможното и много опасно – от лагерите са освободени осъдени, чиито дела са преразгледани. Алексей Толстой умира на 23 февруари 1945 г.

Дейвид Суше е британски театрален и киноактьор, когото видяхме в белгийския едноименен сериал. Неговият живот е история на таланта, усърдието и постоянното вдъхновено търсене. Дейвид Кортни Суше е роден на 2 май 1946 г. в лондонския район Падингтън. Баща му е гинеколог, а майка му – театрална актриса. В семейството има още две момчета – Джон и Питър. Бащата на Дейвид – Джек Суше, има литовско-еврейски корени. Прадедите му се преместили в Британия в края на 19 век през Южна Африка. По майчина линия прадедите на актьора също имали еврейски корени. Прадядо му Арнолд Ярше бил фотограф и се родил в Динабург, Витебска губерния в Руската империя. А прабаба му Амели Ярше била от Гродно, Гродненска губерния в Руската империя. Театърът увлякъл Дейвид от ранно детство. На пет години за пръв път излязъл на сцената в спектакъла „Алиса в страната на чудесата“. След това бил член на Националния юношески театър в Лондон. След като завършил училище, Дейвид Суше постъпил в престижната Лондонска академия за музикално и драматично изкуство. През 1971 г. завършил обучението си и веднага бил поканен в трупата на театър „Уотърмил“, в графство Беркшир. През 1973 г. Суше получил предложение, за което можел само да мечтае – приели го в легендарната Кралска шекспировска трупа. На сцената Суше изпълнявал майсторски и трагични, и комични роли. Целия си талант разкрил в постановките на Шекспир, включително в „Хамлет“ и „Макбет“, и в ролята на Салиери, които били високо оценени от критиците и колегите му в трупата. През 1980 г. е дебютът на Дейвид Суше в киното в екранизацията на „Повест за два града“ на Дикенс. Оттогава успешно се представял от исторически драми до трилъри и детективи, сред които „Червеният монарх“, „Песента на Европа“, „Максуел“, в сериалите „Фройд“ и „Хенрих Осми“. Ролята, с която Суше стана световно известен В края на 80-те години Суше получил възможността да въплъти на екрана легендарния детектив Еркюл Поаро от романите на Агата Кристи. За четвърт век са създадени 70 епизода, които подариха на зрителите незабравимия образ на белгийския следовател – елегантен джентълмен, с характерните мустачки, остър ум и неподражаем хумор. За да пресъздаде образа на Поаро, Суше старателно изучавал произведенията на Кристи, потапял се в изучаване на белгийската култура и история, посещавал музеи, стремейки се да постигне максимална достоверност в изобразяването на своя герой. Еркюл Поаро се превръща в значима част в живота на самия Дейвид Суше. Уникалната система на актьора за подготовка на ролята Лист хартия Суше разделял на две колонки. В дясната част записвал онези качества и черти на характера, които били характерни за героя и за самия него. Лявата колонка била предназначена за описание на различията между актьора и героя. Тази методика помагала на Суше да разбере по-добре кои черти да развива, и от кои да се откаже при създаването на образа. Благодарение на блестящото изпълнение на ролята на Поаро, Суше неведнъж бил номиниран за престижната британска награда BAFTA (награда на Британската академия за кино- и телевизионни изкуства), а работата му получила признанието на милиони фенове в цял свят. Малко известни факти за Дейвид Суше 1. Суше е добър фотограф. Неговите черно-бели снимки постоянно се появяват в публичното пространство. 2. На 40 години Суше се научил да свири на кларнет. Заедно със съпругата си организират семейни музикални вечери. 3. Духовният живот заема много важно място в живота на Суше, който открито разказва за религиозните си убеждения и постоянно е в състояние на търсене на духовно развитие. 4. През 2020 г. Дейвид Суше получава рицарска титла заради заслугите си в областта на театралното изкуство и в благотворителната дейност. Въпреки известността си, Дейвид Суше е скромен, има отлично чувство за хумор, надсмива се над себе си, включително и над произношението и външния си вид. 5. Като вицепрезидент на „Обществото на феновете на Агата Кристи“, Суше участва в организирането на мероприятия, посветени на творчеството на писателката. 6. През 2025 г. Дейвид Суше участва в новия проект „Гувернантката“, където представя поредното си талантливо превъплъщение. Увлечения и личен живот Личният живот на Дейвид Суше е свързан с театралната актриса Шейла Ферис, с която се венчават през 1976 г. В семейството има две деца – синът Робърт и дъщерята Катрин. В свободните си минути Дейвид Суше чете разнообразна литература, занимава се с градинарство, слуша джазова и класическа музика. Актьорът обича да пътешества. Дейвид Суше е получил много британски и международни награди. Еми за „Максуел“ Тони за спектакъла „Амадей“ Има осем номинации за наградата на Лоурънс Оливие Командор на ордена на Британската империя Рицар-бакалавър.

То може да повлияе на цялата история на нашата цивилизация Това явление е съединяването на Слънцето, Венера и Марс в една линия. Това не е рядко космическо явление, но тук има един нюанс, който е много сериозен. Тези космически тела ще бъдат съединени и със звездата Вега, на магическата ос Сириус-Вега. Това съединяване се очаква на 6-и януари, когато на Земята могат да се случат невероятни събития. Звездата Сириус ще бъде в точна проекция със Земята. Такова явление се случва веднъж на 20 хиляди години. Това явление ще е помощ на Земята, която ще бъде избавена от всички, които са разрушавали нея и себе си, от онези, които не могат да влязат в резонанс, в единен ритъм с нейното сърце, макар че е имало такива възможности през последните 25 години. Тези дни за някои ще бъдат награда, за онези, които са оживявали своя Дух, които не са предали любовта си и чието сърце е отворено. За други това ще бъде крах на техния малък тесен свят и той ще рухне с всичките му илюзии. Колосален поток светлина ще бъде транслиран в това време и няма да го издържат много хора, на такива има. Онези, които са помагали на Земята, са помагали и на себе си. Вселената е помагала на Земята с всичките си възможности и Земята започва да звучи като звезда. Да влезе човек в резонанс с нея, е сложна задача, но напълно изпълнима. Но дали всеки от нас е искал това? Дали са ти възможност да почувстваш Земята като живо същество, сам да се оживиш, да се почувстваш любящ, мощен, знаещ, осъзнаващ, избиращ в себе си всички знания, които ти е дала Земята в последните 25 години. Защото бяха открити всички тайни, всички традиции откриха тайните си, свещените мантри, кодовете на времето, а най-главното – знанията за Времето. Дали вие поискахте да вземете всичко това и да го използвате в живота си, дали искахте да се изкачите на съвършено друго еволюционно ниво? Ако отговорът е „Да“, вие имате всички шансове да излезете от това събитие като най-мощното, силно прекрасно Същество, като свръхчовек. Аз желая на всички да изкараме това време по най-чудесния начин. И нека бъде така! Индрани Книга времени

„… ВСЯКО ЕДНО ПРАВИТЕЛСТВО Е ЗАГОВОР, СЪЗАКЛЯТИЕ ПРОТИВ СВОБОДАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО…“ „САМО ОНЗИ, КОЙТО Е ЖИВЯЛ, СТРАДАЛ И ПЛАКАЛ С НАРОДА СИ – САМО ТОЙ МОЖЕ ДА ГО РАЗБЕРЕ И ДА МУ ПОМОГНЕ.“ Безсмъртни мисли на Христо Ботев, толкова гениални, че са актуални и днес „Днес за днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят.“ „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото отечество.“ „Свестните у нас считат за луди. Глупецът вредом всеки почита.“ „…законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.“ „Аз съм готов за целта да употребя всичките страшни средства. Освен подлостта и лъжата, защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти…“ „Свещената борба за нашата свобода се заключва в силата на нашите собствени мишци.“ „Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе.“ (из писмо до Венета Ботева) „Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“ „…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…“ „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..“ („Хаджи Димитър“) „Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“ („Смешен плач“) „От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията. Който има уши, той нека чуе. Нашата революционна партия скоро ще покаже де е, какво е и какво иска.“ „Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите.“ „Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва.“ „Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, вятър повее, – Балканът пее хайдушка песен!“ Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“ в. „Знаме“ бр. 23, 27 юли 1875 г. „Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние…“ в. „Знаме“ бр. 1, 8 декември 1874 г. „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“ в. „Знаме“ 22, 13 юли 1875 г. „Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.“ „В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“ Из писмо до Т. Пеев, 1876 г. „Днес за днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят.“ „Носим c решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива.“ „Мрaчнa и жaлocтнa e нaшaтa иcтoрия oт пoдпaдaниeтo ни пoд турцитe дoру дo днeшнитe врeмeнa, тeжък и възмутитeлeн e живoтът нa cвoбoдoлюбивия някoгa бългaрcки нaрoд! Cтрaшeн хoмoт, кaкъвтo тeжи и дo днec нa врaтa му, гъбяcaл oт вeкoвe и зaпрeгнaт c ятaгaн вмecтo жeгли; тeжки вeриги, ръждяcaли oт кърви и cълзи, вeриги, в кoи ca зaкoвaни и ръцe и нoзe, и ум и вoля, и в кoи и дo днec пъшкaт бaщи и мaйки, брaтя и cecтри, дядoвe и cинoвe…“ „Нaшият нaрoд имa cвoй ocoбeн живoт, ocoбeн хaрaктeр, ocoбнa физиoнoмия, кoя гo oтличa кaтo нaрoд – дaйтe му дa ce рaзвивa пo нaрoднитe cи нaчaлa, и щe видитe кaквa чacт oт oбщecтвeния живoт щe рaзвиe тoй, дaйтe му или пoнe нe бъркaйтe му дa ce ocвoбoди oт тoвa вaрвaрcкo плeмe, c кoe тoй нямa нищo oбщo, и щe видитe кaк щe тoй дa ce уcтрoи.“ „Чaкaйтe, гocпoдa, чaкaйтe и вoдeтe нaрoдът из пътя нa вaшия глупaв мирeн прoгрec и тoй cкoрo щe дa зaприличa нa oнaя знaмeнитa кaрикaтурa, c кoятo cвeтитe oтци нa втoрaтa фрaнцузкa рeвoлюция ce приcмяхa нa cвoeтo coбcтвeнo дeлo.“ „О tеmpоrа! О, mоrеs! Ceдя и ce чудя зaщo чoвeк ce cърди, кoгa му рeчeш: мaгaрe, cвиня или вoл; и нe ce cърди – дoру ce рaдвa, – кoгa му рeчeш: пилeнцe, гълъбчe, cлaвeйчe, дoру oщe кoтeнцe или тeлeнцe? Дaли cлaвeят принacя пoвeчe пoлзa в oбщecтвoтo нa чoвeцитe, oткoлкoтo блaгoрoднaтa cвиня, тaзи прoизвoдитeлнa cилa в прирoдaтa нa живoтнитe, нa кoятo caмo кaтo пoглeднe чoвeк, нaумявa му нeщo aриcтoкрaтичecкo, нeщo възпитaнo и нa дължинa, и нa ширoчинa? Дaли пилeтo имa пoвeчe мoзък, пoвeчe ум, oткoлкoтo пoчтeнoтo мaгaрe, тoзи филocoф нe caмo мeжду живoтнитe, нo и мeжду чoвeцитe? Или пък гълъбът e пo-нeпoрoчeн и пo-дocтoeн в нeщo oт cкoпeния вoл, туй пoдoбиe нa нaшия търпeлив нaрoд? Нo иди и рeчи тaкaвa думa нa нaшитe, нaпримeр (ний ce c примeри щe гoвoрим), литeрaтoри, пoeти, вecтникaри, чoрбaджии, учитeли и прoчии рaби бoжии, тa виж кaквo щe ти ce cтрупa нa глaвaтa oт cичкитe тeзи тружeници в пoлeтo нa глупocттa.“

Спатифилумът отделя спори, които провокират кашлица и хрема Красивите листа и цветове и зелената атмосфера вкъщи привличат феновете на домашните растения. Но малко от тях знаят, че някои може да предизвикат алергии, интоксикации, проблеми със съня и дори нарушения на сърдечния ритъм. Дифенбахията – тропическа красота с отровен характер Тя е ефектно растение с големи бяло-зелени листа. Често го виждаме в офиси и хотели. Но сокът от дифенбахия съдържа кристали калциев оксалат и фермента дифенбахин, които при контакт предизвикват изгаряния на кожата, сърбеж, оток на слизестите обвивки и временно нарушаване на зрението. Ако сокът й попадне в малка раничка на кожата, токсините й могат да попаднат в кръвта и да предизвикат сериозни усложнения – от възпаления до нарушена работа на бъбреците. Дифенбахията дори без пряк контакт може да влоши качеството на въздуха. През нощта тя активно поглъща кислород и отделя въглероден двуокис. В малки помещения това може да предизвика лека хипоксия, сънливост и главоболие. Алтернативи на дифенбахия са маранта или строманта, които външно приличат на нея, но не отделят токсини и дори очистват въздуха. Олеандърът крие опасност Белите и розовите му цветове изглеждат разкошно, но красотата им е измамна. В листата и стъблата на олеандъра се съдържат гликозидите – олеандрин и корнерин. Дори малко количество сок от тях може да предизвика изгаряне на кожата, а на слънчева светлина да се получи още по-сериозно изгаряне. Отровите в олеандъра могат да проникват дори през неувредена кожа и да предизвикат спазми, болки в корема, гадене и аритмия. Особено чувствителни към него са децата и домашните животни. Дори да се засади на вилата, токсините на олеандъра не изчезват, а се разпространяват от дъжда и вятъра и замърсяват почвата. Алтернативни варианти са миртът и хибискусът. Бръшлянът – букет от алергени Декоративният бръшлян често украсява стени и балкони, но листата му съдържат сапонини и фалкаринол, които могат да предизвикат раздразнение на кожата, мехури и алергични реакции. При чувствителни хора дори лекият контакт с бръшлян може да доведе до бронхоспазъм, а прашецът и частици от сока – до астматични пристъпи. Особено опасни са тъмните му плодове. За деца няколко от тях могат да бъдат смъртоносна доза. Алтернатива може да бъде восъчният бръшлян, който е безопасен, не предизвиква алергия и очиства въздуха от вредни вещества. Спатифилум – „женско щастие“ със странични ефекти Спатифилумът може да бъде източник на неприятности. Сокът му съдържа оксалати и сапонини, които дразнят слизестите обвивки. Микроскопичните спори, отделяни от него, може да предизвикат у някои хора хрема, кихане, кашлица, сълзене. Ако сокът на спатифилум попадне в стомаха, са възможни болки, оток на гълтача и повръщане. Въпреки че външният вид на растението е много привлекателен. Алтернативи на спатифилум са сенполия (теменужка Усамбар) или бегония, безопасни видове с приятен аромат. Азалия – красота с нервотоксин Азалията съдържа андромедотоксин, който поразява нервната система. Той се съдържа във всички части на растението, включително и в сока му. При вдишване на ароматните пари на азалията са възможни световъртеж, спазми и нарушен сърдечен ритъм. Хората, които са склонни към алергии, особено остро реагират на аромата на азалия. Етеричните съединения – пинен, лимонен, камфора, предизвикват гадене и главоболие. Алтернатива на азалия са глоксиния, камелия или бегония, които визуално си приличат, но са напълно безопасни. Фикусът – декоративен дразнител Фикусът е много популярен, но малко хора знаят, че млечният му сок предизвиква контактен дерматит, сърбеж и почервеняване на кожата. При слънчева светлина реакцията се засилва и се превръща във фотодермит. Фикусът често става източник на битова алергия. На листата му се заселват насекоми вредители, а продуктите от жизнената им дейност се смесват с домашния прах и предизвикват кихане и кашлица. Алтернатива на фикуса е драцена маргината, която е устойчива на вредители, безопасна за деца и животни. Ирина Тяпкова

Изненадайте близките си с книга - подарък, който остава завинаги: Идеи за подарък: • За рождени дни • За празници • За дипломиране • За юбилей • За колеги • За семейството.

Съвети за избор на книга според вашите интереси: 1. Определете темата, която ви интересува 2. Прочетете описанието и откъси от книгата 3. Проверете отзивите на други читатели 4. Разгледайте други заглавия от същия автор 5. Използвайте филтрите в каталога Нашият екип винаги е на разположение за препоръки и съвети! Email: contact@rasper-bg.com

Не е нужно да пишем, че бъбреците са едни от най-важните органи в човешкото тяло. Затова е задължително да се грижим за тях. Медицински експерти обясняват, че бъбреците филтрират около 120-150 литра кръв, за да произведат 1-2 литра урина и да отстранят излишната течност от организма. Бъбреците предпазват организма от натрупване на токсини, поддържат нивото на електролитите стабилно, произвеждат хормони, които регулират кръвното налягане, произвеждат кръвни клетки и поддържат костите здрави. Според статистически данни, над 26 милиона американци страдат от бъбречни болести и един от трима възрастни американци са подложени на риск да се разболеят. Сред факторите, които увреждат бъбреците, са диабет 2, високото кръвно налягане, гломерулонефрит, който уврежда бъбреците и предизвиква инфекции. Бъбреците могат да се възстановят само с един продукт, който имаме в нашата кухня. Това е хлебната сода. Ендокринната система изработва хормони и ферменти, за да помогнат в преработването на храната. Панкреасът е орган, който произвежда голяма част от натриевия бикарбонат, за да защити бъбреците по времето на храносмилането. Работата на бъбреците зависи от храната, която човек употребява. Ако тя включва захар, пържени, тлъсти и други нездравословни продукти, се намалява способността на панкреаса и бъбреците да произвеждат достатъчно количество натриев бикарбонат. Ако количеството произведен натриев бикарбонат е недостатъчно, киселините в процеса на храносмилането няма да бъдат ефективно неутрализирани, което ще доведе до увреждане на бъбреците. Натриевият бикарбонат е едно от най-важните средства, които се използват при диализата и други методи на лечение на бъбреците. Този процес се нарича киселинен буферен процес. Той отговаря за отстраняването на излишната течност от организма и токсините от кръвта. Как да използваме хлебна сода при увреждане на бъбреците Първия ден – сложете половин чаена лъжичка сода бикарбонат под езика. Втория ден – разтворете половин чаена лъжичка хлебна сода и половин чаена лъжичка сол в 1,5 литър вода и пийте разтвора всеки ден – в продължение на 2-3 дни. След това намалете дневната доза хлебна сода до една четвърт чаена лъжичка и солта до една трета чаена лъжичка. Докато тече тази терапия се избягват продукти, които предизвикват обезводняване на организма – чай, сладки храни, кафе, газирани напитки, алкохол. Не бива да употребявате излишно количество белтъчини, защото може да се увеличи натоварването на бъбреците и да се предизвикат по-сериозни увреждания. Желателно е да се употребяват продукти, богати на витамин В, тъй като те помагат да се отстранят излишните белтъчини от организма. Употребявайте зеленчуци, зърнени храни и плодове. Станете част от нашата общност! За актуална информация следете нашия сайт и Facebook страница.

Научете от опита на успешни и вдъхновяващи личности: • Политици и държавници • Спортисти и състезатели • Артисти и творци • Учени и изследователи • Духовни лидери • Военни и герои Вдъхновете се от техните житейски пътища! НА 12 ДЕКЕМВРИ 1821 Е РОДЕН ФРЕНСКИЯТ ПИСАТЕЛ ГЮСТАВ ФЛОБЕР В средата на 19 век романите на Гюстав Флобер били смятани за пошли и аморални, но днес този френски писател е определян като знаменит майстор на перото заедно с Ги дьо Мопасан и Оноре дьо Балзак. Популярност на Флобер донесли романите „Мадам Бовари“ и „Възпитание на чувствата“, написани в жанра реализъм с оттенъци на психологизъм и натурализъм. Флобер е роден в Руан – историческата столица на Нормандия. Хирургът Ахил К. Флобер и съпругата му Анна Ж. К. Флерио, дъщеря на лекар, с трепет очаквали раждането му. Преди Гюстав в семейството починали едно момиче и две момчета. Бъдещият романист бил възпитаван заедно с по-големия си брат Ахил, който наследил не само името на баща си, но и професията му – хирург, и сестра си Каролайн, родена три години след Гюстав. Детството им било безрадостно, защото минавало в болницата в Руан, където работел баща им. Флобер се увлякъл по писането още когато учел в Кралския колеж. През 1832 г. юношата постъпил в Лицея „Пиер Корней“, където се запознал с Ернст Шевалие, бъдещия френски политик. След две години приятелите създали списанието „Изкуство и прогрес", в което бил публикуван първият публичен текст на Флобер. През 1840 г. Флобер записал право в Париж. Столицата се сторила на бъдещия писател отвратителна, а правото – скучно, затова същата година тръгнал на пътешествие по Пиренеите и Корсика. Този период от биографията на писателя е отразен в „Мемоари на безумеца“, издадена посмъртно през 1901 г. През 1840 г. баща му починал и му оставил в наследство 500 хиляди франка. Тогава младежът напуснал университета. Наследството му гарантирало сносен живот дори в случай на безработица, затова решил да се посвети изцяло на писането. През септември 1851 г., вдъхновен от приятелите си Луи Буйе и Максим Дюкан, Флобер започнал да пише романа „Мадам Бовари“. През май 1856 г. книгата била завършена и била издадена в края на годината в списание „Парижки преглед“. През 1857 г. директорът на „Парижки преглед“ и Гюстав Флобер били обвинени в „неуважение към обществения морал и религията“. Писателят дори бил съден за „вулгарното и шокиращо изобразяване на персонажите“, но избегнал наказанието. Свалянето на обвиненията срещу Флобер не само задействало издаването на „Мадам Бовари“ като отделна книга, но и му осигурило слава. В центъра на сюжета е Ема Бовари, която е нещастна в брака. Тя безсрамно изневерява на съпруга си, който силно я обича. За подаръци на млади любовници мадам Бовари харчи от семейното състояние, пропилява скъпоценности и имоти. Обществен позор и усещане за собствената нищожност, това очаква Ема Бовари; нейния верен съпруг, който общува с любовниците на жена си, е лепнато клеймото „нищожество“. Първият филм по романа „Мадам Бовари“ е сниман през 1933 г. от френски екип; следват германска, аржентинска, американска, италианска, руска и британска екранизация на романа. Следващото произведение на Флобер е историческият роман „Саламбо“, който разказва за Либийската война в Картаген през 3 век пр. н. е. Писателят се отнесъл отговорно към историята, проучил около 100 тома архиви за Картаген за събитията в тези времена, посетил Тунис. След пет години упорит труд, през 1862 г. романът се появил на бял свят. Френското общество охотно го възприело, уморено от реалистичните произведения. Вероятно най-трудно било на Флобер да напише романа „Възпитание на чувствата“. Към тази автобиографична история той пристъпил през 1843 г., когато се срещнал с Елиза Шлезингер, в която безумно се влюбил. Дебютната версия на романа била завършена през 1845 г., а е издадена след смъртта на писателя – през 1910 г. В доработената версия на „Възпитание на чувствата“ през 1869 г. главният герой Фредерик Моро безпаметно се влюбва в Мария Арну, омъжена дама балзаковски тип. Заради любовта си той не може да завърже отношения с други жени, води празен живот и стремително стига до дъното. Моро и Арну се срещат след 27 години, разбират, че в цялото това време са се обичали и макар че не са могли да се насладят на чувствата си, са били щастливи. Отзивите за „Възпитание на чувствата“ са негативни, както от страна на критици, така и от колеги по перо на Флобер. Емил Зола нарекъл произведението „най-личната книга“ на Флобер. Съмърсет Моъм твърдял, че „Фредерик Моро е част от портрета на самия Флобер, така писателят вижда себе си“. В това време здравето на Флобер се влошило; зачестили епилептичните кризи; въпреки това, през 1874 г. той публикувал окончателната версия на стихотворенията в проза „Изкушението на Свети Антоний“. Те били написани, след като видял едноименната картина на Питър Брейгел-младши. Героят на стихотворенията Антоний, подобно на Фауст на Гьоте, е принуден да премине през демонични изкушения, преди да срещне щастливия живот. През март същата година излязъл сборникът „Три повести“, които включват „Обикновена душа“, „Легенда за Свети Юлиан Милостиви“ и „Иродиада“. Тези произведения Флобер смятал за почивка между създаването на финалния му труд – романа „Бувар и Пекюше“. Тази сатирична книга, която Флобер започнал да пише през 1872 г., не била завършена; отслабеното му здраве дало срив. Романът е издаден, без да е дописан, през 1881 г. През 1846 г. започнал многогодишният роман на Флобер с френската поетеса Луиза Коле. Писмата между влюбените, стигнали до наши дни, са издадени в книгата „Вербена и мускус“. Флобер имал любовници в Брюксел, Париж, Мюнхен, не отказвал ласки на жени и мъже с леко поведение. Флобер не се сдобил с жена и деца. В последните години го тормозела епилепсията. Забравен от приятелите си и в бедност, той починал на 8 май 1880 г. в село Кроасет. Причината за смъртта му – кръвоизлив в мозъка по време на епилептичен пристъп. На погребението на Флобер присъствали Зола, Мопасан, Едмонд Гонкур, Алфонс Доде. Творчеството на Флобер повлияло на творбите на Кафка и Жан Пол Сартър. Френските литератори днес нареждат Флобер до имената на Артюр Рембо и Шарл Бодлер. Цитати от Флобер Да бъдеш глупак, егоист и да имаш добро здраве – това са трите условия, за да бъдеш щастлив. Но ако първото липсва, останалите са безполезни. За нея лъжата се превърна в потребност, мания и наслада, и ако тя е разказвала, че вчера се е разхождала по дясната част на улицата, трябва да се предположи, че тя е вървяла по лявата. Не бива да се докосвате до идолите: златният прах ще остане по пръстите ви. Блондинките са по-страстни от брюнетките. Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва. Всичко се износва, дори мъката. Всичко, което е прекрасно, е нравствено. Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи. Да се разкайваш е добро, но да не правиш лошо, е още по-добро.

Открийте красотата на българската и световната поезия: • Класическа българска поезия • Съвременни поети • Любовна лирика • Философска поезия • Преводна поезия • Детска поезия Всеки стих е малка вселена от чувства и мисли! ВАЛЕРИ СТАНКОВ СПОМЕН ЗА БАЩИНИЯ ДОМ ... понякога се връщам у дома като случаен гост от друга ера – прозорците са с друга дограма и хлебецът го няма във панера, край печката баща ми не седи, не трие мама своя бял прозорец, и в гредореда древните греди ми скърцат със необяснима горест, и паякът, с когото век живях, над моя вехт креват е плел хамаче, и миналото мое тъне в прах, от който мен направо ми се плаче, ни минало, ни бъдеще чета, бездънни са отвъдните ми бездни – в забрава, в нечовешка пустота навярно ние всички тихо чезнем. Сълзицата си трия мълчешком – мъжете плачем рядко. Все накрая. А споменът за бащиния дом ще си го нося и Отвъд! – във Рая. 3 януарий 2023 г. гр. Варна, 20, 15 ч.

Потопете се в света на художествената литература: Жанрове: • Исторически романи • Любовни истории • Приключенски романи • Психологическа проза • Съвременна българска проза • Класическа литература Всеки роман е отделен свят, изпълнен с емоции и преживявания! 163 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ ЦЕННИ ЦИТАТИ ОТ КНИГИ НА "БАЩАТА" НА БАЙ ГАНЬО Роден на 13 януари 1863 г. Убит само на 34 години, през 1897 г. при неуспешен атентат срещу Михаил Такев, член на Демократическата партия, край село Радилово. Алеко Константинов е роден в Свищов в семейството на търговеца Иваница Хаджиконстантинов; по майчина линия произхожда от видинския род Шишманови. Алеко учи в родния си град, в Априловската гимназия в Габрово, средно образование в град Николаев, Русия и право в Новорусийския университет в Одеса. Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Алеко Константинов е член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружеството „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. А. Константинов поставя началото на организирания туризъм в България. Създава Първото туристическо дружество. Сред най-известните произведения на Алеко Константинов са пътеписът „До Чикаго и назад“, „Бай Ганьо“, „Разни хора, разни идеали“, „Пази боже сляпо да прогледа“ и др. „- Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух, че свирна машината, излизам – не можех да ти се обадя, – гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах подир него, па бяг, па тичане – остави се! Хеле по едно време, гледам, поспря се, и аз – хоп ! – та вътре. Един ми поизвика нещо сепнато – хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Кой да знае, че ще се връщаме пак назад. Унгарска работа!“. (от „Бай Ганьо пътува“) „- Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… – И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – сред басейна. Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата… – Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.“ (от „Бай Ганьо в Банята“) „Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща? – Купуваме ги – отговаря едва сдържано един от нас. – Тъй ли? Браво! – одобрява той с пълни от сочната круша уста. – Аз обичам круши.“ (от „Бай Ганьо на изложението в Прага“) „… Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“ (от „Бай Ганьо у Иречека“) „Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене…“ (от „Разни хора, разни идеали“) „Аз почнах да изказвам своето възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; но бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че „овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас“. Тази е най-благодарната тема за американците, както за устното, така и за печатното слово. „Вéлика корупциjа“ – повтаряше бай Неделкович, като ни сочеше на раните, които раздира в обществения организъм на Съединените щати жаждата за злато.“ (от „До Чикаго и назад“) „- Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси в Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино, ракия. Повече ракия да им дава, чу ли? Па да им кажеш да не надписват много, че ги земват дяволите. По-онази година за нищо и никакво 2000 лева ни оскубаха, маскарите! Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш! Замини и покрай касапите, кажи им, колкото имат мардалък, дроб, черва, кокали, нека ги съберат в един-два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите по един казан чорба. Довечера управителят и околийският ще се завърнат от селата, аз ще ги зема с мене да пообиколим другите кръчми и кафенетата.“ (от „Бай Ганьо“)

Исторически изследвания и документални книги: • Българска история от древността до наши дни • Световна история и цивилизации • Исторически личности • Документални разкази • Археологически открития • Културно-историческо наследство Научете уроците на миналото за по-добро бъдеще! Атанас Буров е български държавник с ниво на европейски политик. Участвал в битката при Чаталджа и спасил се по чудо. Русофил. Животът и делото на Атанас Буров са неразривно свързани със съдбата и историята на България. Днешните политици има от какво да научат от живота и делото на този голям държавник, финансист, политик, демократ, хуманист и патриот, вложил огромна работа за защита на българския национален интерес. Буров е финансист, дипломат и политик от Народната партия; по-късно става член на умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на промишлеността и труда през 1913, 1919-1920 г., и министър на външните работи и изповеданията през 1936-1931 г. Неслучайно Атанас Буров е смятан за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на ХХ век и един от най-образованите и мъдри държавници, работил за българския национален интерес. Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 12 февруари (31 януари стар стил) през 1875 г. Баща му – Димитър Буров е банкер, който през 1895 основава в Русе – „Българската търговска банка“; банката и свързаните с нея предприятия са в основата на една от най-влиятелните политически сили в страната – Народната партия. Майка му по баща е сестра на възрожденеца Иларион Макариополски, чийто род води корените си от Грузия. Негов роднина е писателят общественик Стоян Михайловски. Атанас Буров завършва Априловската гимназия в Габрово; оттам е изключен заради организираната от социалисти стачка. Буров взема изпитите си от матурата като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да учи в престижни висши училища в чужбина. Той завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж. След като се връща в България, Атанас Буров ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на много предприятия – минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, Българската търговска банка, Застрахователното дружество „България“, Акционерното дружество „Бяло море“ и др. В Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) получава титлата „професор“; заради заслугите си за развитието на университета става негов „почетен деец“. Още от младини Атанас Буров се включва в дейността на Народната партия; от 1899 г. много пъти е избиран за народен представител, а от 1911 до 1912 г. е подпредседател на Народното събрание. Политическите си възгледи Буров излага във вестник „Мир“. Речите му в парламента са пример за ерудиция и проникновеност, далновидност и аргументираност. След обявяването на Балканската война през 1912 г. Буров ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, който се записва за доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда войниците си в атака „на нож“ и едва не го улучва турски куршум, който засяда в металната запалка в горния му джоб. Впоследствие Буров е награден с Орден за храброст. През 1913 г. А. Буров е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. През 1919-1920 г. заема същия пост в кабинета на Александър Стамболийски. През ноември 1920 г. А. Буров е в опозиция и е избран за секретар на Обединената Народнопрогресивна партия, в която се вливат Народната и Народнопрогресивната партия. Буров работи всеотдайно за обединяване на десните сили, които са встрани от БКП и БЗНС. Привлича видни личности от други политически групи в Народния сговор. Целта му е да свали земеделското правителство с избори. През 1923 г. се оформят две крила – едното настоява за парламентарна демокрация; то е начело с А. Ляпчев и А. Буров; другото е за използване на заговорнически насилствени методи, начело с А. Цанков и генерал Иван Вълков. След преврата на 9 юни 1923 г. Буров се включва в Демократическия сговор и наред с Андрей Ляпчев оглавява неговото умерено крило. В трите правителства на Ляпчев той е министър на външните работи и изповеданията в периода 1926-1931 г. В правителството на Ляпчев, в сложната вътрешна и външна политическа обстановка, Буров влага много сили и постига редица успехи: отпускането на „Стабилизационния“ заем за укрепване на националната валута, развитие на транспорта и съобщенията, но най-трудни са преговорите за предоговарянето на клаузите на Ньойския мирен договор от 1919 г. Буров и финансовият министър В. Моллов успяват да договорят намаляване на главницата на репарациите, възлизащи на 680 милиона златни франка. Буров предвижда избухването на Втората световна война. По времето на Втората световна война той е против съюза на България с Германия; на 2 септември 1944 г. става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев. След Девети септември 1944 г. Буров е осъден от Народния съд. През 1945 г. е освободен и се присъединява към опозицията срещу правителството на Отечествения фронт. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. Интернират го в Дряново. През 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер в Дулово. През 1950 г. е арестуван и през 1952 г. е осъден на 20 години затвор, признат за виновен по три обвинения: че е работил за „събарянето и отслабването“ на правителството, че през 1946 г. е обещавал създаването на чужда военна база във Варна и че е подбуждал „други държави и обществени групи в чужбина“ към враждебни действия срещу България. Буров излежава присъдата в Шуменския и Пазарджишкия затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 г. Атанас Буров умира на 15 май 1954 в затвора в Пазарджик. През 1912 г. Буров се жени Смарайда Салабашева, дъщеря на Стефан Салабашев и внучка на търновския фабрикант Стефан Карагьозов. През 1915 г. се ражда синът му Стефан, през 1917 г. – дъщеря му Недялка. Децата на Буров през 60-те години напускат страната с помощта на френския премиер Жан-Жак Делмаз, съратник на генерал Де Гол и един от ръководителите на френската съпротива срещу нацистите във Франция. Делмаз е преследван от гестапо и намира укритие във вилата на Буров във Варна. Стефан Буров има дъщеря - Елена Бурова, което живее в Сан Франциско. Недялка има дъщеря – Магдалена Каблешкова, омъжена за потомък на рода на Тодор Каблешков. Живее в Шотландия. 16 знаменити цитата на Атанас Буров Назаем от списание „Мениджър“ "Усмихвай се, бъди любезен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай вид, че си богат, силен и нямаш неспокоен сън. Това е много важно. У нас, в България, само поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. Бъди и предпазлив, когато те ласкаят, и засмян, когато те ругаят”, Буров не си прави никакви илюзии – нито по отношение на народа си, нито по отношение на властта. Макар да обича България, е наясно с всичките пороци на българите. Негови са думите, че нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество – да не си плаща и да се опитва винаги да мине метър. Следват още силни прозрения на Буров. „Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица.” *** „Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал.” *** „Всяко удоволствие се заплаща. И колкото по-честно плащаш, повече ще те търсят за партньор. Така е и в търговията.” *** „Защото мъж без жена пет пари не струва. Мъжът е жалък като вдовец и самотник. Жената го крепи и го поддържа. Без жена светът би пропаднал. Ето защо, аз съм щастлив, че е жива и здрава жена ми.” *** „Пазарът е равенство за всички. Там няма права, няма привилегии. Там има един закон, законът на високото качество.” *** „Аз не се боя от голтаци. Дадеш му шепа злато и го купуваш. Той се продава, но богатият не се купува, не се продава. Той сам те купува. И те продава.” *** „Търговията е преди всичко психология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които „я карат през пръсти". Затова тя се предава по наследство.” *** „Не знаеш ли като мене арабски, турски, не четеш ли поверителните доклади ти не знаеш нищо.” *** „В историята влизат само тези, които не са на заплата.” *** „Който залага на утре, свършено е с него. Важното е да пипнеш властта сега и да я доиш за себе си, но и за народа си. Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре.” *** „Няма богат човек хайлазин, няма богат човек готованец.” *** „Пари не се дават никъде. Пари се изкарват. Пари се печелят. Пари се задигат. Пари се получават чрез зестра, но пари не се дикисват никъде. Как аз ще давам пари без нищо? Кой дава пари без нищо? За да дам, първо трябва да ми дадат.” *** „В парата, в бизнеса се влиза с три неща - с взлом, с ум или с женитба.” *** „При мене - в банката или в министерството - всеки работи за двама и за трима, не само за един. Ако човек на мене не ми работи двойно и тройно, аз го изгонвам. Ако е като писателя Йордан Йовков да носи две дини под мишница - сбогом, приятелю драг. Аз подготвям, аз обучавам хората около мене да работят двойно и тройно, защото плащам двойно и тройно. На мене писателят Йордан Йовков ми е мил като писател, но ми е враг като работник, като чиновник.” ПАТРИОТИ КАТО БУРОВ НЯМА В ДНЕШНОТО ВРЕМЕ. ТОЙ СМЯТАЛ, ЧЕ БОГАТИТЕ ХОРА С БОГАТСТВОТО СИ СЛУЖАТ ЗА ПРОЦЪФТЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ Буров се смята за капиталистическа икона на своето време. Останал е в историята като „банкера Буров”, а всъщност е бил повече политик, идеолог и философ, отколкото предприемач. Наследява богатството от баща си Димитър, семейните фирми са били по-скоро управлявани и доведени до просперитет от брат му Иван, докато Атанас е бил депутат и министър в четири правителства. Въпреки това той остава в съзнанието на нацията и достига почти култов статус. Едно от нещата, което най-много се набива на очи от живота на Буров е, че е бил изключителен патриот. Това е характерно за всички български капиталисти от онова време. Те са вярвали, че парите не са просто самоцел и средство за постигане на власт над други хора, а че със собственото си богатство се грижат за процъфтяването на родината си. Затова и са дарявали огромни количества от състоянията си за благотворителност, рядко са били засегнати от пороците на днешните новобогаташи. Атанас Буров споделя тази патриотично-консервативна философия, която толкова много липсва на съвременното ни общество. Тя е и причината да се включи толкова активно в политиката – за да служи на родината си. Списание „Мениджър“

Открийте философията и техниките на бойните изкуства. Усъвършенствайте себе си физически и духовно! Във всички времена на развитието си хората са се стремили да създадат методи за лична и обществена защита. Папирусите на древните египтяни и глинените таблички на шумерите, скалните надписи и рисунките на античните амфори, скулптурите, пергаментите и книгите са пренесли до наши дни облика на бойци и борци, гимнастици и атлети, фехтовачи и методи за ръкопашен бой и лична защита. Конституцията защитава личните и имуществените права на гражданите и едновременно им дава право да защитят живота си, здравето и имуществото, а също здравето, живота и имуществото на хората от всякакви посегателства. Защитата трябва да се извършва умело, човек трябва да се научи да се защитава. Кое е важно в боя? Равновесието Това е умението бързо да се заема и дълго да се запазва бойната стойка. Но това далеч не е всичко. Необходимо е да се подчинявате на физическите закони, един от които гласи “Всяко действие предизвиква съответно противодействие”, т.е. при всеки удар, който се опитвате да нанесете на противника, силата на отдаването е равна на мощта на вашия удар, и тя ви тласка в противоположна посока. Грубо казано, ударът бие в две страни – и вашия противник, и вас самия. Какво може да се направи срещу тази безмилостна физика. Оказва се, че има какво да се прави. Докато сте в бойна стойка, вие сте стабилни като египетските пирамиди. Но противникът настъпва, а вие се отбранявате или обратното – вие настъпвате и нанасяте удари…Т.е. тук става дума за равновесие. Сила и бързина Главното в боя е умението да се нанасят удари, за да се постигне максимален ефект.На резултата от удара влияе преди всичко силата, с която той се нанася. Физиката твърди, че силата на удара е право пропорционална на масата на удрящия предмет и неговото ускорение, т.е. зависи от бързината, с която предметът преодолява пътя към целта. Но самата мускулна сила, която може да се увеличи с упражнения на тренажорите или с гири, още не е достатъчна за добър и мощен удар. Има още една важна способност, за да се развива максимална скорост на атакуващото движение в минимално възможно време. За това умение се изискват еластични, добре тренирани мускули, способни рязко и силно да се напрягат. Освен това мускулната сила е необходима не само за атаки, но и за да не причините травма на самия себе си с резките движения. Скорост на реакцията Обикновено при схватка противникът не ви дава излишно време, за да се подготвите за защита. Бойната стойка и придвижването отчасти ви позволяват да печелите време, но при воденето на боя на близка дистанция и при серийни удари е важно навреме да се реагира на действията на противника. Човекът има природна реакция срещу опасност. Съдържание 1. Преди тренировките 2. Преди боя 3. Защита от удари с пръчка и стол 4. Методи за защита срещу нож - Методи за защита от удар с нож отгоре - Методи за защита, когато ударът е отдолу 5. Ръкопашен бой с автомат – правила и базова стойка 6. Защита при заплаха с пистолет 7. Бой с един или няколко противници 8. Бой на различни дистанции – далечни, средни, къси, защита срещу изваден нож, освобождаване от захвати и задържане, бой от положение лег на земята, бой против изправен противник 9. Нестандартни методи на тренировка 10. Методи на защита и нападение 11. Удари с краката - Удар с крак странично - Удар с крак назад - Удар със стъпало в слабините на противника - Засичане с крак 12. Удари с ръцете - Удари с разтворени длани - Блокиране и преместване - Базови блокировки в ръкопашния бой 13. Хвърляния – най-ефективните хвърляния в арсенала на ръкопашния бой, хвърляне през бедрото напред, хвърляне през рамо 14. Болкови методи, техника на лостовете - Основни болкови методи - Хватка на лакътната става - Болкови методи на стъпалата и краката 15. Освобождаване от хватки – варианти, хватки на тялото, как да се защитим от удушаващи хватки на гърлото 16. Упражнения – за развиване на силовите качества, за долните крайници, за мускулите на гърба и кръста, упражнения за увеличаване силата на удара, за развиване на издръжливост, за развиване на бързина 17. Биодинамика на удара 18. Най-уязвимите точки – в главата, шията, краката, тялото 19. Тактика на боя 20. Десет тактически правила 21. Атака на улицата 22. Видове блокове – горен, мощен, блокировка с коляно, блок с долната част на лявата ръка, блок за отразяване на удар с крак, блок за отразяване на удари с ръка 23. Стойки 24. Загрявка 25. Удар и контраудар 26. Кодекс на честта

Издателство "Распер" предлага книги за военната история на България: • Освободителна война 1877-1878 • Балкански войни 1912-1913 • Първа световна война • Втора световна война • Биографии на военни деятели • Военна техника и въоръжение • Спомени на ветерани Опознайте героите, които са защитавали България! На 5 септември 1885 г. неколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив, където през нощта срещу 6 септември заедно с частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България и е обявена обща мобилизация. На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България. Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия. Едно от най-великите събития в нашата история. То разтърсва Берлинския договор и установения с него несправедлив ред в Европейския югоизток. След Съединението България има 96 345 кв. км територия и население 3 070 988 души. „Вече никой не може да упреква българите, че нямали държавна идея, народно самосъзнание и че тяхната свобода била само харизано нещо, което не знаели нито да ценят, нито да пазят“, пише Константин Иречек в дните след Съединението. 10 любопитни факта за Съединението на България 1. Първоначално за дата на Съединението е определен 15 септември На 29 август капитан Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. 2. Съединението тръгва от село Голямо Конаре На 4 септември бунтовници, под ръководството на Продан Тишков – Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре (днес Съединение). 3. Чардафон Велики Продан Тишков (Чардафон Велики) е участник в национално-освободителното движение, взел участие в Руско-турската война 1877 – 1878 като опълченец. След Освобождението бил сержант-майор (фелдфебел) от Източнорумелийската милиция в с. Голямо Конаре. Прякорът му бил Чарда, което означава стадо селски говеда. След 1884 г., като подигравка с директора на милицията и жандармерията ген. фон Дригалски към прякора на Продан Тишков прибавили частицата „фон” (белег на аристократичен произход) и започнали да го наричат Чардафон. 4. Петко Каравелов бил в неведение за подготвяния акт Княз Александър І не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън ставащите събития, че научава голямата новина пост фактум по-късно дори и от най-обикновените граждани. Новината достига до него, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. 5. Недялка Шилева и знамето на Съединението До всеки успял мъж стои по една силна жена. Доказателство за правилото намираме и в българската история, при това в събитията от 6 септември 1885 г. Той е Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики. Жената до него, или по-правилно казано „момичето до него”, е 18-годишната учителка Недялка Шилева, която носила байряка на българското Съединение рамо до рамо с 326 мъже. 6. И аз съм българин! В ранната утрин на 06 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!” 7. Освободителят и Съединението Най-категорично против Съединението на Княжество България и Източна Румелия се обявява Русия, която дори отзовава офицерите си от България и лишава княз Александър I Батенберг от званието генерал. Със сигурност влияние върху негативното мнение на империята оказват и сръбските управници, които по това време са в много добри отношения с Русия. 8. 10 млн. кредит за обявената мобилизация Ако в подготвителния период и в самия революционен акт министър-председателят Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение. На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, на която той предявява искане да се отпуснат 10 млн. кредит за обявената мобилизация. 9. Големоконарският пехотен полк За да бъдат ознаменувани заслугите на Голямо Конаре като автор на Съединението, Министерството на войната учредило нова войскова част, която нарекли Големоконарски пехотен полк. Той е взел участие в Сръбско-Българската война, обявена на 2 ноември 1885 година. В него са участвали всички големоконарци като доброволци и редовно мобилизирани войници и всички живущи в околните села. 10. Княз или генерал-губернатор? С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. Иван Владиславов, 10-те най

Потопете се в света на древните знания и съвременната езотерика: Включва теми като: • Източна философия и медитация • Чакри и енергийни центрове • Кармични връзки и прераждане • Астрология и нумерология • Таро и гадателство • Лечителство и биоенергетика • Духовно просветление Открийте пътя към себепознанието! 1. Безумният се утешава с миналото, слабоумният – с бъдещето, умният – с настоящето. 2. Безпричинният скандал е признак на глупост. 3. Благородният говори само за достойнствата на ближния, дори той да не ги притежава. Лошият човек говори само за неговите недостатъци. Дори и двамата да лъжат, първият отива в рая, а вторият – в ада. 4. Бъди внимателен с госта, дори да е твой враг. 5. Дори на дървосекача с брадвата дървото не отказва сянка. 6. Времето никого не обича и никого не ненавижда; времето към всички е равнодушно – то отнася всички. 7. Всичките наши дела, мисли и думи следват нас. Творете добро! 8. Там, където уважават недостойните и презират достойните, там намират убежище три неща: гладът, смъртта и страхът. 9. Който е равнодушен към похвала и порицание, който не отговаря на удара с удар, който не желае зло на онзи, който го е обидил, на него завиждат боговете. 10. Стреми се да общуваш с умния и честния, с умния и лъжливия бъди нащрек, честния и глупавия съжалявай, лъжливия и глупавия избягвай. 11. Лекарството срещу нещастието е да не мислиш за него. Когато мислиш за нещастието, то не отминава, а нараства. 12. По-добре е да враждуващ с умен, отколкото да дружиш с глупак. 13. Най-добри са парите, добити със собствения труд, по-лоши са парите, добити по наследство, още по-лоши са добитите от жени. 14. По-добре един миг, изживян по закона, отколкото милиони години живот в беззаконие. 15. Мекотата побеждава меките, мекотата побеждава суровите. Няма нищо непостижимо за мекотата. Мекотата е най-силна. 16. По времето на изгрев слънцето е червено; то е червено и при залез. И в щастието, и в нещастието великите не се променят. 17. Надеждата е източник на голяма тревога; освобождаването от надеждата е източник на голям покой. 18. Не се захващай за никакви дела – това е първият признак на мъдростта; щом се заловиш за някое дело, завърши го – това е вторият признак на мъдростта. 19. Не е имало, няма и няма да има човек, който да заслужава само осъждане или само похвала. 20. С никого не бъди груб; грубостта ще се върне при тебе. 21. Сърдитата реч причинява болка и при тебе ще дойде възмездието. 22. Не бъди нито много груб, нито много упорит, нито много мек, нито прекалено склонен към доказателства, нито много гневлив. 23. Излишъкът от нещо винаги е опасен. 24. Прекомерната грубост дразни хората, прекомерната упоритост отблъсква, прекомерната мекота предизвиква презрение, излишните доказателства обиждат, сляпата вяра прави човека смешен, неверието води до порок. 25. Не е голяма мъдрост да измамиш доверчивия.

Нашата колекция от книги за здравословен начин на живот включва заглавия от водещи български и световни специалисти. Теми: • Правилно хранене и диети • Витамини и хранителни добавки • Детоксикация и прочистване • Лечение с билки • Профилактика на заболявания • Енергийно възстановяване Открийте тайните на здравето и дълголетието! ПАРАДОКС: ОТВАРИТЕ, НАСТОЙКИТЕ И ТИНКТУРИТЕ С ЛУКОВИ ЛЮСПИ ПО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОЛЕЗНИ ВЕЩЕСТВА ПРЕВЪЗХОЖДАТ САМИЯ ЛУК Когато готвим, най-често изхвърляме луковите люспи, а Те са ценен природен ресурс с много лечебни свойства. Какъв е химическият състав на луковите люспи Те съдържат: Витамини от групата В Каротин Рутин (витамин Р) Витамините С и Е Никотинова киселина – витамин В3 Мощния антиоксидант кверцетин Флавоноиди Целулоза Съединения на сярата и фруктани (естествени въглехидрати, които се съдържат в плодове, зеленчуци, бобови храни) Калций, магнезий, фосфор и йод, желязо и цинк Органични киселини Дори медици отбелязват, че луковите люспи имат много лечебни свойства заради съдържащите се в тях антиоксиданти, витамини и минерали. Препарати с лукови люспи засилват имунната система, подобряват състоянието на кожата, намаляват нивото на „лошия“ холестерин, имат противовъзпалителни и антимикробни свойства, с което са подходящи в лечението на простудни болести. Но употребата на луковите люспи може да има противопоказания. Препарати с тях не се препоръчват за хора, които имат алергия към лук и боледуват от язва и гастрит. Кои са полезните свойства на луковите люспи Оказват слабителен ефект Имат жлъчегонно действие; полезни са за черния дроб Те са природен спазмолитик – с тяхна помощ може да се овладеят болки при стомашно-чревни проблеми Помагат за откашляне при простуда и грип Използват се при бронхити и остри респираторни вирусни инфекции Действат противовъзпалително Имат тонизиращ ефект и попълват запасите от енергия, подобряват настроението Извеждат отложените в ставите соли Благодарение на съдържащите се в тях антиоксиданти, луковите люспи помагат в борбата с онкология, предпазват от разпространение на злокачествени клетки в организма Луковите люспи помагат при диабет Флавоноидите в луковите люспи неутрализират свободните радикали Кверцетинът намалява възпалителните процеси в организма, което е полезно при артрит, астма и алергии Витамин С и минералите в състава на луковите люспи повишават защитните сили на организма и помагат му в борбата с инфекциите Нормализират кръвното налягане; укрепват стените на кръвоносните съдове Луковите люспи имат меко жлъчегонно и пикочогонно действие, очистват червата, подобряват храносмилането Имат антибактериални и противогъбични свойства Народната медицина използва лукови люспи за приготвяне на отвари и настойки, които помагат при простуди, кашлица и болести на дихателните пътища. При кои болести помагат луковите люспи Диабет Болести на бъбреците – нефрит и пиелонефрит Болести на устната кухина, включително гингивит, стоматит, пародонтоза Хемороиди и варикозно разшрение на вените Атеросклероза, тъй като люспите са полезни за съдовете Възпалителни гинекологични заболявания – цистит и простатит Гъбични инфекции, екземи, дерматити Рецепти от народната медицина с лукови люспи Настойка Две супени лъжици измити люспи се заливат с 400 мл вряла вода. На съда се слага капак и се оставя за два часа до пълно изстиване на настойката. Прецежда се и се употребява по две супени лъжици на ден при стомашни и простудни болести. Тинктура от лукови люспи при болести на сърцето и съдовете Една супена лъжица счукани лукови люспи се насипва в стъклен буркан и се залива с 500 мл водка или спирт. Сместа престоява на тъмно сухо място една седмица. Прецежда се и се прелива в друг съд. При артроза се приемат 20 капки от тинктурата, разтворени в една супена лъжица растително масло, три пъти на ден. Тя може да се използва и външно в борбата с гъбични заболявания и възпаления на кожата. Как да приготвим отвара от лукови люспи Три чаени лъжички лукови люспи се измиват, заливат се с 200 мл вода и се варят 20 минути. В затворен съд отварата престоява осем часа и се прецежда. Тя се приема вътрешно в разреден вид. Помага при кашлица; използва се и за гаргара. Чай с лукови люспи Чаят помага при простуди, високо кръвно налягане и сърдечни заболявания. Две чаени лъжички лукови люспи се заливат с гореща вода в термос. Сместа престоява 15 минути. Чаят е особено полезен при нервни разстройства и намален имунитет. Помага за подобряване състоянието на съдовите стени и за справяне със симптомите на атеросклероза. За профилактика на простудни заболявания и за засилване на имунитета в продължение на една седмица се приема настойка от лукови люспи, по два пъти на ден, или тинктура – не повече от 20 капки на ден. При бронхит Луковата вода помага при суха кашлица и подпомага извеждането на слузта от бронхите. Половин лъжица лукови люспи се смесва със същото количество мащерка. Сместа се залива с вряла вода в термос и престоява три часа. След това настойката се употребява на гладно по два пъти на ден. При цистит 20 грама лукови люспи се заливат със 150 мл вода и се варят 30 минути. След това отварата се оставя да изстине и се прецежда. Употребява се по 60 мл, разредени с вода, по четири пъти на ден. При хипертония Една шепа лукови люспи се заливат с вода и се варят на водна баня седем минути. След това напитката се прелива в термос и се оставя да престои два часа. Всеки ден от отварата се приемат по 150 мл, след хранене.

Предлагаме специални условия за образователни институции: За училища: • Отстъпка 15% при поръчка над 200 лв • Отстъпка 20% при поръчка над 500 лв • Безплатна доставка За библиотеки: • Отстъпка 20% при поръчка над 300 лв • Отстъпка 25% при поръчка над 1000 лв. • Специални условия за абонамент За повече информация свържете се с нас на: office@rasper-bg.com.

Поръчването от нашия онлайн магазин е лесно и удобно: 1. Разгледайте каталога и изберете книгите, които ви харесват 2. Добавете ги в количката 3. Попълнете данните за доставка 4. Изберете начин на плащане 5. Потвърдете поръчката Приемаме плащания: • С карта онлайн • Наложен платеж • Банков превод За въпроси можете да ни пишете на contact@rasper-bg.com

Издателство "Распер" е утвърдена марка в българския книжен пазар с над 30 години опит. Специализирани сме в: • Здравословен начин на живот и правилно хранене • Езотерика и духовно развитие • Военна история на България • Бойни изкуства • Българска и световна история • Художествена литература • Поезия и автобиографии • Специални части, антитерор, охрана Работим с водещи български и чуждестранни автори.

Всеки месец добавяме нови интересни заглавия в нашия каталог. От класическа литература до съвременни бестселъри - винаги ще намерите нещо интересно за четене. Последни попълнения: • Исторически романи • Книги за здравословен начин на живот • Военна история на България • Езотерична литература • Автобиографии на известни личности Проверявайте редовно за новостите!

Радваме се да обявим, че предлагаме безплатна доставка за всички поръчки над 50 лв до адрес в цяла България! Условия: • Минимална стойност на поръчката: 50 лв • Валидно за доставка до адрес в България • Срок на доставка: 1-3 работни дни Възползвайте се от това предложение и обогатете библиотеката си с качествена литература от Издателство Распер!