Всички новини и статии

Причината за дуела е анонимното писмо, което намеква за връзката на съпругата на поета с Дантес. Посланието гласяло: „Великите кавалери на Ордена на Рогоносците единодушно избраха Александър Пушкин за коадютор (католически епископ) на великия магистър на Ордена на Рогоносците…“ Поетът не могъл да понесе оскърблението. Разстоянието между противниците било само 10 крачки, което предопределя трагичния изход от дуела. Дантес стрелял първи. Пушкин паднал с лице в снега, но му стигнали силите да се изправи и да стреля. След като видял падащия французин, поетът възкликнал „Браво!“ и загубил съзнание, без да знае, че е ранил противника само в ръката. След дуела, през март 1837 г., с височайш указ Дантес бил арестуван, разжалван и изгонен от Русия. След него страната напуснали още двама души: „осиновителят“ на Дантес холандският посланик в Санкт Петербург барон Луи Хекерен и новоизпечената съпруга на Дантес – Екатерина Гончарова, по-малката сестра на Наталия Гончарова. Като влюбена в Дантес, Екатерина изиграла фаталната роля в по-нататъшните събития, превръщайки се в играчка в ръцете на Дантес и помагайки му да се среща със сестра й. Хекерен и Василий Жуковски се опитвали да отменят дуела. С тази цел, за да опровергае слуховете за връзки със съпругата на поета, Дантес – вероятно по указание на Николай Първи, се венчал с Екатерина, която не обичал. Но Пушкин бил неумолим и само се съгласил да се отложи дуелът до завършването на сватбата. След дуела Екатерина Гончарова скъсала връзките с роднините си, а на погребението на Пушкин вдигнала скандал, заявявайки над гроба, че „му прощава всичко“. Дантес направил блестяща кариера в Париж, а с Екатерина отказали да общуват не само руските дипломати и аристократи, но дори брат й Дмитрий, от когото тя постоянно просела пари. Екатерина Гончарова починала през 1843 г. след раждането на четвъртото си дете. Жорж Хекерен-Дантес починал през 1885 г. На погребението му се събрал цветът на тогавашна Франция, включително и известният историк Албер Вандал. До смъртта си Дантес не признавал вината си за смъртта на Пушкин, твърдейки, че дуелът бил честен. Малки истории

Лавината 37 години от трагедията край Урдина река И до днес тя стряска не само съня на живите, но и душите на мъртвите, сред които е и първият командир на Червените барети (командосите от СОБТ) полковник Нено Ганчев. Преди години при спомена за нея очите му се изпълваха със сълзи и сякаш отново усещаше в гърлото си оня леден въздух, изпълнен с тръпчивия аромат на смола. Денят е понеделник – 07.02. 1983 г. Движат се един след друг в колона. Отдясно, в сенчестото дере, Урдина река ромоли с бързите си кристални ручеи. Подминават Яворови поляни. Някъде в ниското е Говедарци. Извършва се планирано учение - поход за оцеляване в тежки зимни условия. На няколко крачки пред полковник Ганчев широкият гръб на началник-щаба майор Георги Маринов заприщва пътеката. Ганчев се обръща за секунда-две назад и вижда как цял рояк от "сини минзухари" се вие като навързана броеница през притихналата планина. Господи, колко мъка беше, докато уреди тези грейки за момчетата си! Който не се е разправял с тиловаци и началници, той не знае само през колко планини трябва да преминеш и колко мътни потоци да прегазиш! След няколко месеца ще навлязат в третата година на съществуването си. Световният опит за създаването на антитерористични формирования е едно, а българските реалности съвсем друго. Бяха започнали от нищото и направили доста, но ги чакаше още твърде много. Най-труден продължаваше да бъде проблемът с подготовката и оборудването. Дърпаха ги за какво ли не - за патрулно-постова служба, за подсилване на нарядите на районните управления, за дежурства. И никой от началниците не искаше да мисли, че той трябва да готви момчетата си за оня тежък миг, когато ще се изправят очи в очи със смъртта. Наближава 14 часа. До крайния пункт остава съвсем малко. Предния ден дългогодишният му приятел Петър Москов, шеф на софийската планинска контролно-спасителна служба, е обходил маршрута и е предрекъл пълноценно разтоварване. В поделението е останала само дежурната група, а останалите - около 80 антитерористи с по 30 кг оборудване на гърба си, са с него. Затрупаната от снега пътека продължава да се вие по левия склон на ската. От дясно, в ниското, на около 10-12 м Урдина река ромоли между лъснатите кубета на камъните. Подминават тясна просека, разделяща на две боровата гора и виеща се нагоре, към оплешивяващото било. Малко след просеката водачите се сменят и всички продължават нагоре. Мнозина забелязват, че боровете над тях потъват в снежен прах. Пръв реагира командирът полковник Ганчев, който извиква с пълно гърло: “Лавина! Лягай!” И всички се хвърлят на земята. Но ударът е страшен. Помита ги като сламки. Първата вълна на огромното снежно цунами изпълва за секунди тясната просека. Сред трясъка на прекършените борове човешките гласове потъват сякаш в преизподнята. Броеницата от “сини минзухари” се огъва в средата си, миг по-късно се разкъсва, запремятана в мелачката от сняг, камъни и дървета, за да се вцепени след секунди затрупана под внезапно оживялата планина. После става тихо, много тихо… Сякаш някой разсърден горски дух е изключил звуците на планетата. Полковник Ганчев не може да повярва на очите си. Като в забавен каданс, кадър след кадър, гледа как от утаилата се в огромни преспи снежна вихрушка започват да изпълзяват неговите момчета. Към затрупаните се спускат и всички незасегнати от снежния порой. Започва бясна надпревара с времето. След около десетина минути най-плитко заровените са освободени от ледената прегръдката на снега. Години по-късно Алексей Петров си спомня: “Точно преди това бяхме поели водачеството на колоната. Когато се обърнах, видях само сняг. Колегите просто ги нямаше... ” Няма обаче място за паника. Оцелелите запазват хладнокръвие. Прави се бърза проверка по списъка на личния състав. Става ясно, че има още 16 затрупани. На места дълбочината на снега достига 6-7 м, а лавината е изравнила високите бреговете на реката. Търсенето започва веднага. Докато една група се отправя с бърз ход към Мальовица да дири помощ от Планинската контролно-спасителна служба, другите се хващат за сапьорските лопатки. За 45 минути изваждат още 13 полумъртви, смазани и сковани от студ барети. Започва битката за живота им. Палят огньове, сменят дрехите им, разтриват ги, наливат ги с чай и ром, за да ги сгреят. Лекарят на поделението, който е с тях, непрекъснато снове между момчетата. В същото време продължава издирването на останалите още трима под снега - лейтенант Михаил Радев Митов, и старшините Валери Иванов и Румен Великов. Разделят мястото на сектори и започват да ги опипват сантиметър по сантиметър със саморъчно направени от боровете сонди. Пръв от тримата откриват тялото и на лейтенант Михаил Митов. След като разравят снега, го виждат - паднал по очи във водата, до самия бряг на реката. В първия миг помислят че е жив, тъй като остават с представата, че уж им маха с ръка, после разбират, че тя се движи от водата. Повече от час се опитват да го върнат към живота. Правят му масажи на сърцето, изкуствено дишане, преобличат го в сухи дрехи. Надеждата си отива последна и затова не искат да повярват, че колегата им е мъртъв. А лейтенантът е само на 22 години, само с няколко месеца служба след завършването на военното училище. Смъртта вледенява сърцата им. След 1 час и 40 минути офицерът Димитър Стефанов открива Румен Великов жив под водата. По една случайност главата му попада под хралупата на голям камък. Надеждата, че и Валери Иванов може да е жив се завръща. Битката за живота му продължава с нови сили. Часовете стават минути, минутите секунди. Преравят плинини от сняг, но напразно. Валерката го няма. Отчаянието сковава сърцата им, но не се предават. Около 18 часа пристигат около 25 спасители от Мальовица, София и Самоков. Пострадалите са евакуирани до най-близкия населен пункт, а останалите впрягат цялата си воля и последните си сили, за да дирят затрупания си приятел заедно със спасителите. Валери е само на 29 години, вкъщи го чака миловидната му съпруга и трите му малки деца. Трябва да го намерят, трябва!... Нощта отдавна е прихлупила с черното си наметало виновно кротналата се планина. Часовете се нижат един след друг. Дори и да го намерят, Валерката няма никакви шансове да е останал жив. Спасителите се опитват да обяснят, че затрупаните в снега не могат да шавнат изобщо и са като затрупани с пръст. Дишането е възможно само в началото. После от горещия човешки дъх и топлината на тялото се образува ледена капсула и въздухът свършва. Въпреки очевидните истини търсенето продължава. Най-после го откриват на 7 метра под снега. Часът е 21, 00... Час, превърнал се в безвремие за останалите живи командоси...

Звуковото (акустично) оръжие е едно от перспективните направления в сферата на въоръжаването В съвременните армии това оръжие сега набира популярност. То не води до летален изход, но изважда противника от равновесие. Това оръжие не оставя видими следи, но може да увреди здравето, предизвиквайки главоболие, дезориентация и дори психически разстройства. След съобщенията за странни звуци, които чули по времето на протестите в Белград, споровете за звуковото оръжие се разразиха с нова сила. Звуковото оръжие са системи, които въздействат на целта с насочени звукови сигнали – звукови вълни в определени диапазони. Някои прибори работят в инфразвуковия диапазон, който човешкото ухо не улавя, но може да предизвика тревожност, световъртеж и дезориентация. С инфразвук се обясняват аномалиите на Бермудския триъгълник. Прибори, които използват ултразвук, предизвикван силен страх и паника. Под въздействието на този звук боецът може да види „привидения“. Някои видови звуково оръжие излъчват звуци, които се чуват, но са и много силни и резки; те предизвикват болка, нарушена координация и временна загуба на слуха. Съвременните звукови оръжия насочват звуковото въздействие на конкретни цели, а не разпространяват шум в определена зона. Звуковото оръжие може да реши широк кръг от бойни и спомагателни задачи. Най-добри резултати постига в охраната на обекти и за предпазване от нападения. Звуковото оръжие използва диапазона от 16 до 20 килохерца. Силният звук с тези честоти действа на ушното тъпанче, което предизвиква изместване на елементи на следното ухо и възникване на силна болка. Експерименти показват, че шум със сила до 130 децибела с продължителност 10 секунди не предизвиква сериозни последици на слуховите органи и е безопасен. В същото време все голямо развитие получават хидроакустичните системи нелетално оръжие, които могат да защитят акваторията от жива сила. Във водна среда акустичното излъчване може да предизвика комплекс от негативни усещания. Освен болка в органите, се усещат тревога, слабост, общ дискомфорт и потиснатост. Акустичните системи могат да бъдат използвани самостоятелно или с друго нелетално оръжие, всякакъв тип. Акустично оръжие се използва за сдържане на тълпа, която не проявява явна агресия. Но при безредици се препоръчва да се използват КВЧ-системи (с крайно високи честоти), които имат по-голям ефект. Първите годни за експлоатация образци акустично оръжие са създадени в началото на 2000 г. Предимствата Звуковото оръжие се отличава с простота. За експлоатацията на суша може да се монтира на достъпни компоненти. Но за да бъдат създадени хидроакустични системи, са нужни нови технологии. Звуковото оръжие е гъвкаво в използването. Като се има предвид бързо променящата се обстановка, операторът може да избира режим на работа и разстояние, на което да действа сигналът на акустичната станция. Излъчвателите може да се използват като обикновен високоговорител. Най-известната марка звуково оръжие в последните десетилетия е американският прибор LRAD (Long-Range Acoustic Device), който представлява портативна система, която включва излъчвател, управляем генератор на акустичен сигнал и усилвател. Този прибор може да се използва като високоговорител за предаване на съобщения или с него да се решават бойни задачи. LRAD е създаден за военните и силовите органи с цел разгонване на тълпи и защита на кораби от пирати. Той генерира тясно насочен звуков лъч със сила до 162 децибела. За сравнение шумът на излитащ реактивен самолет е със сила 140 децибела. Продължителното въздействие на тези вълни може необратимо да увреди слуха, а кратковременното предизвиква силна болка. Приборът LRAD е на въоръжение в американската армия и полиция и в други страни. Неведнъж е използван за потушаване на безредици и от екипажи на кораби за борба с пирати. В последните години се появиха версии, че звуково оръжие се използва в дипломатически конфликти. Един от най-известните случаи е свързан с т. нар. Хавански синдром. Дипломатите и служителите в американското посолство в Куба и Китай съобщават за странни звукови въздействия, вследствие на което получили главоболие, гадене и нарушения на когнитивните функции. Но няма официално потвърждение, че е използвано акустично оръжие в тези случаи. Как звуковото оръжие влияе на организма Въздействието зависи от типа звукови вълни. Високочестотните звуци увреждат слуховия апарат, предизвикват главоболие. Инфразвуковите вълни влияят на нервната система, предизвикват тревога, панически атаки, нарушен сърдечен ритъм. Някои жертви се оплакват, че имат усещания като при сътресение на мозъка. Освен физическа вреда, звуковото оръжие оказва мощно психологическо въздействие. Постоянният звуков натиск може да предизвика стрес, раздразнителност и дългосрочни нарушения в психиката. При масови протести или в бойни действия звуковото оръжие се използва за потискане на волята и снижаване на моралния дух у противника. Използването на звуково оръжие в Белград Участници в масовите протести съобщават за странни звуци, които предизвиквали дезориентация и дискомфорт. Свидетели разказват, че силата на звуковите вълни се увеличавала, когато доближавали до определени зони. Сръбските власти отрекоха, че са използвали звуковото оръжие LRAD. Сръбското МО нарече тези слухове откровена лъжа, а прокуратурата заведе дело за изясняване на ситуацията. Етичните въпроси, свързани с употребата на звуковото оръжие, остават открити. За разлика от традиционните видове оръжия, звуковото оръжие трудно се регулира, тъй като не оставя видими увреждания. Международни организации са обезпокоени, че акустичните технологии може да се използват за ограничаване на свободата на събиранията и нарушават правата на човека. Съвременните разработки в сферата на звуковото оръжие продължават.

Нелицеприятен факт – присвоил произведения на сестра си „Сватбеният марш“, въпреки солидната си възраст, и досега остава един от най-разпространените сватбени маршове в света. Той е написан за пиесата „Сън в лятна нощ“. Когато Менделсон е на 17 години, пише за Шекспировата пиеса едноименна концертна увертюра. След 15 години, по поръчение на пруския крал Фридрих Вилхелм IV я допълва с още части и я превръща в сюита. В сюитата „Сън в лятна нощ“ зрителите за пръв път чуват мелодията, известна като „Сватбен марш“. Това се случва на 14 октомври 1843 г. в двореца в Потсдам. На фона на музиката в спектакъла се венчават Осел и омагьосаната кралица Титания. За пръв път като сватбен марш музиката на Менделсон използвали англичаните Дороти Керю и Том Дениел; това се случило на 2 юни 1847 г. в градчето Тивертън (той се намира в източната част на област Девън, Югозападна Англия). Маршът става широко известен след сватбата на височайши особи. На 25 януари 1858 г. в двореца Сент Джеймс в Лондон се състояла шумната сватба на 17-годишната английска принцеса Виктория Аделаида Мария Луиза (кралица Виктория) и 26-годишния пруски кронпринц, наследник на престола Фридрих III. Когато младите излизали от църквата, зазвучала музиката на Менделсон, след което маршът получил широка известност. Бракът продължил 30 години, до смъртта на Фридрих. В семейството на монарсите се родили осем деца. Менделсон е роден в семейството на хамбургски банкер. От деца той и сестра му Фани се вземали уроци по музика. Баща им не жалел пари за музикалното им образование. С Феликс и Фани се занимавали най-добрите музикални педагози в Европа. Баща им обаче смятал, че по-големи заложби в музиката има Фани. На 17 години Менделсон представил пред публика редица свои музикални пиеси, между които „Първата симфония“ и увертюрата към комедията „Сън в лятна нощ“, в която влиза и „Сватбеният марш“. И младият Феликс се събудил звезда. Безкрайни гастроли, концерти в домове на висши аристократи в Европа, тълпи от поклонници – това е животът на Менделсон по това време. На 20 години той вече дирижира оркестър. Авторитетът му е огромен. Още приживе се разпространяват слуховете, че авторът на „Сватбения марш“ никога не бил женен и е нещастен в личния си живот. Но това е само слух. Феликс Менделсон се венчал за Сесилия Жанрено, въпреки неодобрението на семейството му. Родили им се пет деца и до края на дните си Менделсон боготворял съпругата си. Феликс имал сложни отношения със сестра си. По човешки те се обичали, но когато ставало въпрос за музиката – отношенията им се обтягали. Въпреки таланта си, Фани оставала в сянката на брат си. Самият Феликс казвал, че музиката не е женска работа. Семейният съвет забранил на Фани да се занимава с музика. Тя възприела болезнено този факт, макар че разбирала и чувствала музиката не по-зле от брат си. Доказано е, че в два сборника с песни, издадени от Феликс, шест са на сестра му. Фани се съгласила на това, защото не виждала друг начин произведенията й да стигнат до публиката, която ги харесвала, без да е наясно на кого са. Впоследствие Менделсон съжалявал, че присвоил произведенията на Фани. Фани Менделсон била окрилена от вниманието на публиката и започнала да пише музика вдъхновено и с нова сила търсела издатели; музикалните й сборници излизали по-често от тези на брат й. Появили се поклонници, започнали гастроли. Популярността на Фани ядосвала Феликс и ситуацията се задълбочавала, тъй като неговите произведения все по-често търпели неуспехи. Единствената му опера била освиркана. На 14 май 1847 г. Фани починала от инсулт. Животът загубил всякакъв смисъл за Феликс. На 4 ноември и той починал от инсулт, само на 38 години. Двамата с Фани са погребани в берлинското гробище.

Той завоюва място в пантеона на класиците, без да напише голямо произведение – опера или симфония. Шопен създавал творби само за пиано и не владеел оркестровката. По произход Шопен е наполовина французин. Баща му пристигнал от Полша във Франция на работа. Той свирел на флейта и цигулка. Майка му - на пиано и давала частни уроци. Шопен учи музика (пиано и композиция) във Варшава, първоначално при частни учители, а после в Главното музикално училище (1826 – 1829 г.). Лицеят, в който Шопен учел и работел баща му, бил най-елитното учреждение във Варшава. Неговите приятели от детството принадлежали към полската аристокрация. Неговите учители го запомнили с изключителното му остроумие, чувство за хумор и таланта му да имитира другите. През 1829 г. Шопен дебютирал като пианист във Виена. От 1831 г. се установил в Париж, където работел като пианист и композитор до края на живота си. Първия си концерт изнесъл, когато е на 22 години. Успехът му бил пълен и славата му растяла. По това време Париж е център на културата и изкуството. Там той се сприятелил с Ференц Лист, Ектор Берлиоз, Винченцо Белини и Феликс Менделсон-Бартолди. В Париж Шопен се издържал главно от даване на уроци и редки музикални рецитали. Той е чест гост на светските салони и има много поклонници в аристократичните среди. От ранно детство Шопен знаел, че е гений на пианото и „надежда за цяла Полша“, каквото пишат варшавски вестници след всеки негов концерт. За разлика от Ференц Лист, Шопен рядко свирел в концертни зали. Стеснявал се от голяма публика. Той бил салонен пианист, свирел за парижкия елит. Руският император Александър I подарил на Шопен пръстен с брилянт, когато бил още дете. Шопен обичал Полша и ненавиждал онези, които са отнели независимостта на родината му. От 1815 г. Полша влиза в състава на Руската империя. Трагичната му музика е изпълнена с протест срещу завоевателите, тъй като в паспорта му пишело „поданик на Руската империя“. Шопен бил висок 170 сантиметра и много слаб – тежал по-малко от 50 килограма. И Шопен като Моцарт е дете-чудо и свирел виртуозно на пиано и композирал от ранно детство; всичките му композиции включват пиано. Повечето са за соло пиано, макар че написва два концерта за пиано, няколко камерни произведения и около 19 песни. Неговото творчество представя романтизма в най-чистата му форма. Характерни за него са техническото съвършенство, изчистеният стил, мелодичното богатство, фантазия и естетичната хармония на звука. В тях Шопен опоетизира танците мазурка, полонеза, валс и превръща скерцото в самостоятелно произведение. Шопен никога не е бил женен. Увлеченията му по Констанция Гладковска във Варшава (1830 г.) и Мария Водзинска (1835–36 г.) в Дрезден били мимолетни; през 1836 г. Шопен срещнал писателката Аврора Дюдеван, известна като Жорж Санд; през 1838 г. започнал прочутия си роман с нея. Това съвпаднало с първия му пристъп на болестта през 1837 година. През зимата на 1838–39 г. Шопен и Санд били заедно на остров Майорка. Там разклатеното здраве на Шопен се влошило още повече. Впоследствие той изкарвал летата в имението на Жорж Санд в Ноан, на около 290 км от Париж. Това е периодът на най-интензивното му творчество. През 1848 г. Шопен прекратил отношенията с Жорж Санд, защото по неговите думи тази връзка му носи повече скръб отколкото щастие. Същата година предприел последно концертно турне в Англия, а през 1849 г. умира в Париж от туберкулоза. Шопен починал на 39 години. Той има две места, където е погребан. В парижкото Пер Лашез – тялото, във Варшава – сърцето му. Сестра му го пренесла контрабанда в съд с бренди през руската граница. То е вградено в колона в църквата „Светия Кръст“. По времето на нацистката окупация на Варшава един от германските свещеници – поклонник на Шопен, го измъкнал от там, за да го спаси от бомбардировките. Пазил го до края на войната, след това го върнал на поляците. Макар че изнася общо само около 30 публични концерта, Фредерик Шопен е смятан за един от най-гениалните пианисти в историята на човечеството. Нито преди него, нито след него се е раждал подобен гений в Полша. Творчеството на Шопен е почти изцяло ограничено в областта на клавирната музика (с изключение на няколко ранни камерни творби и 19 песни). То обхваща 2 концерта, 4 сонати, 4 балади, 2 фантазии, 16 полонеза, 58 мазурки, 20 валса, 21 ноктюрни, 27 концертни етюда, 27 прелюда, 4 емпромптюта, 4 скерца и др. Музиката на Шопен е дълбоко свързана с полското музикално творчество, проникната е от гореща любов към родината и нейното трагично минало. В своите произведения той използва народния фолклор, но е и изключително самобитен автор. Шопен е ненадминат поет на пиано. В произведенията му се съчетават емоционалност с широка гама от чувства. В творчеството си той достига изключителна дълбочина на чувствата и мисълта. Много от неговите съвременници, които познават музиката му, се прекланят пред неговия талант: композиторите Ференц Лист, Роберт Шуман, Феликс Менделсон, Ектор Берлиоз, поетите Хайнрих Хайне и Адам Мицкевич, художникът Йожен Дьолакроа и други.

Той вярно служел на руския престол и решил да създаде нов град, по-хубав от Париж и Санкт Петербург. В онова време Санкт Петербург се наричал Северна Палмира. По тази аналогия Одеса била наречена Южна Палмира. Одеса е много тясно свързана и с историята на България. През 1840-1860 г. градът се превърнаа център на българското обществено и културно движение. Населението на Одеса е над един милион души. Площта на града е 160 квадратни километра. Археологически находки показват, че в медната и бронзовата епоха (3-1-во хилядолетие пр. н. е.) градът е бил плътно населен. В 6 в. пр. н. е. на тези места възникнали гръцки селища, в които се занимавали със земеделие, риболов, търговия и занаяти. В 1-вите векове от н. е. на мястото на днешната Одеса възникнали много селища с разнообразен етнически състав: скитско-сарматски, дакогенски и раннославянски племена. През 13 век по тези места властвали монголо-татарските орди. През 14 век Западното Причерноморие било завладяно от Великото Литовско княжество. То било своеобразно държавно образувание, в което влизали много народи. В следващите векове господстваща роля в княжеството имала Реч Посполита (днешна Полша). А на мястото на Одеса възникнало пристанището Качубей. През 15 век то било завладяно от турците. След завземането му от турците започнали да наричат пристанището Хаджибей. В Хаджибей живеели гърци, арменци и още много народи. По някои сведения, след указа на Екатерина Велика за ликвидирането на Запорожката Сеч, близо до Хаджибей (Пересил) се заселили запорожци. Но това селище не просъществувало много дълго. По времето на руско-турската война през 1787-1791 г. на 14 септември 1789 г. руски войски завзели крепостта Ени Дуня, която била разположена близо до Хаджибей. На 27 май 1794 г. руската императрица Екатерина Втора подписала указ за построяването на пристанище в Хаджибейския залив. Под ръководството на граф А. Суворов през 1793 г. в Хаджибей започнало изграждането на крепост. През 1794 г. било ознаменувано създаването на новия град. Недалеч от съвременната Одеса в древни времена съществувало древногръцкото селище Одесос. По тази причина през 1795 г. Хаджибей бил преименуван на Одеса. През 1805 г. Одеса се превърнала в център на Новоруското генерал-губернаторство, в чиято територия влизала степната част на днешна Украйна, Приазовието и Крим. От 1818 г. в състава на генерал-губернаторството влязла Бесарабия. Постепенно Одеса се превърнала в южните врати на Руската империя за външните пазари. През целия 19 и началото на 20-и век Одеса се превърнала в място, където се разгърнало народно революционно движение. През 1814 г. в града е основано тайното общество „Филики етерия“, което подготвяло гърците за борба срещу турското робство. През 1840-1860 г. Одеса била център на българското обществено и културно движение. В резултат от революционните събития през 1917-1920 г. в Одеса е установена съветска власт. На 21 декември 1917 г., стар стил, президиумът на Съвета на войнишките депутати (Съветът на войнишките депутати от Румънския фронт, Черноморския флот и Одеса) обявяват Одеса за свободен град. Одеският съвет се придържа към позицията на Харковския Конгрес на Съветите. На 9 януари 1918 г., стар стил, самопровъзгласената Централна Рада в Киев обявява, че Одеса е на неговото подчинение. Политиката на Централната Рада поддържат нейни военни части. На 13 януари в Одеса избухва въстание против Централната Рада. Юнкерите и гайдамаците (местни въоръжени отряди) имат известни успехи в потушаването на въстанието, но преди да влязат в бой корабите на Черноморския флот, които извършват прелом в ситуацията. Вечерта на 18 януари е избран Съветът на народните комисари в Одеската съветска република, който признава висшата власт на Совнаркома в Петроград и съветското правителство в Харков. На 21 януари 1918 г. са погребани в братска могила жертвите от тридневната. По време на боевете загиват 119 души; 359 са ранени. По-късно в Одеса е създаден завод за кранове, който носи името „Януарско въстание“. В целия Съветски съюз се движели автокранове с надписи „Январец“. От март 1918 г. Одеската република започва сражения с войските на Австро-Унгария и Германия, които извършват настъпление в Украйна, в резултат от договорености с Украинската Централна Рада в Киев. На 13 март 1918 г. Одеската Съветска Република престава да съществува поради окупацията на Одеса от австрийски и германски войски. След поражението на Германия на мястото на германските войски в Одеса се оказват войските на Антантата. Одеса е окупирана от Франция. На 2 април 1919 г. французите инициират евакуация. В резултат Одеса е завзета от формированията на атамана Григориев с численост 6 хиляди души. По това време Григориев защитава съветската власт. През лятото на 1919 г. белогвардейците завземат Одеса, но от февруари 1920 г. съветската власт се установява окончателно в града. На 30 декември 1922 г. Първият Всесъюзен конгрес на Съветите утвърждава важни конституционни документи – декларацията и договора за образуването на Съветския съюз. Със създаването на Съветския съюз и подписването на съюзния договор през 1922 г. се установяват границите на УССР и Одеса влиза в нейния състав. От тази дата започва украинската история на Одеса. През 1932 г. Одеса придобива статута на областен център. По времето на Великата Отечествена война градът се оказва в обкръжение, поради факта, че войските на Южния фронт не успяват да сдържат настъплението на противника и отстъпват. На одеското направление от Приморската група войски се създава Приморската армия с цел отбрана на Одеса. Съществена помощ й оказва Черноморският флот. Създадено е народно опълчение. На 5 август 1941 г. започват боевете за града. На 8 август в Одеса е обявено обсадно положение. На 13 август германски и румънски войски доближават Черно море от източната част на Одеса. Положението в града става критично. Върховното командване изпраща на помощ 157-а стрелкова дивизия от Новорусийск. В завода за кранове се ремонтират танкове, които след това се преработват в бронетехника и трактори. Попълнението позволява противникът да бъде отблъснат от града. Обстрелите на пристанището се прекратяват и градът се подготвя за дълговременна отбрана. На 30 септември върховното командване изпраща директива за евакуацията на Одеса. Във връзка с установяването на германските войски на Крим, където е главната база на флота в Севастопол, снабдяването на гарнизона в Одеса става проблематично. На 16 октомври 1941 г. целият гарнизон в града заедно с въоръжението е натоварен на кораби и успешно откаран в Севастопол. Противникът, а това са румънски войски, дълго време не смее да влезе в изоставения град. Евакуацията на Одеса е най-успешната операция от подобен вид в цялата история на войната. Хитлеровото командване предава Одеса под управлението на румънската администрация на Антонеску. Румънците разстрелват около 4 хиляди мъже, основно евреи. В отговор на взривяването на румънската комендатура, сутринта на 23 октомври, са разстреляни или обесени пет хиляди жители на Одеса. Същия ден са разстреляни 19 хиляди одески евреи, пет хиляди са тикнати в затвора. На 24 октомври са затворени в бараки на заставата Далник и са изгорени. Германското гестапо ликвидира хиляди евреи. За по-малко от месец са избити около 35 хиляди. В окупираната Одеса не прекратява борбата с врага. В одеските катакомби са създадени бази. В много сложни условия продължава съпротивата. На 10 април 1944 г. Одеса е освободена от войските на Трети Украински фронт. Одеситите вдигат от руините и пепелта промишлени предприятия, пристанища, електроцентрала, транспорт и цялата инфраструктура в града. За победата, за мъжеството и героизма в борбата с фашистите градът получава званието „град-герой“. Със заповед на Сталин от 1 май 1945 г. първите градове герои стават Ленинград, Сталинград, Севастопол и Одеса. През 1991 г. Одеса заедно с УССР влиза в състава на Съветския съюз. Разпадът на Съветския съюз силно удря по икономиката й. Градът се лишава от морското параходство, в което имало около 400 кораба и многомилиардни доходи. Лишена е и от туристическия флот. На 2 май 2014 г. Одеса е потресена от масовата гибел в профсъюзния дом на противници на киевския режим, дошъл на власт в резултат от преврата през февруари 2014 г. Повечето хора са живи изгорени. Посочена е цифрата 50 души, но вероятно са повече. В Одеса са живели и работили известните учени Н. И. Пирогов, И. Мечников, Д. Менделеев, И. Сеченов. Одеса е посещаван и от Пушкин. Писателите Валентин Катаев, Илф и Петров са неразривно свързани с Одеса.

ФИНДЛИ — Кой хлопа в този късен час? — Аз хлопам — каза Финдли. — Върви си! Всички спят у нас! — Не всички! — каза Финдли. — Не зная как си се решил… — Реших се — каза Финдли. — Ти май си нещо наумил. — Май нещо — каза Финдли. — При тебе ако дойда вън… — Ела, де! — каза Финдли. — Нощта ще минеме без сън. — Ще минем! — каза Финдли. — При мен да дойдеш, току-виж… — Да дойда? — каза Финдли. — До утре ти ще престоиш. — До утре! — каза Финдли. — Веднъж да минеш моя праг… — Да мина! — каза Финдли. — И утре, знам, ще тропаш пак. — Ще тропам! — каза Финдли. — Ще ти отворя, ала чуй… — Отваряй!… — каза Финдли. — Ни дума някому за туй. — Ни дума! — каза Финдли. –––––––––– Освен поет, Робърт Бърнс е и фолклорист. Произведенията му са написани на немски, шотландски и английски език. Той е роден в село Алоуей, графство Айшир; от дете Бърнс се налага да работи наравно с възрастните, търпейки глад и други несгоди. През 1781 г. младият Робърт влиза в масонска ложа, което влияе силно върху творчеството му. След смъртта на баща си Бърнс и брат му се заемат неуспешно със селско стопанство. През 1786 г. излиза първата книга със стихотворения на Робърт Бърнс. Поезията му бързо става популярна сред шотландците, което забелязва и Гьоте. През 1787 г. Бърнс се установява в Единбург и постепенно се интегрира във висшите кръгове на обществото. Там се запознава с популяризатора на шотландския фолклор Д. Джонсън, заедно с когото издават сборника „Шотландски музикален музей”. В него Бърнс публикува шотландски балади, обработени от самия него, и собствени произведения. Той се опитва да вложи парите от хонорарите си във ферма, но се проваля и се налага да се издържа, като събира акцизи. Бърнс води доста разпуснат начин на живот; има три незаконородени дъщери от случайни връзки. През 1787 г. той се жени за Джийн Армор и в брака се раждат пет деца. До 1794 г. Бърнс пише най-известните си поеми. В стихотворението, посветено на Джон Андерсън, 30-годишният поет разсъждава за смъртта. Последните си години той изкарва в нищета и една седмица преди смъртта си едва не попада в затвора заради дългове. Робърт Бърнс умира на 21 юли 1796 г. в Дъмфрийс. Тогава е едва на 37 години. Един от биографите на поета твърди, че причината за смъртта му е злоупотребата с алкохол, но тази версия не е доказана. Другите му биографи смятат, че Бърнс е починал заради тежкия физически труд в детството и младостта, което довело до ревмокардит, от който заболял като дете. Болестта се усложнила от прекараната дифтерия. С името на Робърт Бърнс свързват специалната форма на строфата: шестстишие по схемата АААВАВ, със скъсени четвърта и шеста сричка. Подобна схема е известна в провансалската поезия през 11 век, но от 14 век нейната популярност затихва.Тя се запазва в Шотландия и там я използват и преди Бърнс, но я свързват с името му и я наричат „Бърнсова строфа”. Тази форма използва и Пушкин.

Властите в Казахстан отделили 10 милиона долара за преселването на жителите на село Калачи, Акмолински район. Там хората започнали внезапно да заспиват, не от умора и не през нощта, а посред бял ден, внезапно и за дълго. Странна била тази „сънна болест“ . Пациенти се оплаквали от слабост, сънливост, световъртеж и нарушена координация. Много хора спали по няколко дни; след като се събудели, се оплаквали, че са загубили частично паметта си. Специалисти и десетки изследвания така и не открили истинската причина за това състояние на жителите на селото. Бременната в деветия месец Олга разказва: „Аз заспах на 26 декември 2013 г. Цял ден бях на работа, в пет вечерта се върнах вкъщи, преди това ходих по магазини. Помня, че влязох вкъщи и по-нататък всичко ми се губи...” За Олга всичко се разминало благополучно – родила здраво дете. Но след това заспал по-големият й син. След като се събудил, Стас не бил същият – все едно че го подменили: имал постоянно лошо настроение и плачел през нощта. Олга пък се оплаква от постоянно главоболие. След събуждането много от жителите на селото получавали халюцинации. Селяните се оплаквали на журналисти, че селото им се е превърнало в "село на глупаци". Всичко започнало в края на 2012 г. и началото на 2013 г. След няколко години странните симптоми внезапно изчезнали. Първите случаи не предизвикали тревога, но през март 2013 г. десет души заспали и се оказали в болница. От този момент странната болест се разпространила на вълни. Хора на всякаква възраст заспивали през деня и не се събуждали няколко дни. В периода 2013-2015 г. такова състояние преживели около 60 жители на селото; много от тях - по няколко пъти. Всички пострадали описвали еднакви симптоми: внезапна сънливост, слабост, двойно виждане. След това изпадали в безсъзнание и заспивали за часове, а понякога и 6-7 дни. След като се събуждали, нищо не помнели за случилото се, оплаквали се от халюцинации и обърканост на съзнанието. Понякога заспивали по ред членове на едно семейство. След събуждането било нужно дълго възстановяване. Слабост, тревожност, раздразнителност изпитвали цели седмици. При деца наблюдавали възбуда и дезориентация. Всичко това не прилича на банална умора, а сериозно нарушение в работата на мозъка... Загадъчната "сънна епидемия" бързо станала известна. В Калачи заприиждали лекари, учени, журналисти, но никой не могъл да обясни природата на явлението. Към края на 2014 - началото на 2015 г. ситуацията станала критична. Само през януари 2015 г. заспали посред бял ден около 40 души. Нарекли Калачи "сънното село". Властите решили да преселят жителите му. И изведнъж през втората половина на 2015 г. настъпило затишие. Последните случаи на "сънната болест" били регистрирани през пролетта. През януари 2016 г. тя изчезнала напълно. В годините на разследвания се появили десетки версии. В началото подозирали, че хората са се отровили от фалшив алкохол, след това - че болестта предизвикал вирус, масова психоза, но тези варианти отпаднали. Заболявали и деца, и непиещи, а инфекция въобще не открили. Една от версиите се опитва да обясни болестта с екологичната обстановка - влиянието на радона и въглеродния окис от изоставените уранови мини, до които се намира Калачи. Освен уран-238 в района има и находища на торий. Те влизат в химическа реакция с водата и образуват радон, който е силно радиоактивен и предизвиква наркотичен ефект, какъвто е открит при болните. Но преди години в СМИ се появиха данни, които отхвърлиха възможността радонът да е причинител на „сънната“ болест на хората в село Калачи. Макар че във въздуха било регистрирано повишаването им, нивото им не било толкова голямо, че да предизвика такава реакция. Кръвните показатели на местни жители не потвърдили отравяне. Имало и други предположения, какво би могло да предизвика подобни симптоми: димът от печките, токсини във водата, дори генетични или мистични причини. Нито една от версиите не получила доказателства. След много изследвания на болните поставили диагнозата „енцефалопатия с неясна етиология”. "За изследвания вземаха от нас всичко, каквото можеше да се вземе - кръв, урина, коса, нокти. Дори биопсия на костния мозък правеха. Представяте ли си каква болка? Проверяваха мазетата, терасите, водата, почвата, въздуха. Щом учените бяха в селото, никой не заспиваше. Щом си тръгваха - "сънната болест" се връщаше.. Каква мистика само! Сякаш някой специално ни причиняваше вреда. Хората бяха много уморени от всичко това. И когато за пореден път идваха журналисти със своите въпроси, това вече дразнеше..." - откровено разказва една селянка. В крайна сметка официално причината не е изяснена и не е назована. Така "сънната болест" в Калачи остава един от най-загадъчните феномени в историята на Казахстан. През 2016 г., когато "сънната болест" започна да стихва и въобще изчезва, пред жителите на Калачи възникна въпросът, какво да правят оттук нататък? За три години непрекъснат стрес и страх селото силно се променило. Властите решили да изселят всички желаещи в по-безопасни места. На първо място - семействата с деца. Много от тях се съгласили. Предлагали им квартири в районния център - Есил, и в град Державинск. Някои заминали на собствени разноски при роднини в други региони. В резултат училището в Калачи опустяло и сега в него учат само до четвърти клас. А официалната статистика е такава: в момента, в който открили първите случаи на "сънната болест", в селото живеели 177 семейства, или 413 души. Сега в Калачи са останали само 102 семейства, или 201 души. Хората престанали да заспиват, но проблемите на селяните не свършили. Властите обявили селото за безперспективно. Останалите там хора искат от държавата помощ и се оплакват, че са оставени на произвола на съдбата. Днес разходката в Калачи прилича на кадри от някакъв филм за изоставено село: много напуснати домове, обрасли дворове и градини, на места асфалтът е разбит. Главната улица и днес се нарича "Ленин" и на нея стои старият паметник на Илич, който "показва пътя". Селяните в Калачи повече не заспиват внезапно: "сънната епидемия" е останала в миналото. Но гледайки празните къщи и обраслите улици, става ясно, че селото вече няма да се върне към предишния си живот. Част от душата на това място сякаш е заспала завинаги. Днешната атмосфера в Калачи говори много. Някога това е било обикновено работещо живо село, а сега - тих, почти безлюден ъгъл. Тази история, която по-рано привличала толкова внимание, вече е забравена. Но тук, в самото Калачи, и досега чакат отговори - какво е било това, отровена вода, газ от мините или проклятие? Най-обидното, казват останалите в селото жители, че точната причина така и не е изяснена. Всеки обяснява тази загадка по своему. Но нито една версия не е доказана на 100 процента. А щом причината не е посочена, значи, няма гаранции, че такова няма да се повтори. Затова много хора са напуснали селото, изплашени за децата и за здравето си. Макар че някои се оплакват, че ги изселвали насила. Възможно е някога учените да разкрият тази тайна, а е възможно тя да остане неразгадан медицински детектив. Но трябва ли хората да останат без внимание?! Една версия, която не бива да се афишира, тъй като жителите на Калачи вероятно са жертва на секретно психотронно оръжие. Какво по-удобно,отдалечено от цивилизацията място, да бъде превърнато в полигон за експеримент с жителите му. Симптомите на жертвите са подобни при облъчване с този вид оръжие, което въздейства директно върху мозъка. Не е случаен фактът, че селото се намира близо до военното градче Державинск. Към тази мисъл ни насочва историята на установката „Радиосън”, разработена през миналия век, която изпробвали в една воинска част. Почти всички бойци в подразделението заспали непробуден сън. За психотронното оръжие четете в книгите на издателство "Распер" "Нибиру и психотронната война" "Езотериката и шаманите на Кремъл" "Свръхчовекът от подземната академия на КГБ"

Соята може да предизвика затъпяване, импотентност, педерастия Всички сортове соя, без изключения, са много вредни и опасни за здравето 98% от отглежданата соя е ГМО; В ГМО-соята се съдържа опасният хербицид раундъп; Причината за хомосексуализма е употребата на соя. Всички видове соя съдържат флавоноиди, които са растителните аналози на женския полов хормон естроген, които в соята са хиляда пъти повече отколкото в други растения. Затова всеки път, когато употребяваме соя или кайма, в която преобладава соево брашно, ние подлагаме себе си и децата си на ефективна хормонотерапия с всички произтичащи от това негативни последици, включително алергии, имунодефицит и затлъстяване. Бременни жени, които употребяват соя в излишък, са заплашени от аборти; този факт отдавна е установен. Помнете: соята е основен заместител на месото в много промишлено произведени продукти от кайма (вече говорихме, че в колбасите почти не влагат месо). Соята е изключително вредна за вътрешноутробното развитие на плода и за децата на 15-16 години, когато се оформя ендокринната им система. Защо производителите не влагат в продукцията си безвредните фасул и грах? Защото соята е единственият продукт, който: 1. Може да поеме много вода; 2. След като генетиците модифицираха соята, не я нападат полски вредители и добивите се увеличават многократно. Следователно себестойността на ГМ-соята е много ниска. Не съществува вид соя, която да не е генномодифицирана. Защо е опасна ГМ-соята? 1. Тя съдържа опасния за здравето хербицид раундъп; 2. Съдържа опасния bt-вирус, който променя генетиката на организма, в който попадне; 3. Намалява биологичното разнообразие, като се опрашават нормалните растения с генномодифицирани, след което те стават безплодни. През 2008 г. се появи публикация, според която хербицидът раундъп, към който са устойчиви най-разпространените ГМ-линии, дори в минимални количества води до гибел на клетките на ембрионите, клетките на пъпната връв и плацентата на човека, т.е. задейства програмираната смърт на клетките и води до безплодие. Тъй като соята е силно хормонално растение, онзи, който се храни с нея, става импотентен. Соята потиска нормалната работа на мозъка, затова употребяващите я стават още по-тъпи и глупави. Хомосексуализмът е сериозна болест. Болните от нея нямат място на ръководни длъжности. Заради здравословното си състояние те нямат право да учат другите как да живеят. Ето защо: Размерът на хипофизата на мъжа хомосексуалист е четири пъти по-голяма от размера на хипофизата на нормалния мъж. Хипофизата на нормалната жена е два пъти по-голяма от размера на хипофизата на нормалния мъж. И това е обяснимо, защото жената е бъдеща майка, която трябва да осигури не само собственото нормално функциониране на организма, но и на бъдещото дете. Тази природна необходимост води до това, че жената се намира под постоянна хормонална „преса”, пикът на която е в менструалните дни. Поведението на жените в този период се обяснява с мощното влияние на хормоните. Можем да си представим под каква хормонална „преса” се намира мъжът, чиято хипофиза е два пъти по-голяма от хипофизата на жената. Такъв мъж се държи неадекватно и това е сериозна патология, която трябва да се лекува. ГМ-соя добавят в почти всички кренвирши, колбаси, наденици, луканки, детско хранене, майонези, шоколади, кайми и др. Целта е да те се поевтинят.

1. За промиването на бъбреците, като пикочогонно средство, се употребява сок от сурови картофи – по половин чаша сутрин, на гладно. 2. Тиквата е едно от най-добрите пикочогонни растения. Тя се употребява при хроничен пиелонефрит и цистит. Изяждат се по 500 грама меката част на тиквата, два пъти на ден. Пресният сок от тиква се употребява по половин чаша на ден. 3. Ябълките са много полезни за бъбреците. Изяждат се по няколко сладки ябълки на ден; те подобряват обменните процеси. 4. Една чаша сухи счукани круши се смесват с четири супени лъжици овесени ядки. Сместа се вари в един литър вода, престоява три часа; пие са по 3-4 чаши на ден. 5. Динята е незаменимо пикочогонно средство. При болни бъбреци се употребяват до два килограма диня. Препоръчва се динята да се яде и през нощта, когато урината става по-концентрирана. 6. Смесват се плодове от калина с мед; сместа се приема по една супена лъжица, три пъти на ден, преди ядене. 7. Смокини се варят в мляко 15-20 минути, прецежда се си се пие млякото горещо – по 2-3 чаши на ден. 8. Плодовете на облепиха са много витаминозни и са отличен помощник при бъбречни заболявания. 9. Една чаена лъжичка счукан корен от блатен аир се залива с една чаша гореща вода; сместа престоява 20 минути и се прецежда. Приема се по половин чаша, четири пъти на ден, 30 минути преди ядене. 10. Една супена лъжица сухи цветове от лайка се залива с една чаша гореща вода. Приема се по една супена лъжица, три пъти на ден, при хроничен пиелонефрит и цистит. 11. Една чаена лъжичка великденче се залива с една чша гореща вода, престоява в термос и се прецежда. Приема се по една четвърт чаша, три пъти на ден, 20 минути преди ядене. Настойката от великденче действа като пикочогонно средство при отоци, свързани с болести на бъбреците, при възпаления на пикочноотделителната система и цистити. 12. Черният бъз има пикочогонни и дезинфикциращи свойства. Настойки от бъз се използват при болести на бъбреците и пикочните пътища, при отоци. Всички части на бъза са лечебни: коренът, цветовете и плодовете. Три супени лъжици счукан корен се залива с един литър вода, ври 20 минути, престоява 30 минути, прецежда се. Пие се по половин чаша, преди ядене, 3-4 пъти на ден, при хронична бъбречна недостатъчност. 13. Една супена лъжица цветове или плодове от черен бъз се залива с една чаша гореща вода; сместа престоява и се прецежда. Пие се по половин чаша, 3-4 пъти на ден, 15 минути преди ядене. 14. За лечението на пиелонефрит са много полезни жиловлекът, шипката, червената боровинка, лененото семе, семето от коноп, пъпки от бяла и черна топола, хвойна. 15. Няколко чаши дневно сок от магданоз, в продължение на няколко дни, пречиства бъбреците и успокоява болката. 16. Две супени лъжици листа от боровинки се заливат с вряла вода; съдът се слага на водна баня за половин час; за десет минути сместа се охлажда, прецежда се и теността се налива в чаша от 200 мл, догоре се долива с вода. Пие се по половин чаша, 2-3 пъти на ден. 17. Цветчета от метличина и корени от ангелика. Три части цветчета метличина, три части корени от лечебна ангелика и четири части хвойнови плодчета. Една супена лъжица от сместа, която предварително се надребнява, се залва с две чаши вряла вода, остява се да кисне 20 минути и се прецежда. Приема се по една четвърт чаша, 3-4 пъти на ден. Рецептата е подходяща при хроничен пиелонефрит и цистит. 18. Смесват се цветове от бяла акациа, цветове от невен и корени пирей в съотношение 10:5:2; от сместа две супени лъжици, заливат се вода и врат на бавен огън пет минути. Оставя се за един час и се прецежда. 19. Вземат се по 50 грама клинавиче, цикория, златна пръчица, цвят от черен бъз, мащерка, борови връхчета, магарешки бодил и анасон. Една лъжица от сместа ври в 500 мл вода, 2-3 минути. След 30 минути се прецежда и се пие три пъти на ден преди хранене. 20. Смесват се в равни части силно надробени изсушени кори от леска, стръкове полски хвощ, стръкове златна пръчица, листа от мечо грозде и цвят от невен. В 600 мл вода се варят осем минути две супени лъжици от сместа. Прецежда се и след като изстине, се пие четири пъти по 150 мл, един час преди ядене. 21. При пиелити, пиелонефрити, задържане на урина, трескави състояния: две супени лъжици изсушени кори и семки от диня се варят 10 минути в 500 мл вода. Сместа се прецежда, подслажда се с мед и се взема три пъти на ден. 22. В 500 мл вряла вода се добавят една супена лъжица изсушени листа от върба, варят се десет минути. След като изстине, се прецежда, пие се три пъти на ден, по една винена чаша, 15 минути преди ядене. 23. Смесват се листа от жиловлек – 100 г, листа от леска – 50 г, стръкове полски хвощ – 30 г, листа мечо грозде – 30 г, корени пирей – 20 г. Две супени лъжици от сместа се варят в 500 мл вода на тих огън, десет минути. Пие се по една винена чаша, четири пъти на ден преди ядене. 24. При нефрит: смесват се билките корени от пирей – 100 г, семена от пъпеш – 50 г, царевична коса – 50 г, листа черна боровинка – 60 г, стръкове камшик – 60 г. Две супени лъжици от сместа се варят в 500 мл вода пет минути. Киснат 30 минути, след което се прецеждат; течността се пие по 100 мл, четири пъти дневно преди ядене. Вместо вода се пие отвара от шипка. 25. Три пъти на ден преди ядене се взема по една чаена лъжичка смес от 250 г пчелен мед и бял фий, смлян на прах; сместа се разбърква добре. 26. Три пъти на ден, десет минути преди ядене се пие следната отвара: смесват се бял равнец – 40 г, мечо грозде – 40 г, горска ягода листа – 40 г, овчарска торбичка – 40 г, полски хвощ – 40 г, росопас – 40 г, троскот - 40 г, царевична коса – 80 г. в 600 мл вряща вода се добавят две супени лъжици от сместа, добавя се половин супена лъжица ленено семе и половин чаена лъжичка зърна от червена хвойна. Сместа ври на тих огън 10 минути, прецежда . 27. След ядене се взема по една лъжичка покълнало жито с мед.

Аспартамът е вторият популярен подсладител, който се влага в много продукти и напитки: безалкохолни напитки, горещ шоколад, дъвки, бонбони, млека, витамини, лекарства против кашлица и др. Той е 160-200 пъти по-сладък от захарта, няма миризма и добре се разтваря във вода. Не бива да се бърка аспартамът с „аспартата”, който е аспарагинова киселина или нейна сол. Аспартамът се отбелязва с индекса Е951; в организма на човека се разпада на метанол и две протеиногенни аминокиселини: аспарагинова и фенилаланин. Метанолът е отрова, която действа на нервната и съдовата система в организма. Токсичното му действие е обусловено от т.нар. летален синтез – метаболитното окисление в организма и образуването на отровния формалдехид. Ако се приемат вътрешно 5-10 мл метанол, човек получава тежко отравяне; едно от вероятните му последици е слепотата, а ако приеме 30 мл и повече, може да настъпи смърт. По времето на опити на животни били давани различни дози аспартам; повечето развили тенденция да заболеят от онкологични заболявания, включително лимфома, левкемия и тумори на много органи. Според изследователите причината за това е един от метаболититие на аспартама – метанола, който в процеса на обмяната на веществата се превръща във формалдехид. И метанолът, и формалдехидът са канцерогени. Фенилаланинът според учени нарушава химическите процеси в мозъка, намалява нивата на някои ключови мозъчни химически съединения като серотонина, което влияе върху настроението, поведението, съня, апетита и др. Според тях фенилаланинът нарушава метаболизма на аминокиселините, функциите на нервите и хормоналния баланс в организма. Опити еднозначно доказват, че аспартамът разрушава нервните клетки, което може да доведе до болестта Алцхаймер.

Такава буря през 21-ви век не е имало. Нашата планета е защитена от потоци протони с двоен щит – магнитосферата и плътната атмосфера. Те ще поемат върху себе си ударите на високоенергетичните частици, което позволява да се държи биосферата – хората и животните, в безопасност. В добавка магнитосферата удари облак плазма с огромна скорост. Плазмата долетя до Земята по-рано от прогнозираното от учените и предизвика екстремална геомагнитна буря, а едновременно с нея - и ярки полярни сияния на голяма част от планетата. Учените не могат да дадат оценка на случващото се. Пикът на слънчевата активност е минал, но събитието изглежда абсолютно необяснимо. То стана резултат от много рядко стечение на обстоятелствата. В началото възникна ефектът „снежна буря“ В продължение на едно денонощие обикновената слънчева активност прерасна в пълномащабен космически ураган, който би рекордите през 21-ви век и шокира дори опитните хелиофизици. В неделя – 18 януари, в центъра на слънчевия диск, срещу Земята, се случиха изригвания от най-високото ниво – Х. Това е най-голямото изригване от 14 ноември 2025 г. Към планетата се устреми гигантски облак плазма със скорост 2 хиляди километра в секунда. Очакваше се той да удари по магнитното поле на Земята на 20 януари на обяд. Освен това в короната на Слънцето се образува огромна дупка с причудлива форма. Още в понеделник до Земята долетяха потоци бързи протони. На снимките на космически телескопи се появи ефектът „снежна буря“: изображенията са осеяни с много бели точки и чертички, всяка от които е следа от удара на бързия слънчев протон в чувствителната матрица на детектора. Причината за толкова високи енергии не е съвсем ясна. Силно се увеличи радиационното натоварване на космическите апарати в околоземното пространство. Физици астрономи отбелязват, че е регистрирано опасно въздействие на частиците с високи енергии върху електрониката на космическите апарати, което в момента е над 50 пъти и продължава да расте… И това е реален сигнал, че към Земята джближава колосален облак слънчева плазма. Около вечерта ситуацията от „аномална“ премина в разреда „историческа“. Плътността на потока протони бързо се увеличава и приближава до показатели, които през 21-ви век още не са регистрирани. Съобщенията за показанията на космическите прибори приличат на сводки от фронта: в 20,30 часа московско време плътността на слънчевите протони в околоземното пространство стигна максимума от 2012 г. (от плътност 5 хиляди единици); в 21,00 часа достигна нивото от 2003 г. (7 хиляди единици); в 21,30 часа постави рекорд на двата последни слънчеви цикъла (10 хиляди единици); след това започна нещо невъобразимо. В 21,49 часа е преминат рубежът от 14 хиляди единици; в 21,58 часа – от 17 500 единици. На радиационната буря в момента е присвоено най-високото от на практика наблюдаваните нива – S4. Нивото S5 съществува само в теоретическите модели и никога в историята на наблюденията на космическото време не е регистрирано. Рекордният показател на плътността на слънчевите протони е постигната в миналия век и е около 40 хиляди единици. В късната вечер в понеделник до този показател оставаше много малко. „37 хиляди единици! Постигнато е рекордно значение през 21-ви век!“ – пише телеграм-каналът на Лабораторията за слънчева астрономия в ИКИ РАН и ИСЗФ СО РАН. Главният въпрос е – ще бъде ли стигнато най-високото ниво G5? Учените подчертават, че за по-голямата част от жителите на Земята тази екстраординарна радиационна буря ще мине незабелязано. Нашата планета е защитена от проникването на протони с двоен щит – магнитосферата и плътната атмосфера. Те ще поемат върху себе си ударите на високоенергетичните частици, което позволява да се държи биосферата – хората и животните, в безопасност. Но са възможни проблеми с късовълновата свръзка в приполярните области на Земята и сериозни сривове в работата на навигационното оборудване. На радиационна опасност се подлагат космонавтите от МКС, особено в открития космос, и пътниците на трансполярните авиорейсове. И накрая, едновременно с протонната буря до Земята стигна и онзи облак от слънчева плазма. И тук реалността надхвърля прогнозите, които предвиждат очаквана скорост на удара от 700 до 1200 километра в секунда, което само по себе си означава крайно мощна геомагнитна буря. Но в момента ударът на скоростта доближава 1700 километра в секунда. Датчиците на спътника АСЕ, измерващи скоростта на слънчевия вятър, излязоха от строя – толкова мощен беше ударът на плазмата. „Официално е потвърдено – на Земята тече планетарна магнитна буря с ниво G4,33. Главният въпрос е дали в близките часове ще бъде стигнато най-високото ниво G5, което за последните 20 години е наблюдавано само един път – през май 2024 г. Единствено коректно измерван сега показател на слънчевия вятър – индукция на магнитното поле, показва значения, близки до историческите рекорди…“ – пишат специалисти от Лабораторията за слънчева астрономия. Дмитрий Писаренко, Аргументи и факти, 20 януари 2026 г.

Гренландия е най-големият остров на Земята. Разположен на североизток от Северна Америка. Затова от гледна точка на географията се отнася към нея, а политически се отнася към Европа, тъй като заедно със заобикалящите я острови образува едноименната автономна единица, която влиза в състава на Датското кралство. Гренландия се мие от Атлантическия и Северния Ледовит Океан. Площта й е 2 166 086 квадратни километра. Тя е три пъти по-малка от Австралия – най-малкия континент на Земята. Най-крайната северна точка на острова е нос Морис Джесъп, който се смятал за най-близкия до Северния полюс участък от сушата до 1900 г., когато е открит остров Кафеклубън. Най-големият населен пункт в острова е Нуук – с около 18 хиляди жители. Градът е разположен на полуостров в западната част на Гренландия. Основното население на острова са гренландските ескимоси. Най-ранните заселници на острова викингите нарекли Гренланд („Зелена земя“). В скандинавските саги се разказва как норвежкият викинг Ерик Рижи, изгнаник от Исландия заради две убийства, бил изпратен на заточение на земята, която, както било известно, се намира на северозапад. Заедно с немалкото си семейство и робите си, той намерил благоприятно за живеене място, заселил се на острова и му дал днешното име. Името на острова на гренландски език звучи като Калаалит Нунаат. Калаалитите са подгрупа на гренландските ескимоси. Арктическите народи, които населявали Гренландия, преди да бъде открита от европейците, преди скандинавците, изчезнали и островът бил безлюден. Ескимосите калаалити, които се смятат за коренното население на Гренландия, всъщност се появили там едва през 13 век, когато на острова от 200 години съществували скандинавски селища. Но за разлика от тях ескимосите и до днес не са напускали острова и го населявали постоянно. Прадеди на гренландските ескимоси са представители на културата туле, която възникнала около 1000 г. от н. е. на Аляска и оттам се разпространила в цяла Северна Канада, достигайки до Гренландия през 13 век. Туле сменила културата Дорсет, която по-рано се развивала в Североизточна Канада и Северозападна Гренландия. Във фолклора и в исландските писмени източници има свидетелства за сложните отношения между ескимосите и скандинавските заселници, населяващи Източната, Западната част и Ивитуут. За европейците Гренландия станала известна през 982 г., когато на острова десантирали норвежки викинги, водени от Ерик Торвалдсон Рижи, който заради кръвно отмъщение напуснал Исландия. Ерик основал там колония и дал на името на острова – „Зелена земя“. Според една версия това име имало рекламна цел – да привлече повече заселници; според друга - по това време островът действително бил покрит с растителност. След това синът на Ерик – Лейф, продължил експедициите на запад и открил Уинланд – днешна Канада. Той пренесъл християнството в Гренландия и покръстил жителите й. Тогавашните гренландци се смятали за граждани на Норвегия, в състава на която тогава влизала и Исландия. Скандинавските селища с времето западнали и от 1408 г. фактически изчезнали. През 1536 г. Норвегия и всичките й морски владения влезли в уния с Дания, която обявила острова за свой и през 1605 г. започнала неговата повторна колонизация. След разтрогването на унията през 1814 г. Норвегия излязла от състава на Дания, но Гренландия останала в състава й. По времето на Втората световна война Дания загубила контрола над Гренландия. След войната тя върнала контрола си над острова, но го лишила от колониалния му статут. През 1953 г. Гренландия била провъзгласена за част от Датското кралство и получила представителство в парламента на страната; през 1979 г. тя получила широка автономия по вътрешните дела. През 1973 г. Гренландия заедно с Дания влиза в Европейската икономическа общност, но през 1985 г. я напуска в резултат от референдум и запазва статута си на асоциирана държава. По времето на антропогена започнало вледеняване на острова. Голяма част от него е скрита под леда. С ледници са покрити 1834 квадратни километра от острова. Средната дебелина на ледника е 2300 м, най-голямата – 3400 м. Горните слоеве лед се преместват от центъра към западните и източните краища на ледника със средна скорост около 150 метра годишно. Източният бряг на острова се мие от Източно-Гренландското течение и почти цяла година е блокирано от плаващи ледове, носени от централната част на Северния Ледовит океан. Западният бряг на острова се мие от топлите води на Западно-Гренландското течение. Северният бряг е блокиран от лед през цялата година. Бреговете на острова са силно изрязани от дълбоки и дълги фиорди. Източният бряг образува покрити с планински ледници хребети, един от които е хребетът Уоткинс, разположен на най-високия връх в Гренландия и цяла Арктика - Гунбьорн. Климатът в бреговите райони на Гренландия е променлив. Най-мек е на югозападния бряг. Средните температури през юли в Какорток са плюс 9,76 градуса, в Нуук – плюс 8,3 градуса през януари. През лятото понякога температурата надхвърля 21 градуса. Най-ниски са температурите в центъра на острова и стига до минус 60 градуса през зимата, а през лятото се вдига до минус 12 градуса. На западния бряг също е студено. В Питуфик средната температура през януари е минус 27 градуса. През зимата заливите и фиордите на западния бряг северно от остров Диско замръзват. На югозападния бряг падат много валежи. Растителността в Гренландия е разпространена на свободните от лед места. На крайния юг се срещат брезови, хвойнови, върбови и др.участъци. На 80 градуса северна ширина преобладава тундрата, на юг - растат храсти, на север има мъхово-лишейна растителност. От животните се срещат северен елен, бяла мечка, полярен вълк, леминг, в крайбрежните води – гренландски кит, гренландски тюлен, морж и др.; на острова има около 30 вида млекопитаещи. От птиците се срещат чайки, бели яребици и др., от рибите – атлантическа треска, палтус, атлантическа сьомга, акула. Промишлено се отглеждат скариди. Населението според преброяване през 2019 г. е около 60 хиляди. Основното население са гренландските ескимоси – 90%, останалите са датчани и други европейци. Повечето хора живеят на югозападния бряг, където се намират големите градове Нуук, Какорток, Сисимиут, Маниитсок. Населението на острова се занимава най-често с лов и риболов. От момента на основаването през 983 г. от първите нормански заселници до приемането на християнството от местното население през 1262 г. Гренландия формално няма политическа принадлежност и от този момент до началото на 13 век островът формално принадлежи на Норвегия, но през 14 в. контактите с нея се прекратяват. През 1721 г. започнала датската колонизация на острова. През 1744 г. тя установила държавен монопол, съществувал до 1950 г. за търговия с Гренландия. През 1814 г. при разтрогването на датско-норвежката уния Гренландия остава с Дания и до 1953 г. е нейна колония. Същата година Гренландия е обявена за част от територията на Датското кралство. През април 1940 г., когато Дания е окупирана от Германия, правителството на САЩ заявява, че над Гренландия се разпростира доктрината Монро. На 9 април 1941 г. посланикът на Дания във Вашингтон подписва с американското правителство договор за отбрана на Гренландия. След като Дания влиза в НАТО през 1949 г., между датското и американското правителство на 27 април 1851 г. е подписано съглашение, според което Дания и САЩ осъществяват обща отбрана на острова. През 1971 г. САЩ имат в Гренландия две военни бази и други военни обекти. През 2004 г. Дания и САЩ подписват съглашение, което модернизира договора от 1951 г. за защита на Гренландия. Става дума първо за модернизация на американските бази. През 19 в. държавният секретар Уилям Х. Сюард изучава възможността САЩ да купят Гренландия. През 1867 г. Конгресът отклонява проекта му. След Втората световна война САЩ проявяват геополитически интерес към Гренландия, а през 1946 г. предлагат да купят острова от Дания за 100 милиона долара, но Дания отказва да го продава. През 21-ви век САЩ, според Уйкилийкс, както преди, имат интерес да добиват въглеводороди на бреговете на Гренландия. През август 2019 г. президентът Тръмп предлага да купи Гренландия, което принуждава премиера на острова Ким Килсен да направи изявление, че Гренландия не се продава. В края на 2025 и началото на 2026 г. Тръмп отново настоява да купи Гренландия, но новият премиер Муте Егеде също отговаря, че островът не се продава. Борбата за независимост През май 1953 г. Копенхаген изселва 187 ескимоси северно от Туле, на по-суровото място Каанак. Депортацията се съпровожда с жертви. Идеята за независимост на Гренландия възниква през 1979 г., когато е приет законът за вътрешната автономия. Той създал регионален парламент и дал на властите на острова свобода в събирането на данъци, по въпросите за културата, образованието, лова и риболова. През август 1999 г. ескимосите спечелват съдебния процес, който признава, че депортацията е била незаконна. През 2003 г. гренландците създават движение, чиято цел е връщането на изселените на земите им и компенсации за страданията им. През 2008 г. е проведен референдум по закона за самоуправлението. 75% от населението гласува за възможността да обяви независимост всеки момент, като се събере болшинство гласуващи. Копенхаген признава закона за самоуправлението и няма да възразява против обявяването на референдум за независимост на острова. Разногласията между Дания и Гренландия се обострят в края на 2017 г. Тогава бившият министър на труда подава жалба срещу правителството на Дания в ООН. Причината е отстраняването на Дания от решаване на проблема със замърсяването на острова от американските военни. Местните власти са обезпокоени от изоставената база Camp Century, изградена в ледник. Там и досега има радиоактивни отпадъци, изоставени от американската армия. През 2025 г. премиерът на Гренландия Егеде отново повдига въпроса за независимост на острова от Дания във връзка с предложението на Тръмп да купи острова. Какви полезни изкопаеми има в Гренландия (информация на БТА) Проучване от 2023 г. показва, че в Гренландия има налице 25 от 34-те минерала, считани за "критични суровини" от Европейската комисия. В Гренландия е забранен добивът на нефт и природен газ по екологични причини, а развитието на минния ѝ сектор е затруднено от бюрокрация и съпротива от страна на коренното население. Редкоземни изкопаеми Три от най-големите находища в Гренландия се намират в южната провинция Гардар. Компаниите, които искат да разработят мини за редкоземни метали, са "Критикал Металс Корп."(Critical Metals Corp), която закупи находището Танбриз, "Енерджи Транзишън Минералс" (Energy Transition Minerals), чийто проект Кунарсут е спрян заради правни спорове и "Нео Пърформанс Матириълс"(Neo Performance Materials). Редкоземните елементи са ключови за постоянните магнити, използвани в електрическите превозни средства и вятърните турбини. Графит Съобщава се за възможност за добив на графит и графитни шисти от много находища на острова. "ГрийнРок" (GreenRoc) е подала заявление за лиценз за експлоатация за разработване на проекта за графит Амитсог. Естественият графит се използва предимно в батерии за електрически превозни средства и при производството на стомана. Мед Според Органа за минерални ресурси по-голямата част от залежите на мед са били обект на ограничени проучвателни кампании. Особено интересни са недостатъчно проучените райони в североизточната и централно-източната част на острова, се казва в доклада. Регистрираната в Лондон компания "80 Майл"(80 Mile) се стреми да разработи Дшиско-Нусуак, което съдържа мед, никел, платина и кобалт. Никел Следите от никелови натрупвания са многобройни според Службата за минерални ресурси. На голямата минна компания "Англо-Американ" (Anglo American) е предоставен петгодишен лиценз за проучване в Западна Гренландия в средата на 2019 г. и тя търси находища на никел, наред с други. Цинк Цинкът се намира предимно на север в геоложка формация, която се простира на повече от 2500 км. Компаниите се стремят да разработят цинковото находище "Цитронен Фиорд" (Citronen Fjord) и проект за добив на олово, който е обявен за един от най-големите в света неразработени цинкови ресурси. Злато Най-перспективните райони с потенциал за злато са около фиорда Сермилигаарсук в южната част на страната. Миналата година "Амарог Минералс" (Amaroq Minerals) откри златна мина в планината Налунак в община Куджалек. Диаманти Докато повечето малки диаманти и най-големите камъни се намират в западната част на острова, присъствието им в други региони може също да е значително. Желязна руда Находищата се намират в Исуа в южната част на Западна Гренландия, в Итилиарсук в централната част на Западна Гренландия и в северозападната част на Гренландия по протежение на река Лауге Кох. Титан-ванадий Известни находища на титан и ванадий се намират в югозападната, източната и южната част на страната. Титанът се използва за търговски, медицински и промишлени цели, докато ванадият се използва главно за производство на специални стоманени сплави. Най-важното промишлено съединение на ванадия, ванадиев пентоксид, се използва като катализатор за производството на сярна киселина. Волфрам Волфрамът се използва за няколко промишлени приложения, залежите от него се намират предимно в централната източна и североизточна част на страната, с оценени находища в южната и западната част на страната. Уран През 2021 г. лявата инуитска партия "Атакатигйит“ забрани добива на уран, с което на практика спря развитието на проекта за редкоземни метали "Куаннарсут", в който уранът е вторичен продукт.

Когато посетих Англия, бях учуден, че местните почти не се сблъскват с болести, които смятаме за обичайни – простуда, хрема, кашлица. И причината да е така, не е в климата, а в един ритуал, който англичаните строго спазват – пият чай с резенчета ябълка. В началото мислех, че това е тяхна традиция, но се оказа, че тази напитка работи на ниво физиология. В Англия добавят резенчета ябълка в чая не заради вкуса. При нагряване се отделя кверцетин, който е антимокробно вещество, което лекува слизестите обвивки на носа и гърлото. Той е натурален антихистамин, антивирусна бариера. Кверцетинът предпазва от хрема, кашлица и от употреба на безбройните противовирусни лекарства. Освен това горещият чай с ябълка меко разширява съдовете и засилва кръвообращението в горните дихателни пътища. Вирусите не успяват да се закрепят за тях благодарение на този ефект. И това не е вълшебство, а биохимичен процес. Чай с ябълка англичаните пият всеки ден, особено в студеното време. У нас най-често добавят в чая лимон. Англичаните не започват да пият чая при първите признаци на дискомфорт, когато има леки болки в ставите, дразнене в гърлото и хрема, на които ние не обръщаме внимание, смятайки че ще ни мине от само себе си, а след два дни се оказваме с висока температура. Англичаните стопират този процес в началния му стадий. Запарете черен чай или някоя от вашите любими билки и добавете в напитката половинка сладка ябълка, нарязана на тънко. След 5-7 минути тя се превръща в натурален противовирусен коктейл. Александър Калинченко

Модерният дебат за затлъстяването все по-малко прилича на спор за „воля“ и все повече – на спор за биология, среда и лечение. Причината е проста: при много хора гладът не е „слаб характер“, а силен биологичен сигнал, който се усилва, когато тялото „усети“, че теглото пада под неговата вътрешна цел. 1) „Сет-пойнт“: защо тялото пази килограмите Представата за телесното тегло като „термостат“ описва как мозъкът защитава определен диапазон: при спад под него апетитът расте, а разходът на енергия може да се понижи. Това помага да се обясни йо-йо ефектът – след агресивна диета тялото реагира като при недостиг на храна: търси калории, „подсилва“ мислите за храна и прави отслабването трудно за поддържане. 2) Лептин: „батерията е пълна“, но мозъкът не чува Лептинът е хормон, произвеждан от мастните клетки, който по принцип информира хипоталамуса колко енергия (мазнини) има налична и би трябвало да намали апетита, когато запасите са достатъчни. При много хора със затлъстяване се развива лептинова резистентност: лептинът е висок, но сигналът не води до очакваното намаляване на глада – системата е „заглушена“. Практическият извод: ако лептиновият сигнал не работи добре, човек може да има достатъчно/повече мазнини, но пак да изпитва глад и трудно да усеща ситост след хранене. 3) Инсулин: когато „хормонът на складирането“ става постоянен фон Инсулинът е ключов за вкарването на глюкоза в клетките и за регулирането на кръвната захар. Когато храненето често води до високи пикове на глюкоза (и инсулин), с времето може да се стигне до инсулинова резистентност – клетките реагират по-слабо и тялото „компенсира“ с още инсулин. В контекста на глада това има два важни ефекта: • Високият инсулин улеснява складирането на енергия и затруднява мобилизацията на мазнини при някои хора. • Колебанията в глюкозата (пик → спад) могат да усилят усещането за глад и cravings, особено при ултрапреработени храни. 4) Връзката инсулин–лептин: защо резистентностите „вървят в пакет“ В предоставения текст се твърди, че лептинът използва вътреклетъчни пътища, сходни с тези на инсулина, и че при високи нива на инсулин лептиновият сигнал може да отслабне, така че мозъкът да „не усеща“ колко мазнини са съхранени. Дори без да навлизаме в молекулярни детайли, клиничната логика е ясна: когато инсулиновата регулация е нарушена и гладът е хронично повишен, лептиновата обратна връзка по-често изглежда „неадекватна“ – ситостта идва късно, а апетитът се връща бързо. 5) Къде се вписва Ozempic (семаглутид) и защо ефектът често е временен без навици Семаглутид (Ozempic) е GLP‑1 рецепторен агонист, използван за лечение на диабет тип 2 и за подобряване на контрола на кръвната захар, като едновременно влияе на апетита и усещането за ситост. В „Ozempic ерата“ много хора постигат значителен спад на теглото, но в публичните анализи често се подчертава и проблемът с възстановяването на теглото след прекратяване, ако не е изградена нова система от навици (хранене, движение, сън, управление на стреса). С други думи: медикаментът може да „свали шумa“ на глада достатъчно, за да се направят реалните промени, които подобряват инсулиновата и лептиновата чувствителност—но не може сам да ги „закова“ завинаги. 6) Как реално се подобрява инсулиновата и лептиновата чувствителност (устойчиво) • Силови тренировки + повече мускул: подобрява използването на глюкоза от мускулите и често подпомага инсулиновата чувствителност. • Храна, която дава ситост: достатъчно протеин, фибри, минимално течни калории и по-малко ултрапреработени продукти. • Сън и стрес: хроничното недоспиване и стресът повишават глада и правят самоконтрола „по-скъп“ психически, което в текста също е засегнато. • Постепенни промени (не „ударни“ диети): идеята за „пренастройване на термостата“ чрез бавни, последователни навици е по-реалистична от бързо сваляне с последващ rebound.

Романът е връх не само в испанската литература, но е и най-великото произведение в световната литература Крилати мисли от Мигел де Сервантес: "Не наричай нищо друго "свое" освен душата си." "Няма нищо по-нищожно от доминацията на голямото самочувствие." "Свободата е на върха на копието!" "Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат. Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш..." "Свободата е най-висшето благо!" "Мъката не е създадена за чудовищата, а за хората. Но когато хората я чувстват прекалено дълго, се превръщат в чудовища." "Ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и си струва сама по себе си много повече от кръвта." "По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа." "Да мислим, чe всичко в този живот ще остане неизменно, в същото състояние, е най-голяма заблуда." "В природата на жената е да не обича когато е обичана, както и да обича когато не е." "В душата на страхливите няма място за щастие." " За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното." "Предателството може и да се харесва на някои, но предателите са омразни на всички." "Който не умее да се възползва от щастието, когато то дойде, не трябва да се оплаква, когато си отиде." "Жестокостта не може да бъде спътница на мъжествеността." "В нещастието съдбата винаги оставя вратичка за изход." "Да правиш добро на глупака е все едно да наливаш вода в морето." "Всички глупости в света се случват заради празен стомах и празна глава." "Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето." "Колелото на съдбата се върти по-бързо от крилата на вятърната мелница и тези, които вчера са били на върха, днес вече се валят победени в праха." "Който се приготвя за битка, той вече я е спечелил наполовина." "Шегите и остроумията са привилегия за великите умове. Не се прави на шут, ако нямаш достатъчно ум за това." "Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват." Назаем от ЛЕНТАТА

За разлика от аптечните лекарства куркумата не разрушава черния дроб и не уврежда микрофлората на стомашно-чревния тракт. При грип: половин чаена лъжичка куркума се залива с половин литър вряла вода; престоява пет минути. Употребява се 2-3 пъти на ден. Може да се добави мед, но когато напитката вече е изстинала. Куркумата подпомага лечението на черния дроб. Пречиства го след продължителна употреба на лекарства. Куркуминът стимулира работата на ферментите, отговорни за извеждане на канцерогените от организма. Приемането на куркума започва с половин чаена лъжичка, разтворена в една чаша вода. Куркумата засилва секрецията на стомаха, повишава активността на чревната флора и така подобрява храносмилането. Помага на организма да усвои тежка храна; очиства стомашно-чревния тракт от паразити. За стомаха една чаена лъжичка куркума се залива с една чаша вряла вода. Приема се по половин чаша преди ядене. Куркумата е подходяща за гаргара при възпалено гърло. Една щипка куркума се разтваря в половин чаша вода; може да се добави щипка сол. Куркумата помага в лечението на кашлица. Действа отхрачващо, извежда слузта от бронхите. Куркумата помага в заздравяването на рани и изгаряния. Тя не само дезинфикцира, но спира кръвотечения и помага за бързо оздравяване. Куркуминът неутрализира веществата, които провокират възпаление на ставите. Намалява болката при артроза, артрит, ревматизъм. Смесват се една чаена лъжичка куркума, половин чаена лъжичка червен пипер, две чаени лъжички джинджифил и в сместа се добавя загрято синапено масло. Получената паста се нанася на марля и се оформя компрес на болната става. Куркумата помага за заздравяване на венците. Устата се жабури с разтвор от една щипка куркума на една чаша вода. Куркумата очиства кръвта, стимулира образуването на нови кръвни клетки, намалява вредния холестерин, разрежда кръвта, намалява кръвната захар. При диабет преди всяко хранене се употребява по една трета чаена лъжичка куркума, като се запива с много вода. Куркумата е полезна за очите. Приготвя се отвара от една чаена лъжичка куркума и една чаша вода. В очите се капват по 1-2 капки, 2-3 пъти на ден. Куркумата извежда токсините от организма. Помага при отравяне с химикали. Куркумата е полезна анемия, тъй като е богата на желязо. От една четвърт до половин чаена лъжичка куркума се смесва с мед. Куркумата влиза в много индийски кремове и маски. Придава гладкост на кожата, премахва възпаленията, зарежда кожата с витамини. Благодарение на бактерицидните си свойства, куркумата удължава срока на годност на храната. В Индия я използват за маринати. Куркумата придава на храната наситен жълт цвят, обогатява я с витамини, минерали, антиоксиданти – калций, фосфор, йод, витамините С, К, В2, В3. При топлинна обработка на ястията куркумата не губи ценните си свойства.

По улицата вървеше старица. На пръв поглед обикновена много стара жена. Тя бавно вървеше по снега, отпуснала ниско главата си, самотна и изоставена. Случайни минувачи избягваха да гледат към нея; бедното облекло напомняше, че дори в празничните Рождественски дни в света, както и преди, има страдание и болка. Край нея мина двойка влюбени; в ръцете си държаха пакети с подаръци и храна. Те весело разговаряха и се смееха. Бедната малка фигурка се оказа извън тяхното полезрение. Прибяга жена две малки деца. Те бързаха при своята баба на гости и не обърнаха внимание на старицата. Край нея мина свещеник в расо. Той размишляваше за високи материи и не задържа погледа си на сивия сгърбен гръб на старицата. Ако тези хора бяха малко по-внимателни, щяха да забележат, че старицата е без обувки. Тя с мъка движеше краката си, оставяйки върху снега следи от босите си крака. Палтото й беше без копчета и явно беше чуждо; тя го придържаше с двете си ръце около шията. На главата си имаше стара кърпа. Тя стигна до спирката и седна на пейката, очаквайки автобуса. На спирката имаше няколко души. Господинът със скъпо кожено куфарче се отдалечи от старицата. Девойката, вероятно студентка, с изумление гледаше босите й крака, но дума не каза. Дойде автобусът. Старицата с мъка се качи и влезе в салона през предната врата. Седна зад гърба на шофьора вляво. Солиден мъж и една девица бързо-бързо минаха край нея… Един от пътниците от десния ред нервно пукаше кокалчетата на пръстите си, гледайки краката й. „Старческа склероза и деменция…“ – тихо промърмори под нос. Шофьорът забеляза босите крака и помисли: „Този район все повече изпада в бедност. Ще помоля да ме преместят на друг маршрут, по-близо до центъра.“ Едно малко момче посочи старицата с пръст: „Мамо, виж, тази баба е дошла боса!“. Майката сърдито го шляпна по ръката: „Не сочи хората с пръст! Това не е вежливо.“ „Тя сигурно има възрастни деца. Срам и позор за тях!“ – каза жената в кожена шуба с чувството на вътрешно удовлетворение (видиш ли, тя сама се грижела за възрастната си майка). Учителката в средата на автобуса поправи пакетите, които бяха в краката й: „Нима малко данъци плащаме, за да осигурим на хората достойна старост?“ – попита тя приятелката си, която седеше до нея. „За всичко са виновни десните - отговори приятелката й. – Богатите стават по-богати, а бедните – още по-бедни.“ „Не, виновни са левите - влезе в дискусията сивокос мъж. – Заради социалните програми хората ги мързи да работят и повече обедняват.“ „Хората трябва да се научат да икономисват и да отделят за черни дни - каза интелигентен мъж в очила. – Ако тази бабичка спестяваше от младостта си, нямаше сега да й е зле.“ Всички пътници бяха доволни от своята проницателност и способност да видят в дълбочина проблемите. Но един от пътници помисли, че всичките тези забележки са възмутителни. Той извади от портфейла си 20 евро. Мина по коридора напред и остави банкнотата в треперещата ръка на старицата: „Вземи паричките, бабо, и си купи някакви обувки…“ Той работеше в сферата на търговията и беше свикнал да решава въпросите с пари. Старицата топло благодари за пожертвуванието му и той се върна на мястото си с лице, което изразяваше щастие. Всичко това забеляза добре облечена жена в средата на автобуса. Тя започна да се моли на Бог. Разбира се, не на глас, а в себе си, за да не чуят другите: „Господи, аз нямам нищо. Но зная, че Ти ме чуваш и можеш да помогнеш. Ти даваш всичките блага, земни и небесни. Някога ти изпрати на хората манна в пустинята, за да нахраниш гладните. Моля те, от цялото си сърце: изпрати сега нови обувки на тази старица, за да не мръзне…“ На следващата спирка се качи модерно облечен млад мъж. Екстравагантно манто, огромен плетен шал и наушници на ушите. Той леко извършваше ритмични движения с тялото си в такт с музиката. Момъкът се пльосна на седалката срещу старицата. Като видя босите й крака, той замръзна на място. Свали наушниците, прекара поглед от краката на старицата на своите, на които имаше нови скъпи боти. Той дълго беше събирал пари, за да си купи страхотния модел, от прочута фирма. Момъкът се наведе и започна да развързва шнуровете им. Свали първо ботите, след това – чорапите. Застана на колене пред старицата: „Бабуля, гледам, че си съвсем боса. А аз вкъщи имам още едни боти…“ Нежно и грижливо той повдигна замръзналите й стъпала и надяна на тях първо чорапите, след това – ботите. Старицата му благодари със сълзи в очите. Автобусът спря и момъкът слезе. Всички пътници гледаха как той върви бос по снега. Автобусът потегли и вече не го виждаха. „Кой е този?“ – попита един от пътниците. „Вероятно е някой светец...“ – отговори друг. „Това сигурно беше ангел…“ – каза трети. „Видях нимб над главата му…“ провикна се някой в салона. „Това беше самият Христос!“ – прекръсти се благочестивата дама. А момченцето, което сочеше старицата с пръст, каза на майка си: „Не, мамо, аз го разгледах добре. Той беше… ЧОВЕК…“ Е. Маковский

Една от причините за напълняването е задържането на течност в организма, по-точно в мастните клетки. Мастната тъкан има свойството да всмуква и задържа водата като гъба. Което не само увеличава килограмите и обемите, но и забавя обменните процеси. Когато бъде изхвърлена течността от тялото, започва изгарянето на мазнините. Заедно с излишната течност се изхвърлят токсини и продуктите от разлагането на мазнините. В мастните клетки се нормализират обменните процеси, което означава изгаряне на мазнините. Шест рецепти за дренажни напитки, които се приготвят в домашни условия 1. Счукват се листа от подбел – две супени лъжици, и се заливат с 200 мл вряла вода. Сместа престоява един час в термос. Пие се по една супена лъжица вечер и сутрин. 2. Една чаена лъжичка счукани листа от бреза се залива с една чаша вряла вода; добавя се половин чаена лъжичка мед. Пие се половин час преди хранене, два пъти на ден. 3. 25-30 грама листа от черна боровинка се запарват с 500 мл вряла вода. Изстиналата настойка се употребява по половин чаша три пъти на ден. 4. Две супени лъжици сухи плодове и листа от горска ягода се заливат с една чаша вряла вода. Сместа престоява два часа. Пие се по една супена лъжица, четири пъти на ден, преди ядене. 5. Две чаени лъжички цветове невен се заливат с 500 мл вряла вода. Сместа престоява 20 минути. Пие се по половин чаша, три пъти на ден, преди ядене. 6. Една чаени лъжичка полски хвощ се залива с една чаша вряла вода. Престоява 15 минути. Пие се три пъти на ден, по една четвърт чаша. С тези билкови напитки организмът започва да отслабва. Слава Ужегоф

На 15 януари 1895 г. е роден гениалният поет, публицист и герой от първата световна война Гео Милев Удушен зверски в дирекцията на полицията през 1925 г., само на 30 години „Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване…“ „Сцената стои винаги открита: Открита за измама на народа, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпокъсване на жизнената енергия на народа…“ „Въздухът висне тежък и задушен пред нас; няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря?“ „Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са „управлявали“ до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп – плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа...“ „„В името на народа“ – да! – но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а „властвуване“ над народа. „Властта“ е занаятът – доходният занаят на българските тъй наречени „политически дейци“. Тяхната „политическа дейност“ впрочем е била винаги само „борба за власт“. И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа…“ „Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци“ – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия. Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност.“ „Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание: ... помощ не иде, отникъде взора надежда не види... Този патетичен вик на поета би бил най-добрият израз на отчаяното мъртвило, в което е скован днес българският народ, ако да не бе угаснал в духовете всеки патос, ако да не бе задавен в гърлата всеки вик. Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря? Това чувства всеки. Това чака всеки…“ Извадка от статията „Българският народ днес“ Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е представител на експресионизма в българската литература. По времето на Априлските събития през 1925 г. заедно с други симпатизанти на комунистическата партия е задушен и умъртвен в дирекция на полицията в София. Гео Милев е роден в Радне Махле, днешния град Раднево, в семейството на учителя журналист Мильо Касабов. През 1907 г. той се премества със семейството си в Стара Загора, където основава издателство и книжарница. Като ученик Гео Милев съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Фет и др. Той учи романска филология в Софийския университет; след това продължава обучението си в Лайпциг. Там слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел – представител на германския символизъм. През 1913 г. се появяват първите публикации на Гео Милев в списание „Листопад“. След началото на Първата световна война той заминава за Лондон, където се запознава с Емил Верхарен – един от най-видните белгийски писатели. Гео Милев се връща в Германия да продължи образованието си, но е обвинен, че е английски шпионин и арестуван; поради липсата на доказателства е освободен. Скоро се налага да се прибере в България, през 1915 г. В България Гео Милев печата лирични хвърчащи листове за Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Ницше, които съдържат преведени от него стихове; всеки лист е посветен на някой от младите поети символисти – Лилиев, Дебелянов, Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. През 1915-1916 г. заедно с Никола Икономов Гео Милев организира театрална трупа в Стара Загора. През март 1916 г. той е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти Троянски полк, който е на позиция при Дойран. Там е назначен за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е подложен на артилерийски огън от англичаните. Милев е тежко ранен в главата и губи дясното си око. До март 1919 г. той се лекува в Германия. Въпреки операциите посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. В Берлин се запознава с новите явления в германската литература, свързва се с германски писатели и художници, превежда и печата в експресионистичните списания „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“. След като се връща в България, Гео Милев издава списанието „Везни“, което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. През януари 1924 г. той започва да издава списанието „Пламък“. Там публикува статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“ и началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ 7 и 8 книжка на списанието са конфискувани, а поетът е даден под съд. През януари 1925 г. списание „Пламък“ е забранено. През май 1925 г. заради „Септември“ Гео Милев е осъден на една година затвор, глоба от 20 хиляди лева и лишаване от граждански и политически права за две години. Той решава да обжалва присъдата пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. През 50-те години на миналия век в масов гроб в Илиенци са открити останките му, разпознати по изкуственото око, което му поставят по времето на лечението му в Германия. Белезите от насилие и показанията на Иван Вълков пред съда през 1954 г. доказват, че Гео Милев бил брутално удушен с тел. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ДНЕС Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание: ... помощ не иде, отникъде взора надежда не види... Този патетичен вик на поета би бил най-добрият израз на отчаяното мъртвило, в което е скован днес българският народ, ако да не бе угаснал в духовете всеки патос, ако да не бе задавен в гърлата всеки вик. Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря? Това чувства всеки. Това чака всеки. * Нещастието на българския народ произлиза от това негли, че ний започнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия. Затова обаче ония избрани синове на народа, които поемаха в ръцете си и върху съвестта си съдбините народни, имаха един върховен дълг: да организират жизнената енергия на народа, да я организират в творчество. Но: тук започва трагедията! Ръководителите на народа станаха „управници“ на народа! И не съдбините на народа бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа – народните управници – не бяха избрани синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., – които роди българският народ. И днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юздите на демагогията. Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са „управлявали“ до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп – плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа... „В името на народа“ – да! – но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а „властвуване“ над народа. „Властта“ е занаятът – доходният занаят на българските тъй наречени „политически дейци“. Тяхната „политическа дейност“ впрочем е била винаги само „борба за власт“. И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа; а дълг на тия „дейци“ беше да организират тази енергия в творчество! Уви, у нас дългът е бил винаги забравян и в най-новата история на българския народ за едно само не може да се говори: за дълг. И ето че тези „управници“ се изправят един по един пред съд; но тия, които ги съдят днес – утре и те се изправят пред съд и сядат на почивка – уморени от лъжа и кражба – в затвора. Това е постоянната развръзка на партизанската трагикомедия у нас. Но завесата никога не пада. Сцената стои винаги открита: открита за измама на народа, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпокъсване на жизнената енергия на народа. * Народът чувства това; народът знае това. Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо. Изход из безизходността на окончателното помъртвяване. И възврат към светлите завети на миналото. Копнежът към обновление, към пречистване, към разведряване, към възкресяване на жизнената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във всяка вещ – изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувствие на очакваното знамение. Но кой ще донесе желаното обновление? Нима тия, които са управлявали България, българския народ до днес? Дали от тях българският народ очаква своето обновление? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтление? От тия, които носят със себе си мерзостта на запустението! От тия, които носят на челото си знака на безчестието? Не. Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци“ – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия. Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност. Този нов лозунг – чужд на всички досегашни партии – означава техния разгром и изникването на една нова „партия“, която ще донесе желаното обновление, като обедини народа под единствения възможен в България социално-културен принцип: трудовия принцип. И тази партия ще изникне из недрата на народа и трябва да бъде не партия, а целият български народ. Така народът ще изнесе начело своите истински, най-добри синове: честните свои синове, ония, които досега са били или потулени зад шума на безчестието, или доброволно отлъчващи се от оная обществена гнъсота у нас, която се нарича „политически живот“. Трябва – време е! – народът да изнесе из своите недра своите чисти и честни – и скрити досега – синове. Само те – тия нови хора – ще донесат неговото обновление. Нови хора! И нов девиз: честност и труд! Само този нов девиз, този нов принцип – трудовият принцип – ще обедини българския народ. Защото той – българският народ – се състои преди всичко от хора на труда (в селата и градовете). Бъдещето и спасението на българския народ е прочее в обединението на народа от селото и народа от града; а то е възможно само под принципа на труда – честния културен труд. С този принцип трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия – целият народ, – на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ. Това, мисля аз, е всеобщото желание днес, което спи неизразено в душата на народа: нови хора! И само така – и само тогаз българският народ ще може да разгърне в пълен обем своята жизнена енергия и в пътя на своето културно призвание да създаде онова, което ще бъде пиедестал не само на неговото благоденствие, но и на неговото културно възвеличаване. Обаче едно е нужно преди всичко: пречистване на българския живот. Само тогаз пред българския народ ще се разтворят широко кръгозорите на култура и културно творчество в бъдещето – народа, който в миналото създаде едно от най-силните духовни течения в историята – богомилството.

Алексей Толстой е авторът на прочутия лозунг по времето на Отечествената война „За Родину! За Сталина!“ Съвременниците му го обвиняват, че се е продал на властта. Наричали го "червения граф", понякога с насмешка, понякога уважително. Алексей Толстой е роден на 10 януари 1883 г.; неговите родители са: гвардейският поручик граф Николай Александров Толстой и Александра Леонтиевна. Баща му завещал герб на бъдещия литературен класик, на който е изобразен „малък златен ключ“. Символите в него могат да се тълкуват различно. Алексей Толстой е един от най-талантливите писатели на ХХ век; той е автор на епичния роман „Ходене по мъките“, на романа „Петър Първи“, на чудесната детска приказка „Златният ключ, или приключенията на Буратино“. Освен на семейство Толстой, Алексей е роднина и на Иван С. Тургенев. Във вените му тече кръвта на двата литературни рода. По баща той е Толстой, а по майка – Тургенев. Детството си Толстой е описал в книгата "Детството на Никита". Алексей Толстой дебютира като поет със сборника „Лирика“ от 1907 г., но стихотворенията му са критикувани остро. Той заминава за Париж и се включва в кръжока на руските поети и писатели, които издават списание „Сириус“, чийто главен редактор е Николай Гумильов. В този кръжок Толстой отново получава унищожителна критика. Критикуват го за приспособленчество, безпринципност, затова, че възхвалява „кървавия тиранин“ Сталин… В годините на Първата световна война Алексей Толстой е на фронта като кореспондент на вестник „Руски ведомости“. Героите от ранните му разкази предизвикват симпатия със стремежа си към добро. Те в някаква степен предшестват някои персонажи в трилогията „Ходене по мъките“. В историческия роман „Петър Първи“ тънката психологическа характеристика на героите се съчетава с широкото възпроизвеждане на епохата. Това е първият в литературата хумористичен исторически роман. Като писател фантаст Толстой е много известен с романите „Аелита“ и „Хиперболоидът на инженер Гарин“. Някои от произведенията му са филмирани. Толстой използва в творчеството си богатството на руския фолклор, познавал устното народно творчество, песни и приказки. Той е написал голям цикъл от руски народни приказки и разкази за деца. Трилогията „Ходене по мъките“ проследява съдбата на руската интелигенция в навечерието, по времето и след революционните събития през 1917 г. Включва романите „Сестри“, „Осемнайсета година“ и „Навъсено утро“. Романът изначално бил предназначен за емигрантската публика, но след това е подложен на съществена идеологическа преработка. Това си спомня Иван Бунин в своя очерк за Толстой, посочвайки го като пример за способността му да се приспособява към най-изгодната литературна среда. Игрите с властта На критиците си Толстой отговаря по следния начин: „Аз съм циник, простосмъртен, който иска да живее добре и аз плюя на всичко останало. Трябва да се пише пропаганда? Дявол да го вземе, аз ще я напиша! Тази "гимнастика" дори ме забавлява. Но се налага се да бъда акробат. Мишка Шолохов, Сашка Фадеев са все акробати. Но те не са графове. А аз съм граф, дявол да го вземе!“ Игрите с властта графът играе виртуозно и печели. Разказват, че една от първите срещи на Сталин с писателя била по времето на купон. Между тях се провело състезание. Толстой произнасял тостове, пиел, и то много. Сталин приел предизвикателството – пиел не по-малко, внимателно наблюдавайки писателя. И Сталин победил в състезанието – Толстой се струполил мъртвопиян. Сталин придружил безчувствения писател до автомобила. Но в този момент, „победеният“ Толстой отворил очите си и с абсолютно трезвен глас казъл: „Е, това е всичко. Сега Той е мой…“ Толстой играел сложна игра и гледал на Сталин не като на вожд, а като на инструмент. През 1936 г. А. Толстой работел над пиесата „Златният ключ“ и на местата в текста, където куклите мечтаят за собствен театър, писателят рисувал на полетата отстрани характерния профил на мустакат мъж с лула… Повестта „Хляб“ е първото голямо произведение, в което действащо лице е вождът. Толстой бил предупреден, че в писателските среди се готви чистка и неговото име фигурира в списъка. Писателят задал въпроса: „Имам ли един месец?“ И като получил утвърдителен отговор, написал „Хляб“, която трябвало да стане част от епичния роман „Ходене по мъките“. По инициатива на Максим Горки през 1935 г. Алексей Толстой започнал работа над повест за борбата за хляб и за отбраната на Царицин на Южния фронт. Сред действащите лица бил Сталин и в епохата на култа към личността повестта се превърнала в едно от еталонните произведения в съветската литература, а след години то било подложено на крайно рязка критика и рядко било преиздавано. Изказвало се мнение, че Толстой се „откупил“ с повестта от заплашващия го арест и затова, че преувеличил ролята на Сталин в събитията през 1919 г. Слуга на народа Толстой постигнал своето – той получил от Сталин и съветската власт всичко, за което мечтае. И се хвалел на емигранта Иван Бунин: „Не можеш да си представиш как живея. Имам цяло имение в Царско село, три автомобила…“ През 1937 г. се провеждат избори за Върховен съвет на Съветския съюз. Трудещите се от Староруския избирателен окръг избират Толстой за свой депутат. И той доказва, че заема този пост не за лично обогатяване. Издейства построяването на мост през река Переритица, помага в изграждането на баня, клуб и кино. През 1938 г. Толстой ходатайства за невъзможното и много опасно – от лагерите са освободени осъдени, чиито дела са преразгледани. Алексей Толстой умира на 23 февруари 1945 г.

Дейвид Суше е британски театрален и киноактьор, когото видяхме в белгийския едноименен сериал. Неговият живот е история на таланта, усърдието и постоянното вдъхновено търсене. Дейвид Кортни Суше е роден на 2 май 1946 г. в лондонския район Падингтън. Баща му е гинеколог, а майка му – театрална актриса. В семейството има още две момчета – Джон и Питър. Бащата на Дейвид – Джек Суше, има литовско-еврейски корени. Прадедите му се преместили в Британия в края на 19 век през Южна Африка. По майчина линия прадедите на актьора също имали еврейски корени. Прадядо му Арнолд Ярше бил фотограф и се родил в Динабург, Витебска губерния в Руската империя. А прабаба му Амели Ярше била от Гродно, Гродненска губерния в Руската империя. Театърът увлякъл Дейвид от ранно детство. На пет години за пръв път излязъл на сцената в спектакъла „Алиса в страната на чудесата“. След това бил член на Националния юношески театър в Лондон. След като завършил училище, Дейвид Суше постъпил в престижната Лондонска академия за музикално и драматично изкуство. През 1971 г. завършил обучението си и веднага бил поканен в трупата на театър „Уотърмил“, в графство Беркшир. През 1973 г. Суше получил предложение, за което можел само да мечтае – приели го в легендарната Кралска шекспировска трупа. На сцената Суше изпълнявал майсторски и трагични, и комични роли. Целия си талант разкрил в постановките на Шекспир, включително в „Хамлет“ и „Макбет“, и в ролята на Салиери, които били високо оценени от критиците и колегите му в трупата. През 1980 г. е дебютът на Дейвид Суше в киното в екранизацията на „Повест за два града“ на Дикенс. Оттогава успешно се представял от исторически драми до трилъри и детективи, сред които „Червеният монарх“, „Песента на Европа“, „Максуел“, в сериалите „Фройд“ и „Хенрих Осми“. Ролята, с която Суше стана световно известен В края на 80-те години Суше получил възможността да въплъти на екрана легендарния детектив Еркюл Поаро от романите на Агата Кристи. За четвърт век са създадени 70 епизода, които подариха на зрителите незабравимия образ на белгийския следовател – елегантен джентълмен, с характерните мустачки, остър ум и неподражаем хумор. За да пресъздаде образа на Поаро, Суше старателно изучавал произведенията на Кристи, потапял се в изучаване на белгийската култура и история, посещавал музеи, стремейки се да постигне максимална достоверност в изобразяването на своя герой. Еркюл Поаро се превръща в значима част в живота на самия Дейвид Суше. Уникалната система на актьора за подготовка на ролята Лист хартия Суше разделял на две колонки. В дясната част записвал онези качества и черти на характера, които били характерни за героя и за самия него. Лявата колонка била предназначена за описание на различията между актьора и героя. Тази методика помагала на Суше да разбере по-добре кои черти да развива, и от кои да се откаже при създаването на образа. Благодарение на блестящото изпълнение на ролята на Поаро, Суше неведнъж бил номиниран за престижната британска награда BAFTA (награда на Британската академия за кино- и телевизионни изкуства), а работата му получила признанието на милиони фенове в цял свят. Малко известни факти за Дейвид Суше 1. Суше е добър фотограф. Неговите черно-бели снимки постоянно се появяват в публичното пространство. 2. На 40 години Суше се научил да свири на кларнет. Заедно със съпругата си организират семейни музикални вечери. 3. Духовният живот заема много важно място в живота на Суше, който открито разказва за религиозните си убеждения и постоянно е в състояние на търсене на духовно развитие. 4. През 2020 г. Дейвид Суше получава рицарска титла заради заслугите си в областта на театралното изкуство и в благотворителната дейност. Въпреки известността си, Дейвид Суше е скромен, има отлично чувство за хумор, надсмива се над себе си, включително и над произношението и външния си вид. 5. Като вицепрезидент на „Обществото на феновете на Агата Кристи“, Суше участва в организирането на мероприятия, посветени на творчеството на писателката. 6. През 2025 г. Дейвид Суше участва в новия проект „Гувернантката“, където представя поредното си талантливо превъплъщение. Увлечения и личен живот Личният живот на Дейвид Суше е свързан с театралната актриса Шейла Ферис, с която се венчават през 1976 г. В семейството има две деца – синът Робърт и дъщерята Катрин. В свободните си минути Дейвид Суше чете разнообразна литература, занимава се с градинарство, слуша джазова и класическа музика. Актьорът обича да пътешества. Дейвид Суше е получил много британски и международни награди. Еми за „Максуел“ Тони за спектакъла „Амадей“ Има осем номинации за наградата на Лоурънс Оливие Командор на ордена на Британската империя Рицар-бакалавър.

То може да повлияе на цялата история на нашата цивилизация Това явление е съединяването на Слънцето, Венера и Марс в една линия. Това не е рядко космическо явление, но тук има един нюанс, който е много сериозен. Тези космически тела ще бъдат съединени и със звездата Вега, на магическата ос Сириус-Вега. Това съединяване се очаква на 6-и януари, когато на Земята могат да се случат невероятни събития. Звездата Сириус ще бъде в точна проекция със Земята. Такова явление се случва веднъж на 20 хиляди години. Това явление ще е помощ на Земята, която ще бъде избавена от всички, които са разрушавали нея и себе си, от онези, които не могат да влязат в резонанс, в единен ритъм с нейното сърце, макар че е имало такива възможности през последните 25 години. Тези дни за някои ще бъдат награда, за онези, които са оживявали своя Дух, които не са предали любовта си и чието сърце е отворено. За други това ще бъде крах на техния малък тесен свят и той ще рухне с всичките му илюзии. Колосален поток светлина ще бъде транслиран в това време и няма да го издържат много хора, на такива има. Онези, които са помагали на Земята, са помагали и на себе си. Вселената е помагала на Земята с всичките си възможности и Земята започва да звучи като звезда. Да влезе човек в резонанс с нея, е сложна задача, но напълно изпълнима. Но дали всеки от нас е искал това? Дали са ти възможност да почувстваш Земята като живо същество, сам да се оживиш, да се почувстваш любящ, мощен, знаещ, осъзнаващ, избиращ в себе си всички знания, които ти е дала Земята в последните 25 години. Защото бяха открити всички тайни, всички традиции откриха тайните си, свещените мантри, кодовете на времето, а най-главното – знанията за Времето. Дали вие поискахте да вземете всичко това и да го използвате в живота си, дали искахте да се изкачите на съвършено друго еволюционно ниво? Ако отговорът е „Да“, вие имате всички шансове да излезете от това събитие като най-мощното, силно прекрасно Същество, като свръхчовек. Аз желая на всички да изкараме това време по най-чудесния начин. И нека бъде така! Индрани Книга времени

„… ВСЯКО ЕДНО ПРАВИТЕЛСТВО Е ЗАГОВОР, СЪЗАКЛЯТИЕ ПРОТИВ СВОБОДАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО…“ „САМО ОНЗИ, КОЙТО Е ЖИВЯЛ, СТРАДАЛ И ПЛАКАЛ С НАРОДА СИ – САМО ТОЙ МОЖЕ ДА ГО РАЗБЕРЕ И ДА МУ ПОМОГНЕ.“ Безсмъртни мисли на Христо Ботев, толкова гениални, че са актуални и днес „Днес за днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят.“ „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото отечество.“ „Свестните у нас считат за луди. Глупецът вредом всеки почита.“ „…законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.“ „Аз съм готов за целта да употребя всичките страшни средства. Освен подлостта и лъжата, защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти…“ „Свещената борба за нашата свобода се заключва в силата на нашите собствени мишци.“ „Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе.“ (из писмо до Венета Ботева) „Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“ „…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…“ „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..“ („Хаджи Димитър“) „Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“ („Смешен плач“) „От сичкото това, що казахме дотука, ние не можеме да направиме друго никакво заключение, освен това, че единственото спасение на нашия народ се състои в революцията. Който има уши, той нека чуе. Нашата революционна партия скоро ще покаже де е, какво е и какво иска.“ „Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите.“ „Радостта ми няма граници, като си наумя, че „моята молитва“ се сбъдва.“ „Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, вятър повее, – Балканът пее хайдушка песен!“ Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“ в. „Знаме“ бр. 23, 27 юли 1875 г. „Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние…“ в. „Знаме“ бр. 1, 8 декември 1874 г. „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“ в. „Знаме“ 22, 13 юли 1875 г. „Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.“ „В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“ Из писмо до Т. Пеев, 1876 г. „Днес за днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят.“ „Носим c решето вода и мислиме, че оплодотворяваме с това бащината си нива.“ „Мрaчнa и жaлocтнa e нaшaтa иcтoрия oт пoдпaдaниeтo ни пoд турцитe дoру дo днeшнитe врeмeнa, тeжък и възмутитeлeн e живoтът нa cвoбoдoлюбивия някoгa бългaрcки нaрoд! Cтрaшeн хoмoт, кaкъвтo тeжи и дo днec нa врaтa му, гъбяcaл oт вeкoвe и зaпрeгнaт c ятaгaн вмecтo жeгли; тeжки вeриги, ръждяcaли oт кърви и cълзи, вeриги, в кoи ca зaкoвaни и ръцe и нoзe, и ум и вoля, и в кoи и дo днec пъшкaт бaщи и мaйки, брaтя и cecтри, дядoвe и cинoвe…“ „Нaшият нaрoд имa cвoй ocoбeн живoт, ocoбeн хaрaктeр, ocoбнa физиoнoмия, кoя гo oтличa кaтo нaрoд – дaйтe му дa ce рaзвивa пo нaрoднитe cи нaчaлa, и щe видитe кaквa чacт oт oбщecтвeния живoт щe рaзвиe тoй, дaйтe му или пoнe нe бъркaйтe му дa ce ocвoбoди oт тoвa вaрвaрcкo плeмe, c кoe тoй нямa нищo oбщo, и щe видитe кaк щe тoй дa ce уcтрoи.“ „Чaкaйтe, гocпoдa, чaкaйтe и вoдeтe нaрoдът из пътя нa вaшия глупaв мирeн прoгрec и тoй cкoрo щe дa зaприличa нa oнaя знaмeнитa кaрикaтурa, c кoятo cвeтитe oтци нa втoрaтa фрaнцузкa рeвoлюция ce приcмяхa нa cвoeтo coбcтвeнo дeлo.“ „О tеmpоrа! О, mоrеs! Ceдя и ce чудя зaщo чoвeк ce cърди, кoгa му рeчeш: мaгaрe, cвиня или вoл; и нe ce cърди – дoру ce рaдвa, – кoгa му рeчeш: пилeнцe, гълъбчe, cлaвeйчe, дoру oщe кoтeнцe или тeлeнцe? Дaли cлaвeят принacя пoвeчe пoлзa в oбщecтвoтo нa чoвeцитe, oткoлкoтo блaгoрoднaтa cвиня, тaзи прoизвoдитeлнa cилa в прирoдaтa нa живoтнитe, нa кoятo caмo кaтo пoглeднe чoвeк, нaумявa му нeщo aриcтoкрaтичecкo, нeщo възпитaнo и нa дължинa, и нa ширoчинa? Дaли пилeтo имa пoвeчe мoзък, пoвeчe ум, oткoлкoтo пoчтeнoтo мaгaрe, тoзи филocoф нe caмo мeжду живoтнитe, нo и мeжду чoвeцитe? Или пък гълъбът e пo-нeпoрoчeн и пo-дocтoeн в нeщo oт cкoпeния вoл, туй пoдoбиe нa нaшия търпeлив нaрoд? Нo иди и рeчи тaкaвa думa нa нaшитe, нaпримeр (ний ce c примeри щe гoвoрим), литeрaтoри, пoeти, вecтникaри, чoрбaджии, учитeли и прoчии рaби бoжии, тa виж кaквo щe ти ce cтрупa нa глaвaтa oт cичкитe тeзи тружeници в пoлeтo нa глупocттa.“

Спатифилумът отделя спори, които провокират кашлица и хрема Красивите листа и цветове и зелената атмосфера вкъщи привличат феновете на домашните растения. Но малко от тях знаят, че някои може да предизвикат алергии, интоксикации, проблеми със съня и дори нарушения на сърдечния ритъм. Дифенбахията – тропическа красота с отровен характер Тя е ефектно растение с големи бяло-зелени листа. Често го виждаме в офиси и хотели. Но сокът от дифенбахия съдържа кристали калциев оксалат и фермента дифенбахин, които при контакт предизвикват изгаряния на кожата, сърбеж, оток на слизестите обвивки и временно нарушаване на зрението. Ако сокът й попадне в малка раничка на кожата, токсините й могат да попаднат в кръвта и да предизвикат сериозни усложнения – от възпаления до нарушена работа на бъбреците. Дифенбахията дори без пряк контакт може да влоши качеството на въздуха. През нощта тя активно поглъща кислород и отделя въглероден двуокис. В малки помещения това може да предизвика лека хипоксия, сънливост и главоболие. Алтернативи на дифенбахия са маранта или строманта, които външно приличат на нея, но не отделят токсини и дори очистват въздуха. Олеандърът крие опасност Белите и розовите му цветове изглеждат разкошно, но красотата им е измамна. В листата и стъблата на олеандъра се съдържат гликозидите – олеандрин и корнерин. Дори малко количество сок от тях може да предизвика изгаряне на кожата, а на слънчева светлина да се получи още по-сериозно изгаряне. Отровите в олеандъра могат да проникват дори през неувредена кожа и да предизвикат спазми, болки в корема, гадене и аритмия. Особено чувствителни към него са децата и домашните животни. Дори да се засади на вилата, токсините на олеандъра не изчезват, а се разпространяват от дъжда и вятъра и замърсяват почвата. Алтернативни варианти са миртът и хибискусът. Бръшлянът – букет от алергени Декоративният бръшлян често украсява стени и балкони, но листата му съдържат сапонини и фалкаринол, които могат да предизвикат раздразнение на кожата, мехури и алергични реакции. При чувствителни хора дори лекият контакт с бръшлян може да доведе до бронхоспазъм, а прашецът и частици от сока – до астматични пристъпи. Особено опасни са тъмните му плодове. За деца няколко от тях могат да бъдат смъртоносна доза. Алтернатива може да бъде восъчният бръшлян, който е безопасен, не предизвиква алергия и очиства въздуха от вредни вещества. Спатифилум – „женско щастие“ със странични ефекти Спатифилумът може да бъде източник на неприятности. Сокът му съдържа оксалати и сапонини, които дразнят слизестите обвивки. Микроскопичните спори, отделяни от него, може да предизвикат у някои хора хрема, кихане, кашлица, сълзене. Ако сокът на спатифилум попадне в стомаха, са възможни болки, оток на гълтача и повръщане. Въпреки че външният вид на растението е много привлекателен. Алтернативи на спатифилум са сенполия (теменужка Усамбар) или бегония, безопасни видове с приятен аромат. Азалия – красота с нервотоксин Азалията съдържа андромедотоксин, който поразява нервната система. Той се съдържа във всички части на растението, включително и в сока му. При вдишване на ароматните пари на азалията са възможни световъртеж, спазми и нарушен сърдечен ритъм. Хората, които са склонни към алергии, особено остро реагират на аромата на азалия. Етеричните съединения – пинен, лимонен, камфора, предизвикват гадене и главоболие. Алтернатива на азалия са глоксиния, камелия или бегония, които визуално си приличат, но са напълно безопасни. Фикусът – декоративен дразнител Фикусът е много популярен, но малко хора знаят, че млечният му сок предизвиква контактен дерматит, сърбеж и почервеняване на кожата. При слънчева светлина реакцията се засилва и се превръща във фотодермит. Фикусът често става източник на битова алергия. На листата му се заселват насекоми вредители, а продуктите от жизнената им дейност се смесват с домашния прах и предизвикват кихане и кашлица. Алтернатива на фикуса е драцена маргината, която е устойчива на вредители, безопасна за деца и животни. Ирина Тяпкова

Изненадайте близките си с книга - подарък, който остава завинаги: Идеи за подарък: • За рождени дни • За празници • За дипломиране • За юбилей • За колеги • За семейството.

Съвети за избор на книга според вашите интереси: 1. Определете темата, която ви интересува 2. Прочетете описанието и откъси от книгата 3. Проверете отзивите на други читатели 4. Разгледайте други заглавия от същия автор 5. Използвайте филтрите в каталога Нашият екип винаги е на разположение за препоръки и съвети! Email: contact@rasper-bg.com

Не е нужно да пишем, че бъбреците са едни от най-важните органи в човешкото тяло. Затова е задължително да се грижим за тях. Медицински експерти обясняват, че бъбреците филтрират около 120-150 литра кръв, за да произведат 1-2 литра урина и да отстранят излишната течност от организма. Бъбреците предпазват организма от натрупване на токсини, поддържат нивото на електролитите стабилно, произвеждат хормони, които регулират кръвното налягане, произвеждат кръвни клетки и поддържат костите здрави. Според статистически данни, над 26 милиона американци страдат от бъбречни болести и един от трима възрастни американци са подложени на риск да се разболеят. Сред факторите, които увреждат бъбреците, са диабет 2, високото кръвно налягане, гломерулонефрит, който уврежда бъбреците и предизвиква инфекции. Бъбреците могат да се възстановят само с един продукт, който имаме в нашата кухня. Това е хлебната сода. Ендокринната система изработва хормони и ферменти, за да помогнат в преработването на храната. Панкреасът е орган, който произвежда голяма част от натриевия бикарбонат, за да защити бъбреците по времето на храносмилането. Работата на бъбреците зависи от храната, която човек употребява. Ако тя включва захар, пържени, тлъсти и други нездравословни продукти, се намалява способността на панкреаса и бъбреците да произвеждат достатъчно количество натриев бикарбонат. Ако количеството произведен натриев бикарбонат е недостатъчно, киселините в процеса на храносмилането няма да бъдат ефективно неутрализирани, което ще доведе до увреждане на бъбреците. Натриевият бикарбонат е едно от най-важните средства, които се използват при диализата и други методи на лечение на бъбреците. Този процес се нарича киселинен буферен процес. Той отговаря за отстраняването на излишната течност от организма и токсините от кръвта. Как да използваме хлебна сода при увреждане на бъбреците Първия ден – сложете половин чаена лъжичка сода бикарбонат под езика. Втория ден – разтворете половин чаена лъжичка хлебна сода и половин чаена лъжичка сол в 1,5 литър вода и пийте разтвора всеки ден – в продължение на 2-3 дни. След това намалете дневната доза хлебна сода до една четвърт чаена лъжичка и солта до една трета чаена лъжичка. Докато тече тази терапия се избягват продукти, които предизвикват обезводняване на организма – чай, сладки храни, кафе, газирани напитки, алкохол. Не бива да употребявате излишно количество белтъчини, защото може да се увеличи натоварването на бъбреците и да се предизвикат по-сериозни увреждания. Желателно е да се употребяват продукти, богати на витамин В, тъй като те помагат да се отстранят излишните белтъчини от организма. Употребявайте зеленчуци, зърнени храни и плодове. Станете част от нашата общност! За актуална информация следете нашия сайт и Facebook страница.

Научете от опита на успешни и вдъхновяващи личности: • Политици и държавници • Спортисти и състезатели • Артисти и творци • Учени и изследователи • Духовни лидери • Военни и герои Вдъхновете се от техните житейски пътища! НА 12 ДЕКЕМВРИ 1821 Е РОДЕН ФРЕНСКИЯТ ПИСАТЕЛ ГЮСТАВ ФЛОБЕР В средата на 19 век романите на Гюстав Флобер били смятани за пошли и аморални, но днес този френски писател е определян като знаменит майстор на перото заедно с Ги дьо Мопасан и Оноре дьо Балзак. Популярност на Флобер донесли романите „Мадам Бовари“ и „Възпитание на чувствата“, написани в жанра реализъм с оттенъци на психологизъм и натурализъм. Флобер е роден в Руан – историческата столица на Нормандия. Хирургът Ахил К. Флобер и съпругата му Анна Ж. К. Флерио, дъщеря на лекар, с трепет очаквали раждането му. Преди Гюстав в семейството починали едно момиче и две момчета. Бъдещият романист бил възпитаван заедно с по-големия си брат Ахил, който наследил не само името на баща си, но и професията му – хирург, и сестра си Каролайн, родена три години след Гюстав. Детството им било безрадостно, защото минавало в болницата в Руан, където работел баща им. Флобер се увлякъл по писането още когато учел в Кралския колеж. През 1832 г. юношата постъпил в Лицея „Пиер Корней“, където се запознал с Ернст Шевалие, бъдещия френски политик. След две години приятелите създали списанието „Изкуство и прогрес", в което бил публикуван първият публичен текст на Флобер. През 1840 г. Флобер записал право в Париж. Столицата се сторила на бъдещия писател отвратителна, а правото – скучно, затова същата година тръгнал на пътешествие по Пиренеите и Корсика. Този период от биографията на писателя е отразен в „Мемоари на безумеца“, издадена посмъртно през 1901 г. През 1840 г. баща му починал и му оставил в наследство 500 хиляди франка. Тогава младежът напуснал университета. Наследството му гарантирало сносен живот дори в случай на безработица, затова решил да се посвети изцяло на писането. През септември 1851 г., вдъхновен от приятелите си Луи Буйе и Максим Дюкан, Флобер започнал да пише романа „Мадам Бовари“. През май 1856 г. книгата била завършена и била издадена в края на годината в списание „Парижки преглед“. През 1857 г. директорът на „Парижки преглед“ и Гюстав Флобер били обвинени в „неуважение към обществения морал и религията“. Писателят дори бил съден за „вулгарното и шокиращо изобразяване на персонажите“, но избегнал наказанието. Свалянето на обвиненията срещу Флобер не само задействало издаването на „Мадам Бовари“ като отделна книга, но и му осигурило слава. В центъра на сюжета е Ема Бовари, която е нещастна в брака. Тя безсрамно изневерява на съпруга си, който силно я обича. За подаръци на млади любовници мадам Бовари харчи от семейното състояние, пропилява скъпоценности и имоти. Обществен позор и усещане за собствената нищожност, това очаква Ема Бовари; нейния верен съпруг, който общува с любовниците на жена си, е лепнато клеймото „нищожество“. Първият филм по романа „Мадам Бовари“ е сниман през 1933 г. от френски екип; следват германска, аржентинска, американска, италианска, руска и британска екранизация на романа. Следващото произведение на Флобер е историческият роман „Саламбо“, който разказва за Либийската война в Картаген през 3 век пр. н. е. Писателят се отнесъл отговорно към историята, проучил около 100 тома архиви за Картаген за събитията в тези времена, посетил Тунис. След пет години упорит труд, през 1862 г. романът се появил на бял свят. Френското общество охотно го възприело, уморено от реалистичните произведения. Вероятно най-трудно било на Флобер да напише романа „Възпитание на чувствата“. Към тази автобиографична история той пристъпил през 1843 г., когато се срещнал с Елиза Шлезингер, в която безумно се влюбил. Дебютната версия на романа била завършена през 1845 г., а е издадена след смъртта на писателя – през 1910 г. В доработената версия на „Възпитание на чувствата“ през 1869 г. главният герой Фредерик Моро безпаметно се влюбва в Мария Арну, омъжена дама балзаковски тип. Заради любовта си той не може да завърже отношения с други жени, води празен живот и стремително стига до дъното. Моро и Арну се срещат след 27 години, разбират, че в цялото това време са се обичали и макар че не са могли да се насладят на чувствата си, са били щастливи. Отзивите за „Възпитание на чувствата“ са негативни, както от страна на критици, така и от колеги по перо на Флобер. Емил Зола нарекъл произведението „най-личната книга“ на Флобер. Съмърсет Моъм твърдял, че „Фредерик Моро е част от портрета на самия Флобер, така писателят вижда себе си“. В това време здравето на Флобер се влошило; зачестили епилептичните кризи; въпреки това, през 1874 г. той публикувал окончателната версия на стихотворенията в проза „Изкушението на Свети Антоний“. Те били написани, след като видял едноименната картина на Питър Брейгел-младши. Героят на стихотворенията Антоний, подобно на Фауст на Гьоте, е принуден да премине през демонични изкушения, преди да срещне щастливия живот. През март същата година излязъл сборникът „Три повести“, които включват „Обикновена душа“, „Легенда за Свети Юлиан Милостиви“ и „Иродиада“. Тези произведения Флобер смятал за почивка между създаването на финалния му труд – романа „Бувар и Пекюше“. Тази сатирична книга, която Флобер започнал да пише през 1872 г., не била завършена; отслабеното му здраве дало срив. Романът е издаден, без да е дописан, през 1881 г. През 1846 г. започнал многогодишният роман на Флобер с френската поетеса Луиза Коле. Писмата между влюбените, стигнали до наши дни, са издадени в книгата „Вербена и мускус“. Флобер имал любовници в Брюксел, Париж, Мюнхен, не отказвал ласки на жени и мъже с леко поведение. Флобер не се сдобил с жена и деца. В последните години го тормозела епилепсията. Забравен от приятелите си и в бедност, той починал на 8 май 1880 г. в село Кроасет. Причината за смъртта му – кръвоизлив в мозъка по време на епилептичен пристъп. На погребението на Флобер присъствали Зола, Мопасан, Едмонд Гонкур, Алфонс Доде. Творчеството на Флобер повлияло на творбите на Кафка и Жан Пол Сартър. Френските литератори днес нареждат Флобер до имената на Артюр Рембо и Шарл Бодлер. Цитати от Флобер Да бъдеш глупак, егоист и да имаш добро здраве – това са трите условия, за да бъдеш щастлив. Но ако първото липсва, останалите са безполезни. За нея лъжата се превърна в потребност, мания и наслада, и ако тя е разказвала, че вчера се е разхождала по дясната част на улицата, трябва да се предположи, че тя е вървяла по лявата. Не бива да се докосвате до идолите: златният прах ще остане по пръстите ви. Блондинките са по-страстни от брюнетките. Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва. Всичко се износва, дори мъката. Всичко, което е прекрасно, е нравствено. Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи. Да се разкайваш е добро, но да не правиш лошо, е още по-добро.

Открийте красотата на българската и световната поезия: • Класическа българска поезия • Съвременни поети • Любовна лирика • Философска поезия • Преводна поезия • Детска поезия Всеки стих е малка вселена от чувства и мисли! ВАЛЕРИ СТАНКОВ СПОМЕН ЗА БАЩИНИЯ ДОМ ... понякога се връщам у дома като случаен гост от друга ера – прозорците са с друга дограма и хлебецът го няма във панера, край печката баща ми не седи, не трие мама своя бял прозорец, и в гредореда древните греди ми скърцат със необяснима горест, и паякът, с когото век живях, над моя вехт креват е плел хамаче, и миналото мое тъне в прах, от който мен направо ми се плаче, ни минало, ни бъдеще чета, бездънни са отвъдните ми бездни – в забрава, в нечовешка пустота навярно ние всички тихо чезнем. Сълзицата си трия мълчешком – мъжете плачем рядко. Все накрая. А споменът за бащиния дом ще си го нося и Отвъд! – във Рая. 3 януарий 2023 г. гр. Варна, 20, 15 ч.

Потопете се в света на художествената литература: Жанрове: • Исторически романи • Любовни истории • Приключенски романи • Психологическа проза • Съвременна българска проза • Класическа литература Всеки роман е отделен свят, изпълнен с емоции и преживявания! 163 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ ЦЕННИ ЦИТАТИ ОТ КНИГИ НА "БАЩАТА" НА БАЙ ГАНЬО Роден на 13 януари 1863 г. Убит само на 34 години, през 1897 г. при неуспешен атентат срещу Михаил Такев, член на Демократическата партия, край село Радилово. Алеко Константинов е роден в Свищов в семейството на търговеца Иваница Хаджиконстантинов; по майчина линия произхожда от видинския род Шишманови. Алеко учи в родния си град, в Априловската гимназия в Габрово, средно образование в град Николаев, Русия и право в Новорусийския университет в Одеса. Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Алеко Константинов е член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружеството „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. А. Константинов поставя началото на организирания туризъм в България. Създава Първото туристическо дружество. Сред най-известните произведения на Алеко Константинов са пътеписът „До Чикаго и назад“, „Бай Ганьо“, „Разни хора, разни идеали“, „Пази боже сляпо да прогледа“ и др. „- Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух, че свирна машината, излизам – не можех да ти се обадя, – гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах подир него, па бяг, па тичане – остави се! Хеле по едно време, гледам, поспря се, и аз – хоп ! – та вътре. Един ми поизвика нещо сепнато – хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Кой да знае, че ще се връщаме пак назад. Унгарска работа!“. (от „Бай Ганьо пътува“) „- Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… – И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – сред басейна. Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата… – Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.“ (от „Бай Ганьо в Банята“) „Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща? – Купуваме ги – отговаря едва сдържано един от нас. – Тъй ли? Браво! – одобрява той с пълни от сочната круша уста. – Аз обичам круши.“ (от „Бай Ганьо на изложението в Прага“) „… Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“ (от „Бай Ганьо у Иречека“) „Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене…“ (от „Разни хора, разни идеали“) „Аз почнах да изказвам своето възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; но бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че „овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас“. Тази е най-благодарната тема за американците, както за устното, така и за печатното слово. „Вéлика корупциjа“ – повтаряше бай Неделкович, като ни сочеше на раните, които раздира в обществения организъм на Съединените щати жаждата за злато.“ (от „До Чикаго и назад“) „- Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси в Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино, ракия. Повече ракия да им дава, чу ли? Па да им кажеш да не надписват много, че ги земват дяволите. По-онази година за нищо и никакво 2000 лева ни оскубаха, маскарите! Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш! Замини и покрай касапите, кажи им, колкото имат мардалък, дроб, черва, кокали, нека ги съберат в един-два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите по един казан чорба. Довечера управителят и околийският ще се завърнат от селата, аз ще ги зема с мене да пообиколим другите кръчми и кафенетата.“ (от „Бай Ганьо“)

Исторически изследвания и документални книги: • Българска история от древността до наши дни • Световна история и цивилизации • Исторически личности • Документални разкази • Археологически открития • Културно-историческо наследство Научете уроците на миналото за по-добро бъдеще! Атанас Буров е български държавник с ниво на европейски политик. Участвал в битката при Чаталджа и спасил се по чудо. Русофил. Животът и делото на Атанас Буров са неразривно свързани със съдбата и историята на България. Днешните политици има от какво да научат от живота и делото на този голям държавник, финансист, политик, демократ, хуманист и патриот, вложил огромна работа за защита на българския национален интерес. Буров е финансист, дипломат и политик от Народната партия; по-късно става член на умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на промишлеността и труда през 1913, 1919-1920 г., и министър на външните работи и изповеданията през 1936-1931 г. Неслучайно Атанас Буров е смятан за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на ХХ век и един от най-образованите и мъдри държавници, работил за българския национален интерес. Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 12 февруари (31 януари стар стил) през 1875 г. Баща му – Димитър Буров е банкер, който през 1895 основава в Русе – „Българската търговска банка“; банката и свързаните с нея предприятия са в основата на една от най-влиятелните политически сили в страната – Народната партия. Майка му по баща е сестра на възрожденеца Иларион Макариополски, чийто род води корените си от Грузия. Негов роднина е писателят общественик Стоян Михайловски. Атанас Буров завършва Априловската гимназия в Габрово; оттам е изключен заради организираната от социалисти стачка. Буров взема изпитите си от матурата като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да учи в престижни висши училища в чужбина. Той завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж. След като се връща в България, Атанас Буров ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на много предприятия – минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, Българската търговска банка, Застрахователното дружество „България“, Акционерното дружество „Бяло море“ и др. В Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) получава титлата „професор“; заради заслугите си за развитието на университета става негов „почетен деец“. Още от младини Атанас Буров се включва в дейността на Народната партия; от 1899 г. много пъти е избиран за народен представител, а от 1911 до 1912 г. е подпредседател на Народното събрание. Политическите си възгледи Буров излага във вестник „Мир“. Речите му в парламента са пример за ерудиция и проникновеност, далновидност и аргументираност. След обявяването на Балканската война през 1912 г. Буров ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, който се записва за доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда войниците си в атака „на нож“ и едва не го улучва турски куршум, който засяда в металната запалка в горния му джоб. Впоследствие Буров е награден с Орден за храброст. През 1913 г. А. Буров е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. През 1919-1920 г. заема същия пост в кабинета на Александър Стамболийски. През ноември 1920 г. А. Буров е в опозиция и е избран за секретар на Обединената Народнопрогресивна партия, в която се вливат Народната и Народнопрогресивната партия. Буров работи всеотдайно за обединяване на десните сили, които са встрани от БКП и БЗНС. Привлича видни личности от други политически групи в Народния сговор. Целта му е да свали земеделското правителство с избори. През 1923 г. се оформят две крила – едното настоява за парламентарна демокрация; то е начело с А. Ляпчев и А. Буров; другото е за използване на заговорнически насилствени методи, начело с А. Цанков и генерал Иван Вълков. След преврата на 9 юни 1923 г. Буров се включва в Демократическия сговор и наред с Андрей Ляпчев оглавява неговото умерено крило. В трите правителства на Ляпчев той е министър на външните работи и изповеданията в периода 1926-1931 г. В правителството на Ляпчев, в сложната вътрешна и външна политическа обстановка, Буров влага много сили и постига редица успехи: отпускането на „Стабилизационния“ заем за укрепване на националната валута, развитие на транспорта и съобщенията, но най-трудни са преговорите за предоговарянето на клаузите на Ньойския мирен договор от 1919 г. Буров и финансовият министър В. Моллов успяват да договорят намаляване на главницата на репарациите, възлизащи на 680 милиона златни франка. Буров предвижда избухването на Втората световна война. По времето на Втората световна война той е против съюза на България с Германия; на 2 септември 1944 г. става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев. След Девети септември 1944 г. Буров е осъден от Народния съд. През 1945 г. е освободен и се присъединява към опозицията срещу правителството на Отечествения фронт. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. Интернират го в Дряново. През 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер в Дулово. През 1950 г. е арестуван и през 1952 г. е осъден на 20 години затвор, признат за виновен по три обвинения: че е работил за „събарянето и отслабването“ на правителството, че през 1946 г. е обещавал създаването на чужда военна база във Варна и че е подбуждал „други държави и обществени групи в чужбина“ към враждебни действия срещу България. Буров излежава присъдата в Шуменския и Пазарджишкия затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 г. Атанас Буров умира на 15 май 1954 в затвора в Пазарджик. През 1912 г. Буров се жени Смарайда Салабашева, дъщеря на Стефан Салабашев и внучка на търновския фабрикант Стефан Карагьозов. През 1915 г. се ражда синът му Стефан, през 1917 г. – дъщеря му Недялка. Децата на Буров през 60-те години напускат страната с помощта на френския премиер Жан-Жак Делмаз, съратник на генерал Де Гол и един от ръководителите на френската съпротива срещу нацистите във Франция. Делмаз е преследван от гестапо и намира укритие във вилата на Буров във Варна. Стефан Буров има дъщеря - Елена Бурова, което живее в Сан Франциско. Недялка има дъщеря – Магдалена Каблешкова, омъжена за потомък на рода на Тодор Каблешков. Живее в Шотландия. 16 знаменити цитата на Атанас Буров Назаем от списание „Мениджър“ "Усмихвай се, бъди любезен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай вид, че си богат, силен и нямаш неспокоен сън. Това е много важно. У нас, в България, само поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. Бъди и предпазлив, когато те ласкаят, и засмян, когато те ругаят”, Буров не си прави никакви илюзии – нито по отношение на народа си, нито по отношение на властта. Макар да обича България, е наясно с всичките пороци на българите. Негови са думите, че нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество – да не си плаща и да се опитва винаги да мине метър. Следват още силни прозрения на Буров. „Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица.” *** „Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал.” *** „Всяко удоволствие се заплаща. И колкото по-честно плащаш, повече ще те търсят за партньор. Така е и в търговията.” *** „Защото мъж без жена пет пари не струва. Мъжът е жалък като вдовец и самотник. Жената го крепи и го поддържа. Без жена светът би пропаднал. Ето защо, аз съм щастлив, че е жива и здрава жена ми.” *** „Пазарът е равенство за всички. Там няма права, няма привилегии. Там има един закон, законът на високото качество.” *** „Аз не се боя от голтаци. Дадеш му шепа злато и го купуваш. Той се продава, но богатият не се купува, не се продава. Той сам те купува. И те продава.” *** „Търговията е преди всичко психология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които „я карат през пръсти". Затова тя се предава по наследство.” *** „Не знаеш ли като мене арабски, турски, не четеш ли поверителните доклади ти не знаеш нищо.” *** „В историята влизат само тези, които не са на заплата.” *** „Който залага на утре, свършено е с него. Важното е да пипнеш властта сега и да я доиш за себе си, но и за народа си. Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре.” *** „Няма богат човек хайлазин, няма богат човек готованец.” *** „Пари не се дават никъде. Пари се изкарват. Пари се печелят. Пари се задигат. Пари се получават чрез зестра, но пари не се дикисват никъде. Как аз ще давам пари без нищо? Кой дава пари без нищо? За да дам, първо трябва да ми дадат.” *** „В парата, в бизнеса се влиза с три неща - с взлом, с ум или с женитба.” *** „При мене - в банката или в министерството - всеки работи за двама и за трима, не само за един. Ако човек на мене не ми работи двойно и тройно, аз го изгонвам. Ако е като писателя Йордан Йовков да носи две дини под мишница - сбогом, приятелю драг. Аз подготвям, аз обучавам хората около мене да работят двойно и тройно, защото плащам двойно и тройно. На мене писателят Йордан Йовков ми е мил като писател, но ми е враг като работник, като чиновник.” ПАТРИОТИ КАТО БУРОВ НЯМА В ДНЕШНОТО ВРЕМЕ. ТОЙ СМЯТАЛ, ЧЕ БОГАТИТЕ ХОРА С БОГАТСТВОТО СИ СЛУЖАТ ЗА ПРОЦЪФТЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ Буров се смята за капиталистическа икона на своето време. Останал е в историята като „банкера Буров”, а всъщност е бил повече политик, идеолог и философ, отколкото предприемач. Наследява богатството от баща си Димитър, семейните фирми са били по-скоро управлявани и доведени до просперитет от брат му Иван, докато Атанас е бил депутат и министър в четири правителства. Въпреки това той остава в съзнанието на нацията и достига почти култов статус. Едно от нещата, което най-много се набива на очи от живота на Буров е, че е бил изключителен патриот. Това е характерно за всички български капиталисти от онова време. Те са вярвали, че парите не са просто самоцел и средство за постигане на власт над други хора, а че със собственото си богатство се грижат за процъфтяването на родината си. Затова и са дарявали огромни количества от състоянията си за благотворителност, рядко са били засегнати от пороците на днешните новобогаташи. Атанас Буров споделя тази патриотично-консервативна философия, която толкова много липсва на съвременното ни общество. Тя е и причината да се включи толкова активно в политиката – за да служи на родината си. Списание „Мениджър“

Открийте философията и техниките на бойните изкуства. Усъвършенствайте себе си физически и духовно! Във всички времена на развитието си хората са се стремили да създадат методи за лична и обществена защита. Папирусите на древните египтяни и глинените таблички на шумерите, скалните надписи и рисунките на античните амфори, скулптурите, пергаментите и книгите са пренесли до наши дни облика на бойци и борци, гимнастици и атлети, фехтовачи и методи за ръкопашен бой и лична защита. Конституцията защитава личните и имуществените права на гражданите и едновременно им дава право да защитят живота си, здравето и имуществото, а също здравето, живота и имуществото на хората от всякакви посегателства. Защитата трябва да се извършва умело, човек трябва да се научи да се защитава. Кое е важно в боя? Равновесието Това е умението бързо да се заема и дълго да се запазва бойната стойка. Но това далеч не е всичко. Необходимо е да се подчинявате на физическите закони, един от които гласи “Всяко действие предизвиква съответно противодействие”, т.е. при всеки удар, който се опитвате да нанесете на противника, силата на отдаването е равна на мощта на вашия удар, и тя ви тласка в противоположна посока. Грубо казано, ударът бие в две страни – и вашия противник, и вас самия. Какво може да се направи срещу тази безмилостна физика. Оказва се, че има какво да се прави. Докато сте в бойна стойка, вие сте стабилни като египетските пирамиди. Но противникът настъпва, а вие се отбранявате или обратното – вие настъпвате и нанасяте удари…Т.е. тук става дума за равновесие. Сила и бързина Главното в боя е умението да се нанасят удари, за да се постигне максимален ефект.На резултата от удара влияе преди всичко силата, с която той се нанася. Физиката твърди, че силата на удара е право пропорционална на масата на удрящия предмет и неговото ускорение, т.е. зависи от бързината, с която предметът преодолява пътя към целта. Но самата мускулна сила, която може да се увеличи с упражнения на тренажорите или с гири, още не е достатъчна за добър и мощен удар. Има още една важна способност, за да се развива максимална скорост на атакуващото движение в минимално възможно време. За това умение се изискват еластични, добре тренирани мускули, способни рязко и силно да се напрягат. Освен това мускулната сила е необходима не само за атаки, но и за да не причините травма на самия себе си с резките движения. Скорост на реакцията Обикновено при схватка противникът не ви дава излишно време, за да се подготвите за защита. Бойната стойка и придвижването отчасти ви позволяват да печелите време, но при воденето на боя на близка дистанция и при серийни удари е важно навреме да се реагира на действията на противника. Човекът има природна реакция срещу опасност. Съдържание 1. Преди тренировките 2. Преди боя 3. Защита от удари с пръчка и стол 4. Методи за защита срещу нож - Методи за защита от удар с нож отгоре - Методи за защита, когато ударът е отдолу 5. Ръкопашен бой с автомат – правила и базова стойка 6. Защита при заплаха с пистолет 7. Бой с един или няколко противници 8. Бой на различни дистанции – далечни, средни, къси, защита срещу изваден нож, освобождаване от захвати и задържане, бой от положение лег на земята, бой против изправен противник 9. Нестандартни методи на тренировка 10. Методи на защита и нападение 11. Удари с краката - Удар с крак странично - Удар с крак назад - Удар със стъпало в слабините на противника - Засичане с крак 12. Удари с ръцете - Удари с разтворени длани - Блокиране и преместване - Базови блокировки в ръкопашния бой 13. Хвърляния – най-ефективните хвърляния в арсенала на ръкопашния бой, хвърляне през бедрото напред, хвърляне през рамо 14. Болкови методи, техника на лостовете - Основни болкови методи - Хватка на лакътната става - Болкови методи на стъпалата и краката 15. Освобождаване от хватки – варианти, хватки на тялото, как да се защитим от удушаващи хватки на гърлото 16. Упражнения – за развиване на силовите качества, за долните крайници, за мускулите на гърба и кръста, упражнения за увеличаване силата на удара, за развиване на издръжливост, за развиване на бързина 17. Биодинамика на удара 18. Най-уязвимите точки – в главата, шията, краката, тялото 19. Тактика на боя 20. Десет тактически правила 21. Атака на улицата 22. Видове блокове – горен, мощен, блокировка с коляно, блок с долната част на лявата ръка, блок за отразяване на удар с крак, блок за отразяване на удари с ръка 23. Стойки 24. Загрявка 25. Удар и контраудар 26. Кодекс на честта

Издателство "Распер" предлага книги за военната история на България: • Освободителна война 1877-1878 • Балкански войни 1912-1913 • Първа световна война • Втора световна война • Биографии на военни деятели • Военна техника и въоръжение • Спомени на ветерани Опознайте героите, които са защитавали България! На 5 септември 1885 г. неколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив, където през нощта срещу 6 септември заедно с частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България и е обявена обща мобилизация. На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България. Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия. Едно от най-великите събития в нашата история. То разтърсва Берлинския договор и установения с него несправедлив ред в Европейския югоизток. След Съединението България има 96 345 кв. км територия и население 3 070 988 души. „Вече никой не може да упреква българите, че нямали държавна идея, народно самосъзнание и че тяхната свобода била само харизано нещо, което не знаели нито да ценят, нито да пазят“, пише Константин Иречек в дните след Съединението. 10 любопитни факта за Съединението на България 1. Първоначално за дата на Съединението е определен 15 септември На 29 август капитан Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. 2. Съединението тръгва от село Голямо Конаре На 4 септември бунтовници, под ръководството на Продан Тишков – Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре (днес Съединение). 3. Чардафон Велики Продан Тишков (Чардафон Велики) е участник в национално-освободителното движение, взел участие в Руско-турската война 1877 – 1878 като опълченец. След Освобождението бил сержант-майор (фелдфебел) от Източнорумелийската милиция в с. Голямо Конаре. Прякорът му бил Чарда, което означава стадо селски говеда. След 1884 г., като подигравка с директора на милицията и жандармерията ген. фон Дригалски към прякора на Продан Тишков прибавили частицата „фон” (белег на аристократичен произход) и започнали да го наричат Чардафон. 4. Петко Каравелов бил в неведение за подготвяния акт Княз Александър І не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън ставащите събития, че научава голямата новина пост фактум по-късно дори и от най-обикновените граждани. Новината достига до него, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. 5. Недялка Шилева и знамето на Съединението До всеки успял мъж стои по една силна жена. Доказателство за правилото намираме и в българската история, при това в събитията от 6 септември 1885 г. Той е Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики. Жената до него, или по-правилно казано „момичето до него”, е 18-годишната учителка Недялка Шилева, която носила байряка на българското Съединение рамо до рамо с 326 мъже. 6. И аз съм българин! В ранната утрин на 06 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!” 7. Освободителят и Съединението Най-категорично против Съединението на Княжество България и Източна Румелия се обявява Русия, която дори отзовава офицерите си от България и лишава княз Александър I Батенберг от званието генерал. Със сигурност влияние върху негативното мнение на империята оказват и сръбските управници, които по това време са в много добри отношения с Русия. 8. 10 млн. кредит за обявената мобилизация Ако в подготвителния период и в самия революционен акт министър-председателят Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение. На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, на която той предявява искане да се отпуснат 10 млн. кредит за обявената мобилизация. 9. Големоконарският пехотен полк За да бъдат ознаменувани заслугите на Голямо Конаре като автор на Съединението, Министерството на войната учредило нова войскова част, която нарекли Големоконарски пехотен полк. Той е взел участие в Сръбско-Българската война, обявена на 2 ноември 1885 година. В него са участвали всички големоконарци като доброволци и редовно мобилизирани войници и всички живущи в околните села. 10. Княз или генерал-губернатор? С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. Иван Владиславов, 10-те най

Потопете се в света на древните знания и съвременната езотерика: Включва теми като: • Източна философия и медитация • Чакри и енергийни центрове • Кармични връзки и прераждане • Астрология и нумерология • Таро и гадателство • Лечителство и биоенергетика • Духовно просветление Открийте пътя към себепознанието! 1. Безумният се утешава с миналото, слабоумният – с бъдещето, умният – с настоящето. 2. Безпричинният скандал е признак на глупост. 3. Благородният говори само за достойнствата на ближния, дори той да не ги притежава. Лошият човек говори само за неговите недостатъци. Дори и двамата да лъжат, първият отива в рая, а вторият – в ада. 4. Бъди внимателен с госта, дори да е твой враг. 5. Дори на дървосекача с брадвата дървото не отказва сянка. 6. Времето никого не обича и никого не ненавижда; времето към всички е равнодушно – то отнася всички. 7. Всичките наши дела, мисли и думи следват нас. Творете добро! 8. Там, където уважават недостойните и презират достойните, там намират убежище три неща: гладът, смъртта и страхът. 9. Който е равнодушен към похвала и порицание, който не отговаря на удара с удар, който не желае зло на онзи, който го е обидил, на него завиждат боговете. 10. Стреми се да общуваш с умния и честния, с умния и лъжливия бъди нащрек, честния и глупавия съжалявай, лъжливия и глупавия избягвай. 11. Лекарството срещу нещастието е да не мислиш за него. Когато мислиш за нещастието, то не отминава, а нараства. 12. По-добре е да враждуващ с умен, отколкото да дружиш с глупак. 13. Най-добри са парите, добити със собствения труд, по-лоши са парите, добити по наследство, още по-лоши са добитите от жени. 14. По-добре един миг, изживян по закона, отколкото милиони години живот в беззаконие. 15. Мекотата побеждава меките, мекотата побеждава суровите. Няма нищо непостижимо за мекотата. Мекотата е най-силна. 16. По времето на изгрев слънцето е червено; то е червено и при залез. И в щастието, и в нещастието великите не се променят. 17. Надеждата е източник на голяма тревога; освобождаването от надеждата е източник на голям покой. 18. Не се захващай за никакви дела – това е първият признак на мъдростта; щом се заловиш за някое дело, завърши го – това е вторият признак на мъдростта. 19. Не е имало, няма и няма да има човек, който да заслужава само осъждане или само похвала. 20. С никого не бъди груб; грубостта ще се върне при тебе. 21. Сърдитата реч причинява болка и при тебе ще дойде възмездието. 22. Не бъди нито много груб, нито много упорит, нито много мек, нито прекалено склонен към доказателства, нито много гневлив. 23. Излишъкът от нещо винаги е опасен. 24. Прекомерната грубост дразни хората, прекомерната упоритост отблъсква, прекомерната мекота предизвиква презрение, излишните доказателства обиждат, сляпата вяра прави човека смешен, неверието води до порок. 25. Не е голяма мъдрост да измамиш доверчивия.

Нашата колекция от книги за здравословен начин на живот включва заглавия от водещи български и световни специалисти. Теми: • Правилно хранене и диети • Витамини и хранителни добавки • Детоксикация и прочистване • Лечение с билки • Профилактика на заболявания • Енергийно възстановяване Открийте тайните на здравето и дълголетието! ПАРАДОКС: ОТВАРИТЕ, НАСТОЙКИТЕ И ТИНКТУРИТЕ С ЛУКОВИ ЛЮСПИ ПО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОЛЕЗНИ ВЕЩЕСТВА ПРЕВЪЗХОЖДАТ САМИЯ ЛУК Когато готвим, най-често изхвърляме луковите люспи, а Те са ценен природен ресурс с много лечебни свойства. Какъв е химическият състав на луковите люспи Те съдържат: Витамини от групата В Каротин Рутин (витамин Р) Витамините С и Е Никотинова киселина – витамин В3 Мощния антиоксидант кверцетин Флавоноиди Целулоза Съединения на сярата и фруктани (естествени въглехидрати, които се съдържат в плодове, зеленчуци, бобови храни) Калций, магнезий, фосфор и йод, желязо и цинк Органични киселини Дори медици отбелязват, че луковите люспи имат много лечебни свойства заради съдържащите се в тях антиоксиданти, витамини и минерали. Препарати с лукови люспи засилват имунната система, подобряват състоянието на кожата, намаляват нивото на „лошия“ холестерин, имат противовъзпалителни и антимикробни свойства, с което са подходящи в лечението на простудни болести. Но употребата на луковите люспи може да има противопоказания. Препарати с тях не се препоръчват за хора, които имат алергия към лук и боледуват от язва и гастрит. Кои са полезните свойства на луковите люспи Оказват слабителен ефект Имат жлъчегонно действие; полезни са за черния дроб Те са природен спазмолитик – с тяхна помощ може да се овладеят болки при стомашно-чревни проблеми Помагат за откашляне при простуда и грип Използват се при бронхити и остри респираторни вирусни инфекции Действат противовъзпалително Имат тонизиращ ефект и попълват запасите от енергия, подобряват настроението Извеждат отложените в ставите соли Благодарение на съдържащите се в тях антиоксиданти, луковите люспи помагат в борбата с онкология, предпазват от разпространение на злокачествени клетки в организма Луковите люспи помагат при диабет Флавоноидите в луковите люспи неутрализират свободните радикали Кверцетинът намалява възпалителните процеси в организма, което е полезно при артрит, астма и алергии Витамин С и минералите в състава на луковите люспи повишават защитните сили на организма и помагат му в борбата с инфекциите Нормализират кръвното налягане; укрепват стените на кръвоносните съдове Луковите люспи имат меко жлъчегонно и пикочогонно действие, очистват червата, подобряват храносмилането Имат антибактериални и противогъбични свойства Народната медицина използва лукови люспи за приготвяне на отвари и настойки, които помагат при простуди, кашлица и болести на дихателните пътища. При кои болести помагат луковите люспи Диабет Болести на бъбреците – нефрит и пиелонефрит Болести на устната кухина, включително гингивит, стоматит, пародонтоза Хемороиди и варикозно разшрение на вените Атеросклероза, тъй като люспите са полезни за съдовете Възпалителни гинекологични заболявания – цистит и простатит Гъбични инфекции, екземи, дерматити Рецепти от народната медицина с лукови люспи Настойка Две супени лъжици измити люспи се заливат с 400 мл вряла вода. На съда се слага капак и се оставя за два часа до пълно изстиване на настойката. Прецежда се и се употребява по две супени лъжици на ден при стомашни и простудни болести. Тинктура от лукови люспи при болести на сърцето и съдовете Една супена лъжица счукани лукови люспи се насипва в стъклен буркан и се залива с 500 мл водка или спирт. Сместа престоява на тъмно сухо място една седмица. Прецежда се и се прелива в друг съд. При артроза се приемат 20 капки от тинктурата, разтворени в една супена лъжица растително масло, три пъти на ден. Тя може да се използва и външно в борбата с гъбични заболявания и възпаления на кожата. Как да приготвим отвара от лукови люспи Три чаени лъжички лукови люспи се измиват, заливат се с 200 мл вода и се варят 20 минути. В затворен съд отварата престоява осем часа и се прецежда. Тя се приема вътрешно в разреден вид. Помага при кашлица; използва се и за гаргара. Чай с лукови люспи Чаят помага при простуди, високо кръвно налягане и сърдечни заболявания. Две чаени лъжички лукови люспи се заливат с гореща вода в термос. Сместа престоява 15 минути. Чаят е особено полезен при нервни разстройства и намален имунитет. Помага за подобряване състоянието на съдовите стени и за справяне със симптомите на атеросклероза. За профилактика на простудни заболявания и за засилване на имунитета в продължение на една седмица се приема настойка от лукови люспи, по два пъти на ден, или тинктура – не повече от 20 капки на ден. При бронхит Луковата вода помага при суха кашлица и подпомага извеждането на слузта от бронхите. Половин лъжица лукови люспи се смесва със същото количество мащерка. Сместа се залива с вряла вода в термос и престоява три часа. След това настойката се употребява на гладно по два пъти на ден. При цистит 20 грама лукови люспи се заливат със 150 мл вода и се варят 30 минути. След това отварата се оставя да изстине и се прецежда. Употребява се по 60 мл, разредени с вода, по четири пъти на ден. При хипертония Една шепа лукови люспи се заливат с вода и се варят на водна баня седем минути. След това напитката се прелива в термос и се оставя да престои два часа. Всеки ден от отварата се приемат по 150 мл, след хранене.

Предлагаме специални условия за образователни институции: За училища: • Отстъпка 15% при поръчка над 200 лв • Отстъпка 20% при поръчка над 500 лв • Безплатна доставка За библиотеки: • Отстъпка 20% при поръчка над 300 лв • Отстъпка 25% при поръчка над 1000 лв. • Специални условия за абонамент За повече информация свържете се с нас на: office@rasper-bg.com.

Поръчването от нашия онлайн магазин е лесно и удобно: 1. Разгледайте каталога и изберете книгите, които ви харесват 2. Добавете ги в количката 3. Попълнете данните за доставка 4. Изберете начин на плащане 5. Потвърдете поръчката Приемаме плащания: • С карта онлайн • Наложен платеж • Банков превод За въпроси можете да ни пишете на contact@rasper-bg.com

Издателство "Распер" е утвърдена марка в българския книжен пазар с над 30 години опит. Специализирани сме в: • Здравословен начин на живот и правилно хранене • Езотерика и духовно развитие • Военна история на България • Бойни изкуства • Българска и световна история • Художествена литература • Поезия и автобиографии • Специални части, антитерор, охрана Работим с водещи български и чуждестранни автори.

Всеки месец добавяме нови интересни заглавия в нашия каталог. От класическа литература до съвременни бестселъри - винаги ще намерите нещо интересно за четене. Последни попълнения: • Исторически романи • Книги за здравословен начин на живот • Военна история на България • Езотерична литература • Автобиографии на известни личности Проверявайте редовно за новостите!

Радваме се да обявим, че предлагаме безплатна доставка за всички поръчки над 60 лв. (30,74 евро) до офис на Еконт Експрес и Спиди или личен адрес в цяла България! Условия: • Минимална стойност на поръчката: 60 лв. (30,74 евро) . • Валидно за доставка до адрес в България • Срок на доставка: 1-3 работни дни Възползвайте се от това предложение и обогатете библиотеката си с качествена литература от Издателство Распер!