Назад към начало
Биографии

Автобиографии - истински истории на забележителни хора

Научете от опита на успешни и вдъхновяващи личности: • Политици и държавници • Спортисти и състезатели • Артисти и творци • Учени и изследователи • Духовни лидери • Военни и герои Вдъхновете се от техните житейски пътища! НА 12 ДЕКЕМВРИ 1821 Е РОДЕН ФРЕНСКИЯТ ПИСАТЕЛ ГЮСТАВ ФЛОБЕР В средата на 19 век романите на Гюстав Флобер били смятани за пошли и аморални, но днес този френски писател е определян като знаменит майстор на перото заедно с Ги дьо Мопасан и Оноре дьо Балзак. Популярност на Флобер донесли романите „Мадам Бовари“ и „Възпитание на чувствата“, написани в жанра реализъм с оттенъци на психологизъм и натурализъм. Флобер е роден в Руан – историческата столица на Нормандия. Хирургът Ахил К. Флобер и съпругата му Анна Ж. К. Флерио, дъщеря на лекар, с трепет очаквали раждането му. Преди Гюстав в семейството починали едно момиче и две момчета. Бъдещият романист бил възпитаван заедно с по-големия си брат Ахил, който наследил не само името на баща си, но и професията му – хирург, и сестра си Каролайн, родена три години след Гюстав. Детството им било безрадостно, защото минавало в болницата в Руан, където работел баща им. Флобер се увлякъл по писането още когато учел в Кралския колеж. През 1832 г. юношата постъпил в Лицея „Пиер Корней“, където се запознал с Ернст Шевалие, бъдещия френски политик. След две години приятелите създали списанието „Изкуство и прогрес", в което бил публикуван първият публичен текст на Флобер. През 1840 г. Флобер записал право в Париж. Столицата се сторила на бъдещия писател отвратителна, а правото – скучно, затова същата година тръгнал на пътешествие по Пиренеите и Корсика. Този период от биографията на писателя е отразен в „Мемоари на безумеца“, издадена посмъртно през 1901 г. През 1840 г. баща му починал и му оставил в наследство 500 хиляди франка. Тогава младежът напуснал университета. Наследството му гарантирало сносен живот дори в случай на безработица, затова решил да се посвети изцяло на писането. През септември 1851 г., вдъхновен от приятелите си Луи Буйе и Максим Дюкан, Флобер започнал да пише романа „Мадам Бовари“. През май 1856 г. книгата била завършена и била издадена в края на годината в списание „Парижки преглед“. През 1857 г. директорът на „Парижки преглед“ и Гюстав Флобер били обвинени в „неуважение към обществения морал и религията“. Писателят дори бил съден за „вулгарното и шокиращо изобразяване на персонажите“, но избегнал наказанието. Свалянето на обвиненията срещу Флобер не само задействало издаването на „Мадам Бовари“ като отделна книга, но и му осигурило слава. В центъра на сюжета е Ема Бовари, която е нещастна в брака. Тя безсрамно изневерява на съпруга си, който силно я обича. За подаръци на млади любовници мадам Бовари харчи от семейното състояние, пропилява скъпоценности и имоти. Обществен позор и усещане за собствената нищожност, това очаква Ема Бовари; нейния верен съпруг, който общува с любовниците на жена си, е лепнато клеймото „нищожество“. Първият филм по романа „Мадам Бовари“ е сниман през 1933 г. от френски екип; следват германска, аржентинска, американска, италианска, руска и британска екранизация на романа. Следващото произведение на Флобер е историческият роман „Саламбо“, който разказва за Либийската война в Картаген през 3 век пр. н. е. Писателят се отнесъл отговорно към историята, проучил около 100 тома архиви за Картаген за събитията в тези времена, посетил Тунис. След пет години упорит труд, през 1862 г. романът се появил на бял свят. Френското общество охотно го възприело, уморено от реалистичните произведения. Вероятно най-трудно било на Флобер да напише романа „Възпитание на чувствата“. Към тази автобиографична история той пристъпил през 1843 г., когато се срещнал с Елиза Шлезингер, в която безумно се влюбил. Дебютната версия на романа била завършена през 1845 г., а е издадена след смъртта на писателя – през 1910 г. В доработената версия на „Възпитание на чувствата“ през 1869 г. главният герой Фредерик Моро безпаметно се влюбва в Мария Арну, омъжена дама балзаковски тип. Заради любовта си той не може да завърже отношения с други жени, води празен живот и стремително стига до дъното. Моро и Арну се срещат след 27 години, разбират, че в цялото това време са се обичали и макар че не са могли да се насладят на чувствата си, са били щастливи. Отзивите за „Възпитание на чувствата“ са негативни, както от страна на критици, така и от колеги по перо на Флобер. Емил Зола нарекъл произведението „най-личната книга“ на Флобер. Съмърсет Моъм твърдял, че „Фредерик Моро е част от портрета на самия Флобер, така писателят вижда себе си“. В това време здравето на Флобер се влошило; зачестили епилептичните кризи; въпреки това, през 1874 г. той публикувал окончателната версия на стихотворенията в проза „Изкушението на Свети Антоний“. Те били написани, след като видял едноименната картина на Питър Брейгел-младши. Героят на стихотворенията Антоний, подобно на Фауст на Гьоте, е принуден да премине през демонични изкушения, преди да срещне щастливия живот. През март същата година излязъл сборникът „Три повести“, които включват „Обикновена душа“, „Легенда за Свети Юлиан Милостиви“ и „Иродиада“. Тези произведения Флобер смятал за почивка между създаването на финалния му труд – романа „Бувар и Пекюше“. Тази сатирична книга, която Флобер започнал да пише през 1872 г., не била завършена; отслабеното му здраве дало срив. Романът е издаден, без да е дописан, през 1881 г. През 1846 г. започнал многогодишният роман на Флобер с френската поетеса Луиза Коле. Писмата между влюбените, стигнали до наши дни, са издадени в книгата „Вербена и мускус“. Флобер имал любовници в Брюксел, Париж, Мюнхен, не отказвал ласки на жени и мъже с леко поведение. Флобер не се сдобил с жена и деца. В последните години го тормозела епилепсията. Забравен от приятелите си и в бедност, той починал на 8 май 1880 г. в село Кроасет. Причината за смъртта му – кръвоизлив в мозъка по време на епилептичен пристъп. На погребението на Флобер присъствали Зола, Мопасан, Едмонд Гонкур, Алфонс Доде. Творчеството на Флобер повлияло на творбите на Кафка и Жан Пол Сартър. Френските литератори днес нареждат Флобер до имената на Артюр Рембо и Шарл Бодлер. Цитати от Флобер Да бъдеш глупак, егоист и да имаш добро здраве – това са трите условия, за да бъдеш щастлив. Но ако първото липсва, останалите са безполезни. За нея лъжата се превърна в потребност, мания и наслада, и ако тя е разказвала, че вчера се е разхождала по дясната част на улицата, трябва да се предположи, че тя е вървяла по лявата. Не бива да се докосвате до идолите: златният прах ще остане по пръстите ви. Блондинките са по-страстни от брюнетките. Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва. Всичко се износва, дори мъката. Всичко, което е прекрасно, е нравствено. Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи. Да се разкайваш е добро, но да не правиш лошо, е още по-добро.