Алексей Толстой произхожда от два силни литературни рода - на Лев Н. Толстой и И. С. Тургенев

Алексей Толстой е авторът на прочутия лозунг по времето на Отечествената война „За Родину! За Сталина!“ Съвременниците му го обвиняват, че се е продал на властта. Наричали го "червения граф", понякога с насмешка, понякога уважително. Алексей Толстой е роден на 10 януари 1883 г.; неговите родители са: гвардейският поручик граф Николай Александров Толстой и Александра Леонтиевна. Баща му завещал герб на бъдещия литературен класик, на който е изобразен „малък златен ключ“. Символите в него могат да се тълкуват различно. Алексей Толстой е един от най-талантливите писатели на ХХ век; той е автор на епичния роман „Ходене по мъките“, на романа „Петър Първи“, на чудесната детска приказка „Златният ключ, или приключенията на Буратино“. Освен на семейство Толстой, Алексей е роднина и на Иван С. Тургенев. Във вените му тече кръвта на двата литературни рода. По баща той е Толстой, а по майка – Тургенев. Детството си Толстой е описал в книгата "Детството на Никита". Алексей Толстой дебютира като поет със сборника „Лирика“ от 1907 г., но стихотворенията му са критикувани остро. Той заминава за Париж и се включва в кръжока на руските поети и писатели, които издават списание „Сириус“, чийто главен редактор е Николай Гумильов. В този кръжок Толстой отново получава унищожителна критика. Критикуват го за приспособленчество, безпринципност, затова, че възхвалява „кървавия тиранин“ Сталин… В годините на Първата световна война Алексей Толстой е на фронта като кореспондент на вестник „Руски ведомости“. Героите от ранните му разкази предизвикват симпатия със стремежа си към добро. Те в някаква степен предшестват някои персонажи в трилогията „Ходене по мъките“. В историческия роман „Петър Първи“ тънката психологическа характеристика на героите се съчетава с широкото възпроизвеждане на епохата. Това е първият в литературата хумористичен исторически роман. Като писател фантаст Толстой е много известен с романите „Аелита“ и „Хиперболоидът на инженер Гарин“. Някои от произведенията му са филмирани. Толстой използва в творчеството си богатството на руския фолклор, познавал устното народно творчество, песни и приказки. Той е написал голям цикъл от руски народни приказки и разкази за деца. Трилогията „Ходене по мъките“ проследява съдбата на руската интелигенция в навечерието, по времето и след революционните събития през 1917 г. Включва романите „Сестри“, „Осемнайсета година“ и „Навъсено утро“. Романът изначално бил предназначен за емигрантската публика, но след това е подложен на съществена идеологическа преработка. Това си спомня Иван Бунин в своя очерк за Толстой, посочвайки го като пример за способността му да се приспособява към най-изгодната литературна среда. Игрите с властта На критиците си Толстой отговаря по следния начин: „Аз съм циник, простосмъртен, който иска да живее добре и аз плюя на всичко останало. Трябва да се пише пропаганда? Дявол да го вземе, аз ще я напиша! Тази "гимнастика" дори ме забавлява. Но се налага се да бъда акробат. Мишка Шолохов, Сашка Фадеев са все акробати. Но те не са графове. А аз съм граф, дявол да го вземе!“ Игрите с властта графът играе виртуозно и печели. Разказват, че една от първите срещи на Сталин с писателя била по времето на купон. Между тях се провело състезание. Толстой произнасял тостове, пиел, и то много. Сталин приел предизвикателството – пиел не по-малко, внимателно наблюдавайки писателя. И Сталин победил в състезанието – Толстой се струполил мъртвопиян. Сталин придружил безчувствения писател до автомобила. Но в този момент, „победеният“ Толстой отворил очите си и с абсолютно трезвен глас казъл: „Е, това е всичко. Сега Той е мой…“ Толстой играел сложна игра и гледал на Сталин не като на вожд, а като на инструмент. През 1936 г. А. Толстой работел над пиесата „Златният ключ“ и на местата в текста, където куклите мечтаят за собствен театър, писателят рисувал на полетата отстрани характерния профил на мустакат мъж с лула… Повестта „Хляб“ е първото голямо произведение, в което действащо лице е вождът. Толстой бил предупреден, че в писателските среди се готви чистка и неговото име фигурира в списъка. Писателят задал въпроса: „Имам ли един месец?“ И като получил утвърдителен отговор, написал „Хляб“, която трябвало да стане част от епичния роман „Ходене по мъките“. По инициатива на Максим Горки през 1935 г. Алексей Толстой започнал работа над повест за борбата за хляб и за отбраната на Царицин на Южния фронт. Сред действащите лица бил Сталин и в епохата на култа към личността повестта се превърнала в едно от еталонните произведения в съветската литература, а след години то било подложено на крайно рязка критика и рядко било преиздавано. Изказвало се мнение, че Толстой се „откупил“ с повестта от заплашващия го арест и затова, че преувеличил ролята на Сталин в събитията през 1919 г. Слуга на народа Толстой постигнал своето – той получил от Сталин и съветската власт всичко, за което мечтае. И се хвалел на емигранта Иван Бунин: „Не можеш да си представиш как живея. Имам цяло имение в Царско село, три автомобила…“ През 1937 г. се провеждат избори за Върховен съвет на Съветския съюз. Трудещите се от Староруския избирателен окръг избират Толстой за свой депутат. И той доказва, че заема този пост не за лично обогатяване. Издейства построяването на мост през река Переритица, помага в изграждането на баня, клуб и кино. През 1938 г. Толстой ходатайства за невъзможното и много опасно – от лагерите са освободени осъдени, чиито дела са преразгледани. Алексей Толстой умира на 23 февруари 1945 г.