Домашни растения, които предизвикват изгаряния, аритмия и алергии

Спатифилумът отделя спори, които провокират кашлица и хрема Красивите листа и цветове и зелената атмосфера вкъщи привличат феновете на домашните растения. Но малко от тях знаят, че някои може да предизвикат алергии, интоксикации, проблеми със съня и дори нарушения на сърдечния ритъм. Дифенбахията – тропическа красота с отровен характер Тя е ефектно растение с големи бяло-зелени листа. Често го виждаме в офиси и хотели. Но сокът от дифенбахия съдържа кристали калциев оксалат и фермента дифенбахин, които при контакт предизвикват изгаряния на кожата, сърбеж, оток на слизестите обвивки и временно нарушаване на зрението. Ако сокът й попадне в малка раничка на кожата, токсините й могат да попаднат в кръвта и да предизвикат сериозни усложнения – от възпаления до нарушена работа на бъбреците. Дифенбахията дори без пряк контакт може да влоши качеството на въздуха. През нощта тя активно поглъща кислород и отделя въглероден двуокис. В малки помещения това може да предизвика лека хипоксия, сънливост и главоболие. Алтернативи на дифенбахия са маранта или строманта, които външно приличат на нея, но не отделят токсини и дори очистват въздуха. Олеандърът крие опасност Белите и розовите му цветове изглеждат разкошно, но красотата им е измамна. В листата и стъблата на олеандъра се съдържат гликозидите – олеандрин и корнерин. Дори малко количество сок от тях може да предизвика изгаряне на кожата, а на слънчева светлина да се получи още по-сериозно изгаряне. Отровите в олеандъра могат да проникват дори през неувредена кожа и да предизвикат спазми, болки в корема, гадене и аритмия. Особено чувствителни към него са децата и домашните животни. Дори да се засади на вилата, токсините на олеандъра не изчезват, а се разпространяват от дъжда и вятъра и замърсяват почвата. Алтернативни варианти са миртът и хибискусът. Бръшлянът – букет от алергени Декоративният бръшлян често украсява стени и балкони, но листата му съдържат сапонини и фалкаринол, които могат да предизвикат раздразнение на кожата, мехури и алергични реакции. При чувствителни хора дори лекият контакт с бръшлян може да доведе до бронхоспазъм, а прашецът и частици от сока – до астматични пристъпи. Особено опасни са тъмните му плодове. За деца няколко от тях могат да бъдат смъртоносна доза. Алтернатива може да бъде восъчният бръшлян, който е безопасен, не предизвиква алергия и очиства въздуха от вредни вещества. Спатифилум – „женско щастие“ със странични ефекти Спатифилумът може да бъде източник на неприятности. Сокът му съдържа оксалати и сапонини, които дразнят слизестите обвивки. Микроскопичните спори, отделяни от него, може да предизвикат у някои хора хрема, кихане, кашлица, сълзене. Ако сокът на спатифилум попадне в стомаха, са възможни болки, оток на гълтача и повръщане. Въпреки че външният вид на растението е много привлекателен. Алтернативи на спатифилум са сенполия (теменужка Усамбар) или бегония, безопасни видове с приятен аромат. Азалия – красота с нервотоксин Азалията съдържа андромедотоксин, който поразява нервната система. Той се съдържа във всички части на растението, включително и в сока му. При вдишване на ароматните пари на азалията са възможни световъртеж, спазми и нарушен сърдечен ритъм. Хората, които са склонни към алергии, особено остро реагират на аромата на азалия. Етеричните съединения – пинен, лимонен, камфора, предизвикват гадене и главоболие. Алтернатива на азалия са глоксиния, камелия или бегония, които визуално си приличат, но са напълно безопасни. Фикусът – декоративен дразнител Фикусът е много популярен, но малко хора знаят, че млечният му сок предизвиква контактен дерматит, сърбеж и почервеняване на кожата. При слънчева светлина реакцията се засилва и се превръща във фотодермит. Фикусът често става източник на битова алергия. На листата му се заселват насекоми вредители, а продуктите от жизнената им дейност се смесват с домашния прах и предизвикват кихане и кашлица. Алтернатива на фикуса е драцена маргината, която е устойчива на вредители, безопасна за деца и животни. Ирина Тяпкова