Романи - вълнуващи истории и емоции

Потопете се в света на художествената литература: Жанрове: • Исторически романи • Любовни истории • Приключенски романи • Психологическа проза • Съвременна българска проза • Класическа литература Всеки роман е отделен свят, изпълнен с емоции и преживявания! 163 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ ЦЕННИ ЦИТАТИ ОТ КНИГИ НА "БАЩАТА" НА БАЙ ГАНЬО Роден на 13 януари 1863 г. Убит само на 34 години, през 1897 г. при неуспешен атентат срещу Михаил Такев, член на Демократическата партия, край село Радилово. Алеко Константинов е роден в Свищов в семейството на търговеца Иваница Хаджиконстантинов; по майчина линия произхожда от видинския род Шишманови. Алеко учи в родния си град, в Априловската гимназия в Габрово, средно образование в град Николаев, Русия и право в Новорусийския университет в Одеса. Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Алеко Константинов е член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружеството „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. А. Константинов поставя началото на организирания туризъм в България. Създава Първото туристическо дружество. Сред най-известните произведения на Алеко Константинов са пътеписът „До Чикаго и назад“, „Бай Ганьо“, „Разни хора, разни идеали“, „Пази боже сляпо да прогледа“ и др. „- Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух, че свирна машината, излизам – не можех да ти се обадя, – гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах подир него, па бяг, па тичане – остави се! Хеле по едно време, гледам, поспря се, и аз – хоп ! – та вътре. Един ми поизвика нещо сепнато – хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Кой да знае, че ще се връщаме пак назад. Унгарска работа!“. (от „Бай Ганьо пътува“) „- Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… – И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – сред басейна. Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата… – Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.“ (от „Бай Ганьо в Банята“) „Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща? – Купуваме ги – отговаря едва сдържано един от нас. – Тъй ли? Браво! – одобрява той с пълни от сочната круша уста. – Аз обичам круши.“ (от „Бай Ганьо на изложението в Прага“) „… Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“ (от „Бай Ганьо у Иречека“) „Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене…“ (от „Разни хора, разни идеали“) „Аз почнах да изказвам своето възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; но бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че „овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас“. Тази е най-благодарната тема за американците, както за устното, така и за печатното слово. „Вéлика корупциjа“ – повтаряше бай Неделкович, като ни сочеше на раните, които раздира в обществения организъм на Съединените щати жаждата за злато.“ (от „До Чикаго и назад“) „- Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази вечер 300 оки хляб и да ги прати – 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси в Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер вино, ракия. Повече ракия да им дава, чу ли? Па да им кажеш да не надписват много, че ги земват дяволите. По-онази година за нищо и никакво 2000 лева ни оскубаха, маскарите! Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш! Замини и покрай касапите, кажи им, колкото имат мардалък, дроб, черва, кокали, нека ги съберат в един-два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите по един казан чорба. Довечера управителят и околийският ще се завърнат от селата, аз ще ги зема с мене да пообиколим другите кръчми и кафенетата.“ (от „Бай Ганьо“)