БЕЛИ КЛАДИ

КАМБАНА Пламен Григоров Вече няма с кого да се чуем, вече няма какво да си кажем. Тишината е огнена струя, а сърцето – бездомник продажен. Онемяла е грозно душата, няма никакви тайнствени думи. И от бездната свири зъл вятър, сякаш свирят отровни куршуми. Пощадена е само тревата, да расте онемяла и вечна. И в абсурдния звезден театър да се смее без глас над човека. Песента е последното сбогом на човешкото птиче от мрака, но сълзата е тихият огън, който бяло възкръсване чака. А камбаната бие ли бие, не камбана – душа неродена, сякаш някаква черна магия се простира над тази Вселена… 16-22 март, 2016 г.