ЧЕРВЕНИТЕ БАРЕТИ. КОМАНДОСИТЕ ОТ СОБТ

За тях говореха и продължават да говорят какво ли не, наричаха ги и ги наричат какви ли не. Още с първите дни на своето създаване те са неудобни както за политици, така и за престъпници. Всеки иска да ги употреби според своите представи и според своите интереси. Злоради пишман журналисти и доносници и днес изливат своята отрова върху тях и се опитват на техен гръб да натрупат слава и пари. Затворени зад високите огради на Враня, те възбуждаха и продължават да възбуждат въображението на всеки лаик и на всеки предател. За тях се създаваха и продължават да се създават митове. И днес сред широката общественост в България за антитерористите от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), за българските “Червени барети” се знае почти толкова малко, колкото и преди 32 години, когато се наливаха основите на това поделение. Мърморковците и всезнайковците, които по правило нито са забили пирон, нито са поставили тухла през целия си живот, продължават да лаят като гладни псета. Но за тяхно голямо разочарование и за радост на милионите достойни и честни българи СОБТ е едно от малкото неща в България, което действително е на европейско и световно ниво. Вярно е, че и на най-хубавото нещо в този свят могат да се намерят кусури и слабости и в най-сладката ябълка да се открие червей, но още по-вярно е, че за 30 години зад високите огради на свръхсекретното поделение във Враня е изтекла много пот и и свършена много работа от няколко поколения офицери и сержанти, за да може сегашният командир Кирил Димов да заяви: “Хората трябва да знаят, че ни има, да ни виждат и да са спокойни, че във всеки момент можем да се намесим в защита на техния живот. Те трябва да знаят, че нашата работа е уникална работа. Ние стоим по средата на линията между доброто и злото и пазим хората, които са от добрата страна.” Ето това е СОБТ, това са българските антитерористи, момчетата, чиито лица са закрити, но чиито сърца винаги са били и ще бъдат на страната на Доброто. Темите в книгата Да заслужиш червената барета. Полковник Нено Ганчев: "Трябваше да сме три пъти по-добри от другите". 24 май 1981 г. - първата операция. Глътка от чуждия опит. Сянката на лавината. Уроците на антитероризма. Полковник Васил Велков: "Момчетата разбраха добре моя първи въпрос". Операция "Зорге". Операция "Шьонефелд". Заложници на времето. Подполковник Стоян Тошков: "Не допуснахме проливането на кръв". Генерал Красимир Петров: "Опитваха се да ни вкарат "троянски кон". Полковник Илиян Стоянов: "Ние бяхме ударната сила на МВР". Наравно с най-добрите. Не го убивай! Остави го жив! Полковник Филко Славов: "СОБТ беше приет в международната антитерористична общност". И Джордж Буш се довари на командосите от СОБТ. Български командос възхити инструктори от ГСГ-9 и ЖИЖН. Командосите от СОБТ никога не пропускат целта. За кожата на един Чакър. СОБТ днес - визитна картичка. Рамо до рамо с ГСГ-9, "Кобра", "Делта форс" и други. Искам да бъда командос от СОБТ. Психомоторният тест. Учебно-тренировъчният процес. Полковник Георги Узунов: "СОБТ е вторият дом на командосите". Спортната история на СОБТ. Въоръжение, техника и учебно-материална база. Комисар Кирил Димов: "Хората трябва да са спокойни, че ни има". Заедно и след Враня