ДУША НА МИСЪЛТА

СМЪРТТА НА ТЕЛЕВИЗОРА Пламен Григоров Баща ми вече не разбира какво говори телевизора. Със котето приказва и с кучето си лае. Със вятъра горещо се препира. Дори и слънцето съветва как още дълго-дълго да живее. От телевизора и дума не разбира. Усилва го докрай. Дано да чуе нещо? Крещи проклетникът неразбираемо и диво, и тъпънчетата му е готов със глупав смях да спука, но пак не казва нищо, а уж на български говори… Защо ли котето в екрана съска и кучето разпенено го лае? А вятърът антената откъсна, и слънцето му ослепи очите… Баща ми се усмихна. Разбра, че чува всичко. Дори и тишината как ридае… Смъртта на телевизора събуди тъй топлата въздишка на живота. 14 Февруари 2011 г.