МИРИС НА ВРАГ

В Р А Г Пламен Григоров Той е тук и никъде не ходи. На масата седи и пие с теб. Кръвта ти пие с болни октоподи. Душата ти превръща в черна дреб. Говори мазно и за теб се грижи, че няма как без тебе да е жив. Съдира ти до триста бели ризи, но си остава глуповат и сив. Не го ли виждаш как те е прегърнал! И се кълне във вярност чак до гроб. А зад гърба ти хвърля черни мълнии и ту е дявол, ту пък хрисим поп. Не го гони! Той винаги се връща. Без него ти си половин човек. Ще ти запали и душа, и къща. Отрова ще ти дава вместо лек. Обичай го и не търси разплата! Веднъж прекрачил бащиния праг, преминал през жена и през заплата, животът има смисъл само с враг.