ПОДПИС В НЕБЕТО

Б У Н Т Пламен Григоров Все за свободата глуха пея и със сляпата й правда се надвиквам. Празникът е грозновата фея, делникът – изгубена реликва. А усмивката ми уж цъфти и върже на дърво от любовта родено, но я грабва мътен, черен бързей и бръмчи – отровено вретено. Не умник, а фокусник измамен, покрай мен животът се изнизва и от черната си шапка вместо знаме вади окъсялата ми риза. Над каква мечта да я развея и над чий затвор да я забия? Свободата – жлътнала идея, по врата ми съска и се вие… 17 Май 2007 г.