„ЦЕЛЕБНИТЕ КАМЪНИ“

„ЦЕЛЕБНИТЕ КАМЪНИ“

Автор: Росица Тодорова

7.67

15.00 лв.

Страници: 104

Издателство: Издателство Распер

Език: Български

Формат: Мека корица

Наличност: В наличност (10 бр.)

Обратно към каталога

Описание

В тази книга ще научите интересни факти за лечебната сила на шунгита, зеолита, силиция, мумийото и още много други минерали, с които щедро ни е дарила Природата. Съдържание на книгата 1. Силицият – елементът на живота. Биохимичният кръговрат на силиция. Силицият в растителния свят. Терапевтичното действие на силициевия окис. Силицият в организма на човека. Ролята на силиция в усвояването на минералите. Как да попълним запасите от силиций в организма. Очистване на организма и усвояване на силиция. Шунгитът – съединение на силиция. Млякото и силицият. Лечебно-профилактични свойства на силициевата вода. Лечебните свойства на глината. Правила за вътрешно приемане на глина. При какви болести помага глината. Приготвяне на глина за лечение. Шунгитът – камъкът на жизнената сила. При кои болести помага шунгитът. Фулерените и онкологичните болести. Очистване на водата с шунгит. Шунгитова вода в домашни условия. Магията на шунгитовите пирамиди. Зеолитът – „философският камък“ на 21-ви век. Употреба на зеолита. Пирамиди от зеолит. Как да приготвим зеолитова вода. Мумийото – балсамът, който лекува всичко. Кое е истинско мумийо и кое менте. Лечение с мумийо. Вътрешно приемане на мумийо. Лечение на диабет. Космическият камък от Шивачево ЧОВЕК И КАМЪК стихотворение от Пламен Григоров Не съм от камък! – цял живот крещи човекът, но упорито на камъка дамара търси. И камъкът не е от жива плът, но води жива битка със човека. И ту човекът в камък се превръща, ту камъкът човек наподобява. И уж човекът вечно дири лоста, със който камъка да вдигне нависоко, а всъщност хитро се оглежда върху гърдите му да стъпи. Въздиша камъкът, не може с каменни ръце човека да люлее, но с каменна душа към Бога нежно го повдига. Единствено Сизиф със камъка щастливо се прегръща, защото да си мит е повече от вечност, където сълзите отдавна са се вкаменили и все надолу се търкалят… Трещи чукът в ръцете на пламенното каменарче, а камъкът дори и “Ох!” не казва. Безсмъртието никога не плаче, дори когато е от дялан камък. Човекът само глупаво подсмърча, разчел без глас на камъка езика, който без болка всеки миг му казва, че в тази битка победител няма. И уморен, без никаква надежда, под камъка човек с надежда ляга… 01 април, 2012