Издателство Распер

Модерният дебат за затлъстяването все по-малко прилича на спор за „воля“ и все повече – на спор за биология, среда и лечение. Причината е проста: при много хора гладът не е „слаб характер“, а силен биологичен сигнал, който се усилва, когато тялото „усети“, че теглото пада под неговата вътрешна цел. 1) „Сет-пойнт“: защо тялото пази килограмите Представата за телесното тегло като „термостат“ описва как мозъкът защитава определен диапазон: при спад под него апетитът расте, а разходът на енергия може да се понижи. Това помага да се обясни йо-йо ефектът – след агресивна диета тялото реагира като при недостиг на храна: търси калории, „подсилва“ мислите за храна и прави отслабването трудно за поддържане. 2) Лептин: „батерията е пълна“, но мозъкът не чува Лептинът е хормон, произвеждан от мастните клетки, който по принцип информира хипоталамуса колко енергия (мазнини) има налична и би трябвало да намали апетита, когато запасите са достатъчни. При много хора със затлъстяване се развива лептинова резистентност: лептинът е висок, но сигналът не води до очакваното намаляване на глада – системата е „заглушена“. Практическият извод: ако лептиновият сигнал не работи добре, човек може да има достатъчно/повече мазнини, но пак да изпитва глад и трудно да усеща ситост след хранене. 3) Инсулин: когато „хормонът на складирането“ става постоянен фон Инсулинът е ключов за вкарването на глюкоза в клетките и за регулирането на кръвната захар. Когато храненето често води до високи пикове на глюкоза (и инсулин), с времето може да се стигне до инсулинова резистентност – клетките реагират по-слабо и тялото „компенсира“ с още инсулин. В контекста на глада това има два важни ефекта: • Високият инсулин улеснява складирането на енергия и затруднява мобилизацията на мазнини при някои хора. • Колебанията в глюкозата (пик → спад) могат да усилят усещането за глад и cravings, особено при ултрапреработени храни. 4) Връзката инсулин–лептин: защо резистентностите „вървят в пакет“ В предоставения текст се твърди, че лептинът използва вътреклетъчни пътища, сходни с тези на инсулина, и че при високи нива на инсулин лептиновият сигнал може да отслабне, така че мозъкът да „не усеща“ колко мазнини са съхранени. Дори без да навлизаме в молекулярни детайли, клиничната логика е ясна: когато инсулиновата регулация е нарушена и гладът е хронично повишен, лептиновата обратна връзка по-често изглежда „неадекватна“ – ситостта идва късно, а апетитът се връща бързо. 5) Къде се вписва Ozempic (семаглутид) и защо ефектът често е временен без навици Семаглутид (Ozempic) е GLP‑1 рецепторен агонист, използван за лечение на диабет тип 2 и за подобряване на контрола на кръвната захар, като едновременно влияе на апетита и усещането за ситост. В „Ozempic ерата“ много хора постигат значителен спад на теглото, но в публичните анализи често се подчертава и проблемът с възстановяването на теглото след прекратяване, ако не е изградена нова система от навици (хранене, движение, сън, управление на стреса). С други думи: медикаментът може да „свали шумa“ на глада достатъчно, за да се направят реалните промени, които подобряват инсулиновата и лептиновата чувствителност—но не може сам да ги „закова“ завинаги. 6) Как реално се подобрява инсулиновата и лептиновата чувствителност (устойчиво) • Силови тренировки + повече мускул: подобрява използването на глюкоза от мускулите и често подпомага инсулиновата чувствителност. • Храна, която дава ситост: достатъчно протеин, фибри, минимално течни калории и по-малко ултрапреработени продукти. • Сън и стрес: хроничното недоспиване и стресът повишават глада и правят самоконтрола „по-скъп“ психически, което в текста също е засегнато. • Постепенни промени (не „ударни“ диети): идеята за „пренастройване на термостата“ чрез бавни, последователни навици е по-реалистична от бързо сваляне с последващ rebound.

Романът е връх не само в испанската литература, но е и най-великото произведение в световната литература Крилати мисли от Мигел де Сервантес: "Не наричай нищо друго "свое" освен душата си." "Няма нищо по-нищожно от доминацията на голямото самочувствие." "Свободата е на върха на копието!" "Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат. Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш..." "Свободата е най-висшето благо!" "Мъката не е създадена за чудовищата, а за хората. Но когато хората я чувстват прекалено дълго, се превръщат в чудовища." "Ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и си струва сама по себе си много повече от кръвта." "По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа." "Да мислим, чe всичко в този живот ще остане неизменно, в същото състояние, е най-голяма заблуда." "В природата на жената е да не обича когато е обичана, както и да обича когато не е." "В душата на страхливите няма място за щастие." " За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното." "Предателството може и да се харесва на някои, но предателите са омразни на всички." "Който не умее да се възползва от щастието, когато то дойде, не трябва да се оплаква, когато си отиде." "Жестокостта не може да бъде спътница на мъжествеността." "В нещастието съдбата винаги оставя вратичка за изход." "Да правиш добро на глупака е все едно да наливаш вода в морето." "Всички глупости в света се случват заради празен стомах и празна глава." "Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето." "Колелото на съдбата се върти по-бързо от крилата на вятърната мелница и тези, които вчера са били на върха, днес вече се валят победени в праха." "Който се приготвя за битка, той вече я е спечелил наполовина." "Шегите и остроумията са привилегия за великите умове. Не се прави на шут, ако нямаш достатъчно ум за това." "Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват." Назаем от ЛЕНТАТА

За разлика от аптечните лекарства куркумата не разрушава черния дроб и не уврежда микрофлората на стомашно-чревния тракт. При грип: половин чаена лъжичка куркума се залива с половин литър вряла вода; престоява пет минути. Употребява се 2-3 пъти на ден. Може да се добави мед, но когато напитката вече е изстинала. Куркумата подпомага лечението на черния дроб. Пречиства го след продължителна употреба на лекарства. Куркуминът стимулира работата на ферментите, отговорни за извеждане на канцерогените от организма. Приемането на куркума започва с половин чаена лъжичка, разтворена в една чаша вода. Куркумата засилва секрецията на стомаха, повишава активността на чревната флора и така подобрява храносмилането. Помага на организма да усвои тежка храна; очиства стомашно-чревния тракт от паразити. За стомаха една чаена лъжичка куркума се залива с една чаша вряла вода. Приема се по половин чаша преди ядене. Куркумата е подходяща за гаргара при възпалено гърло. Една щипка куркума се разтваря в половин чаша вода; може да се добави щипка сол. Куркумата помага в лечението на кашлица. Действа отхрачващо, извежда слузта от бронхите. Куркумата помага в заздравяването на рани и изгаряния. Тя не само дезинфикцира, но спира кръвотечения и помага за бързо оздравяване. Куркуминът неутрализира веществата, които провокират възпаление на ставите. Намалява болката при артроза, артрит, ревматизъм. Смесват се една чаена лъжичка куркума, половин чаена лъжичка червен пипер, две чаени лъжички джинджифил и в сместа се добавя загрято синапено масло. Получената паста се нанася на марля и се оформя компрес на болната става. Куркумата помага за заздравяване на венците. Устата се жабури с разтвор от една щипка куркума на една чаша вода. Куркумата очиства кръвта, стимулира образуването на нови кръвни клетки, намалява вредния холестерин, разрежда кръвта, намалява кръвната захар. При диабет преди всяко хранене се употребява по една трета чаена лъжичка куркума, като се запива с много вода. Куркумата е полезна за очите. Приготвя се отвара от една чаена лъжичка куркума и една чаша вода. В очите се капват по 1-2 капки, 2-3 пъти на ден. Куркумата извежда токсините от организма. Помага при отравяне с химикали. Куркумата е полезна анемия, тъй като е богата на желязо. От една четвърт до половин чаена лъжичка куркума се смесва с мед. Куркумата влиза в много индийски кремове и маски. Придава гладкост на кожата, премахва възпаленията, зарежда кожата с витамини. Благодарение на бактерицидните си свойства, куркумата удължава срока на годност на храната. В Индия я използват за маринати. Куркумата придава на храната наситен жълт цвят, обогатява я с витамини, минерали, антиоксиданти – калций, фосфор, йод, витамините С, К, В2, В3. При топлинна обработка на ястията куркумата не губи ценните си свойства.